Разговор с преводачката Анджела Родел
Анджела, преди около два месеца получи Международната награда „Букър“ за превода си на романа „Времеубежище“. Смяташ ли, че фактът, че авторитетна награда като тази отличава едновременно постиженията на автора и преводача означава, че в последните години преводачите и техният труд стават по-видими, че се оценява тяхната значимост за литературата?
Да, според мен има такава тенденция, макар че „Букър“ май е все още единствената голяма награда, която се дава на преводача наравно с писателя. В САЩ има силно движение “#namethetranslator”, чиято идея е името на преводача да е винаги на корицата – например името ми беше на корицата на американското издание на „Времеубежище“, но не и на британското. Ироничното е, че най-после признават нашия труд точно в момента, когато нашият занаят е застрашен от изкуствения интелект. Аз си поиграх с такива програми и те са доста добри, не мисля, че скоро ще ни заменят напълно, но няма смисъл да ги игнорираме; трябва да ги използваме като още един инструмент, както речниците и енциклопедиите.
Вероятно в дните около церемонията по награждаването си общувала и с другите преводачи, номинирани тази година за наградата. Кое беше най-интересно за теб в тези разговори?
Всъщност нямахме много такива възможности, което за мене беше разочарование, защото исках повече да общувам с колегите!
Известно е, че англоезичният книжен пазар е сложен за преводната литература, че е трудно да се привлече вниманието на англоезичната публика към едно преводно заглавие. Според теб кое помогна на английския превод на „Времеубежище“ да преодолее тази бариера и да стигне до номинациите за Международния „Букър“?
Всички британски издатели имат право да номинират техните книги за „Букър“, така че трудният момент не е да се озовеш в първоначалния най-дълъг списък (който са състои от 130+ книги тази година, както разбрахме после от журито). Международният „Букър“ по-принцип е фокусиран върху преводна литература, съответно според мен причинно-следствената връзка е в обратната посока – благодарение на „Букър“ нашата книга стигна до много повече читатели и получи много повече видимост. Например книгата, която спечели миналата година, Tomb of Sand, дори нямаше американски издател преди награждаването ѝ, а сега има, естествено.
Номинациите на книгите в краткия и дългия списък на тазгодишния Международен „Букър“ позволяват ли според теб да се направят някакви изводи за тенденциите в преводното книгоиздаване?
Доста са различни като тематика, обем, стил, език; трудно ми е да говоря за тенденции. По-скоро журито иска да покаже разнообразието на световната литература и нарочно търси книги, които не си приличат.
Наградата предизвика широк отглас у нас – очакваше ли го и как си го обясняваш?
Честно казано, до последно не очаквах наградата, но знаех, че ако случайно спечелим, ще има огромен отзвук в България. Така и стана. Точно в този труден политически момент имахме нужда от положителна новина, пък и българите като цяло винаги се гордеят много с постиженията си в сферата на културата. Реакцията като цяло беше много положителна и отиваше отвъд някаква плитка патриотарщина.
Би ли описала накратко подхода си по превода на една книга – от решението да я преведеш през самия процес на превода, общуването с автора, с редакторите и издателите, до появата ѝ като книга. И следиш ли реакциите на читатели и критици за преведените от теб заглавия?
Колкото и смешно и мистично да звучи, като чета една книга, ако „чувам“ как трябва да звучи този глас на английски, знам, че бих могла да я преведа. Има хубави книги, които не ми „говорят“, не усещам как трябва да звучат на английски; тогава ги оставям за колегите преводачи. После, ако авторът е съгласен, чета книгата до края и започвам да я превеждам отначало. Правя чернова, после я оставям за няколко седмици малко да позабравя българския оригинал, после я редактирам, за да звучи на английски, а не като превод. Винаги има места, при които не съм сигурна в значението или не съм доволна от решението си; обикновено питам мъжа ми, Виктор, за неговото мнение, а пък после дискутираме с автора тези проблемни места, предлагам варианти или приемам техните предложения; понякога дори трябва да намеря консултант, ако речникът/термините са много специфични. За щастие, много автори знаят доста добре английски и могат да дадат обратна връзка, макар че и това понякога може да е сложно. После работим с редактора от издателството; понякога редакторът играе ролята на съдия, ако с автора спорим за някакво решение. Редакторът също предлага различни идеи, посочва местата, в които българските реалии или контекстът не са достатъчно ясни за читателя, който не знае абсолютно нищо за България. После участвам и в маректинга, премиери, интервюта, всичко около самото издаване на книгата. Чета повече критични коментари за книгите си в престижни вестници, списания и т.н. Гледам да не затъвам в блатото на социалните мрежи, където понякога надделяват негативните и цинични коментари.
Превеждаш най-вече съвременна литература, което е логично – издателите предпочитат да издават съвременни автори. Но има ли книги от българската класика или от двайсети век, които ти се иска да преведеш?
Да, и тази мечта вече се сбъдна! Тъкмо довърших „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева, ще излезе през януари 2024 г. Страхотна книга, авторката явно е била брилянтен психолог, със страхотно чувство за хумор. А посланието ѝ за напрежението между Изтока и Запада и разединението на Европа е много актуално предвид войната в Украйна.
По какво работиш в момента, кои са следващите книги, които предстои да излязат в твой превод?
Ние с Георги имаме няколко нови проекта, но още не мога да кажа публично. 🙂
Смяташ ли, че Международният „Букър“, който получихте с Георги Господинов, е знак за нарастваща видимост на българската литература по света? Може ли да се очаква, че тази награда ще отвори повече възможности за превода на българска литература, ще насърчи интереса към нея сред чуждестранната публика и издателства?
Пак мисля, че трябва да обърнем причинно-следствената връзка. Благодарение на „Букър“ и на Георги светът вече проявява по-голям интерес към българската литература. Това окончателно постави България на международната литературна карта като източник на необикновена и качествена литература. Наградата вече отваря врати – още докато бяхме в Лондон, говорих с различни издатели за други интересни писатели.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
