Петя Славова
Върху крехкостта на приятелството се фокусира вторият игрален филм на Лукас Донт „Близо“ („Close“). Режисьорът изследва „бюрокрацията“ на човешките отношения във време, в което обществото все по-категорично има потребност да етикира всяко поведение, да го поставя в строга рамка. Но подобно изискване, служещо уж за улеснение за подредба на света и заобикалящата среда, играе и ролята на ненужно конкретизиране, повод за развитие на предубеждения, водещи до нелеки последици.
Действието се развива в малък район във френскоговорещата част на Белгия. Лео (Еден Дамбрин) и Реми (Густав Де Веле) са неразделни в игрите – напълно момчешки. На границата с пубертета 13-годишните хлапета са потопени изцяло в ситуации с мечове и рицарски преследвания. Донт ясно визуализира приятелството им с ефирни сцени, в които децата тичат безгрижно през пасторално поле с хризантеми, надпреварват се с велосипеди или се излежават сред цветята с майката на Реми – Софи (актрисата Емили Декен), необезпокоени от никого.
Актьорското изпълнение на младите Еден Дамбрин и Густав Де Веле са впечатляващо органични до опитната Декен, позната от филма на Братя Дарден „Розета“ (със „Златна палма“ от 1999 г.).
Двете момчета се сближават и покрай работата на полето, което изисква събиране на цветя, а оттам връзката им става явна и в училище.
Именно тук на пръв поглед безобидното запитване на един от съучениците им: „Вие заедно ли сте?“, води до обрат в отношенията на момчетата, поставя под съмнение близостта им, която по никакъв начин до този момент не е конкретизирана.
Зададен обаче, въпросът слага точка на детството и прехвърля героите към света на възрастните. Донт ясно изразява тяхната неподготвеност за подобна стъпка и визуализира сложната възраст на тийнейджърството, когато човек е лесно раним и често емоционално неуравновесен. Персонажите също така са на отделен етап от порастването си и реагират различно на провокацията. А като че ли и двамата до този момент не са усещали потребност да вербализират случващото им се.
Донт изпитателно проследява емоционалните им преживявания по време на рушащото се приятелство и представя различните им, дори контрастиращи реакции в стремежа да се впишат в обществото сред връстниците си.
Лео избира един от най-силовите спортове – хокей на лед, за да затвърди пред останалите, че го вълнуват единствено момчешки теми, а Реми преживява тежко отдалечаването от приятеля, гледал го някога с възхита как свири на обой.
Разрушената връзка между двамата е сериозен удар, покрай който израстването е задължително, а невинното усещане за детство буквално погубено.
„Близо“ взе Гран При в Кан, а също е номиниран за „Оскар“, за „Златен глобус“ и за „Сезар“. Също така спечели Наградата LUX на публиката за 2023 година, като бе предпочетен пред испанския „Алкарас“ на Карла Симон, турския „Изпепеляващи дни“ на Емин Алпер, португалския „Блуждаещ огън“ на Жоао Педро Родригеш и шведския „Идиотският триъгълник“ на Рубен Остлунд.
В България филмът беше прожектиран по време на София Филм Фест и тръгна по кината от 23 юни, но получи и сериозен отзвук, като две от прожекциите – в столичното кино „Одеон“ (част от програмата на Sofia Film Pride) и във Фестивалния конгресен център във Варна, бяха отменени от организаторите заради събрали се моралисти. Всъщност в продукцията близостта между децата не прекрачва границата на искреното разбирателство, но извежда категорична позиция, че предубежденията и праволинейността в общественото мнение могат да доведат до крайности.
„Нужно е да знаем какво се случва в една европейска държава, в която филм за нежност между две момчета, внезапно се оказва нещо, което е заплаха за сигурността“, коментира режисьорът случващото се у нас по време на церемонията на награждаването му, предавана пряко от Европейския парламент.
Лукас Донт съвсем неслучайно не конкретизира отношенията между главните персонажи именно за да затвърди колко силно може да повлияе социалният натиск върху отношенията между хората, особено у подрастващите…
Разказът с прецизна взискателност е движен на границата между неказаното и почувстваното. Безгрижното съществуване на момчетата, докато играят сами, далеч от всички, е съпоставено с нагнетената динамичност в училище, където любопитството на останалите разклаща доверието на човек и към самия себе си. Има упрек към именно този начин на функциониране на обществото, който предизвиква неглижиране на собствените чувства, потискане на личните емоции и сдържаност към собствените потребности в името да отговори на приетите норми на поведение.
Режисьорът изпитва явна емпатия към героите си и внимателно следи тяхното лутане между това как се усещат и доколко се вписват в установените очаквания. Подобна тематика Донт разглежда и в предходния си филм „Момиче“ – разказ за транссексуален тийнейджър, мечтаещ да стане балерина. Именно темата за вътрешния свят на младите, усещането им за неразбраност и сложните избори, които им предстоят, са на преден план в историите му.
В „Близо“ режисьорът работи в синхрон и с оператора Франк ван ден Еден, чиято камера деликатно улавя емоциите, сякаш довършва това, което персонажите не казват с думи, а музиката на Валентин Хаджадж се влива в ритъма на действието и отразява дълбокото усещане за загубата, тъгата и копнежа.
Сценарият – дело на Донт и Анджело Тийсенс, открито използва външните белези за извеждане на вътрешно сложния свят на персонажите. Сбогуването с детството идва с бягството на децата из цветната градина. Навлизането им в света на възрастните се случва в училище, което именно научава героите как са построени нагласите в обществото. Също майката, загубила детето си, работи като акушер – професия, посрещаща живота, а Лео неслучайно избира да се отдалечи от приятеля си чрез спорт като хокея, чиято тежка екипировка съвсем спокойно му служи като черупка, под която той да скрие истински преживяното. Финалът на филма, в който той тича отново из полетата с хризантеми и поглежда назад само за да усети, че вече сам ще продължи житейския си път, е също достатъчно показателен за осъзнаването, до което героят е стигнал и за неизбежното му порастване.
„Близо“, реж. Лукас Донт, Белгия-Нидерландия-Франция, 2022, 105 мин.
