Кой е кварталът на вашето детство?
„Борово“ и „Лозенец“ – при другата баба. Винаги има друга баба, която е по-стисната, у тях не може да се разхвърля, но има интересни шкафове и витрини в хола, които не могат да се отварят и разглеждат, затова ще наблегна на жк „Борово“. И междублоковите пространства, където играехме на ластик, ръбче и писмо. Два отбора, около 20 деца, си разпределяхме два входа и трябваше да скрием 7 писма от другия отбор във входа. Имаше и едно 8-мо – най-важното, което беше карта на останалите 7 и си спомням, че веднъж го скрихме в елтаблото. Никой не ни се караше, въпреки че си представете 20 деца, които тичаха по етажите. Аз бях непобедима на ластик и пиян морков. И неусетно падаше вечерта. На мен ми бяха казали „започне ли да се смрачава, да съм си вкъщи“ и в най-сладката игра, питах другите деца „А, бе, почна ли да се смрачава?“. И в хор ми отговаряха: „Нееее“, в непрогледния мрак. Така се налагаше баба ми да вика от балкона вечер, но не само моята, а всички родители викаха – я за филия, я за да ни прибират. Нямаше мобилни телефони и се викаше през балкона. По улиците имаше 2-3 паркирани коли. Затова беше възможна и играта на ръбче, защото рядко минаваше кола. Даже си спомням вечер, като си легнех в легълцето, чаках да мине кола, преди да заспя, защото фаровете ѝ се отразяваха в тавана, нямаше сгради, които да спират това. Сутрин пък минаваше бозаджия с кола за боза. Катерехме се по дърветата за джанки и наистина толкова много игри си измисляхме, без никакви родители наоколо, просто с децата от квартала. Прибирах се каталясала и много щастлива.
С какво пътувахте? Кои бяха вашите маршрути?
До училище ходех пеша, то беше на 5 минути, но ни отнемаше половин час с моята най-добра приятелка – другата Ива. Голямо моткане беше, големи приказки, в детството имаме време. Да не говорим като паднеше снегът, скачахме от козирката на входа в натрупалия сняг отдолу преди и след училище. Иначе за пръв път на 6 годинки ме пуснаха сама да отида с тролей деветка до Народния театър (днес това е абсолютно немислимо), до магазина на „Балкантон“, за да си купя новия албум на „Тоника СВ“. Бях толкова мъничка, но си го спомням като днес, че много се вълнувах и родителите ми бяха много горди, че са ме пуснали и че съм се справила. Бяха ми казали в тролея да не говоря с никого, само с шофьора. Но аз в тролеите си питах хората как се казват, имат ли деца и кога ще си играем с техните деца.
Кои бяха градинките, в които ви водеха като дете? А тези от ученическите и студентските ви години?
Много обичах, когато взимахме трамвай номер 5 и отивахме на Витоша. От съвсем малка ми беше странно, че може с трамвая да се отиде до планината. На „Копитото“ ядяхме кюфтета с картофки – истински празник! Иначе много обичах Парка на свободата – днешната Борисова градина, Площадката със слончето и Езерото с лилиите. Чудо ми се струваше, че цветя не растат в земята, а във водата. Но разбира се, незаменимата градинка за мен си остава огромната детска градина пред нашия блок. Имаше ниска ограда, която прескачахме след 18,00 ч. и вътре се пързаляхме, катерехме се по дърветата, люпехме семки и се криехме от пазача – „пазарчето“, както го наричахме. Това си беше една съвсем естествена игра на стражари и апаши, в която пазачът беше въвлечен, без да знае.
После, като ученичка в Английската, киснехме в парка „Заимов“ и Докторската градинка, но всъщност най-весело беше в тролея на връщане към „Борово“. Спомням си на 10 ноември, аз бях в подготвителен клас, бяхме много развълнувани и разпалено обсъждахме падането на режима и едно от момчетата каза по-силно: „Свърши се с комунизма“, а една женица му отвърна: „Момче, още си малък, не е хубаво малък да те вкарат в затвора“.
Кои сладкарници си спомняте? Какво се продаваше в тях?
Никои, не обичах сладкарници, където седиш на стол и не може да се правят неща, а трябва да се мирува и да се яде сладко, докато възрастните си говорят. Скучаех. Аз много ядях, но не обичах сладко и да седя.
Кои бяха заведенията, които посещавахте?
Дискотека „Ритъм“ в подлеза на бул. „България“ и бул. „Емил Марков“. Червисвахме се в мрака на подземието, преди да влезем.
От кои и какви магазини се пазаруваше?
В „Борово“ имаше супермаркет до 20-а поликлиника с големи пити кашкавал и дълги рафтове кисело мляко. В трети клас Калоян от нашия клас ми написа бележка дали искам да сме гаджета, аз исках, и се срещахме в супера. После той ме изпращаше до вкъщи и по пътя изяждахме цялата кора на хляб Добруджа. Разбира се, в неделя се ходеше в ЦУМ на ескалаторите или в Детмаг, за да разгледаме.
Помните ли някакви конкретни книжарници?
„Балкантон“. Знаех много добре къде се намира и нямаше как да слезем до центъра и да не я посетим. Плочи с приказки, музика. Аз не обичах да чета, не можех да стоя на едно място. Редях се на будката за вестници за „Пиф“ и се радвах на играчката, по-малко на картинките. По-късно прекарвах много време на книжния пазар на „Славейков“ и се познавах с повечето продавачи. А най-добрата ми приятелка в НАТФИЗ беше библиотекарката. Късно открих четенето.
Какви бяха вашите занимания в детството? Ходехте ли на някакви школи, на алианс?
Ходех на частни уроци по английски и пиано. Спомням си, че урокът по английски струваше 3 лв. и беше много скъп. Колкото до пианото, несбъдната моя мечта беше да стана пианистка, но нямахме пиано у дома, ходех в училище да се упражнявам. Можех да го правя с часове.
Кои са училищата, които завършихте? Има ли учители, които са ви белязали?
34-то ЕСПУ и Английската, тогава беше една английска гимназия. Любов Карагитлиева – учителката ми по музика от 1-ви до 3-ти клас. Беше млада, много красива и се казваше именно Любов. Това ме омагьосваше! Как може човек да се казва „любов“! Много я обичах, сега сме много близки. След това, в Английската, всички бяхме влюбени в Николай Николов по литература.
Имахте ли любими градски места?
Градинката на „Кристал“ и до днес.
Кой е най-яркият ви спомен от детството, свързан със София / със случка в София?
Когато между 2 и 4 следобед в събота и неделя целият квартал се превръщаше в декор. Нямаше хора навън. Сякаш времето спираше. Трябваше да се спи следобед, като че ли всички го спазваха, и аз наблюдавах лятото как се вееха завесите на отворения балкон и в тишината на следобеда изпитвах огромно спокойствие и радост от живота. Представете си нощната тишина, но вместо мрак – слънце.
Какво се е променило в София? Каква е тя днес?
Каквато и да е, това е моят град. Имаше момент, точно заради София реших да напусна България, всичко ми се струваше грозно – сградите, хората… всичко. Но няма такъв град, в който градската среда може да е крайно грозна и крайно красива, да няма условия за колоездене и да има толкова смелчаци, да е мръсно, а да е много чисто и рязко общуването. Където на улицата можеш да срещнеш от президента на републиката до Малкович.
Кое литературно произведение свързвате най-силно със София?
Всяка дума на Миряна Башева.
