Венелин Ганев
Даг Сулста (р. 1941) е един от най-разпознаваемите съвременни писатели в Норвегия. Автор е на над 30 книги, от които 19 романа. Носител е на множество литературни награди, сред тях и норвежката награда за литература „Браге“. Сред читателите му са Петер Хандке, Харуки Мураками и Карл Уве Кнаусгор, който пише за него в една от частите на „Моята лична борба“ (от които, за съжаление, само първата е преведена на български). Същевременно обаче Сулста е много по-слабо известен извън страната си. Едва през последните няколко години това постепенно започна да се променя, като излязоха преводи на романите му на английски език, а на български за първи път се появи преди две години с романа си „Т. Сингер“ (Аквариус, 2021) в превод от норвежки на Росица Цветанова.
Влияние върху творчеството му, както самият Даг Сулста споделя, имат автори като Кнут Хамсун, Витолд Гомбрович (неговото се забелязва особено ясно в дебютния му роман), Томас Ман, Марсел Пруст. „Не мога да си представя себе си като норвежец, който не е чел централноевропейската романова традиция. Това просто не бих бил аз“, казва той. Тези влияния наистина си проличават в творчеството му, в езика, който той ползва. Кнаусгор го определя като език, който „блести с винаги нова и старомодна елегантност“ и тъкмо това противопоставяне между класическото, старомодното и новото, експерименталното се преплитат по чудесен начин при Сулста. Характерни за стила му са дългите изречения с множество отклонения, формалното, хладно отношение към историята, редуването на отдалечаване и на приближаване до персонажите, до мислите и състоянията им, всичко това обаче е съпътствано от една особена ирония, която поставя граници, когато се налага да бъде установена определена дистанция между читателите и историята.
Така стоят нещата и в романа му „Нощта на професор Андершен“ (Аквариус, 2023), който излезе в превод от норвежки на Стефка Кожухарова. Написан е през 1996 г., три години преди „Т. Сингер“, като авторът споделя, че двете книги могат да бъдат мислени и като част от една по-голяма серия романи, които е писал в периода 1992-1999. Останалите два, писани през този период, все още не са преведени на български език. Общото между тези книги се открива най-вече в образите на главните им герои – отчуждени личности, странници в екзистенциална криза, които живеят в състояние на крайна пасивност спрямо външния свят, но и спрямо самите себе си.
В „Нощта на професор Андершен“ всички тези белези присъстват. Разказан е един кратък момент от живота на 55-годишния професор по литература – Пол Андершен, който става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда, докато празнува Бъдни вечер сам в своя апартамент. Въпреки желанието си професор Андершен не успява да съобщи на полицията за видяното и тъкмо това бездействие спрямо престъплението създава усещането за съучастие в саморефлектиращото съзнание на героя на Сулста. Именно склонността към дълготраен и дълбок самоанализ е една от характерните черти на професор Андершен. В дните след убийството съзнанието му сякаш не може да устои пред желанието да разбере, да си обясни какво всъщност се е случило, какви са причините за странното му поведение, за бездействието и за неспособността му да говори за това, което е видял. Самото заглавие на романа, от една страна, би могло да назовава конкретно нощта на Бъдни вечер, която дава начало на действието, от друга страна обаче заглавието може да се отнесе и по-общо към цялостното развитие на съзнанието на професор Андершен в седмиците след своеобразната „трансгресия“, която е извършил (запазването на убийството в тайна), тъй като тези седмици носят всички особености на нощта, която е неясна и дезориентираща, която поставя под въпрос основни ценности, дори самата личност на професор Андершен и времето, в което той живее. Движението на съзнанието на героя на Сулста е спираловидно движение надолу (подобно на албума на Nine Inch Nails “The Downward Spiral”) – движение, което се задълбочава и атакува няколко от фундаменталните разбирания за света на професор Андершен. Така Даг Сулста по интересен начин приближава, но и противопоставя текста на темата за престъплението и наказанието.
На сюжетно ниво историята не предлага много, предимно ежедневието на един професор по литература, специалист по Ибсен, който живее сам, но рядко се чувства самотен. Тук се появява и другата основна тема – за духа на времето и за начините, по които то влияе на човека, по които го изменя, трансформира и по които му придава характерен облик. Сулста успява да създаде един образ на поколението, на което професор Андершен принадлежи, поколението, което през 60-те се самоопределя като радикално и авангардно както по отношение на норвежката политика, така и във връзка с изкуството (политическите идеи са характерни за творчеството на Даг Сулста, най-вече в ранните му романи). До каква степен тази крайност в идеите обаче все още съществува у тези хора 30 години по-късно, някъде през 90-те? Професор Андершен принадлежи на едно поколение, което в миналото се е противопоставяло активно на идеята да бъде стълб на обществото, да поема отговорности, но сега заема именно тази роля, въпреки че в съзнанието си все още отрича това. Сулста проследява умело тази фундаментална промяна в идеите и начините, по които съвременниците на професор Андершен я рационализират и обясняват пред самите себе си.
„Напоследък размишлявах много над това как времето разяжда литературата и я унищожава“, казва на едно място професорът по литература и наистина размишленията на професор Андершен относно възможното бъдеще на литературата са едни от най-вълнуващите части в романа. В тях е осезаема кризата на модерността – това „окаяно време“. Героят на Сулста се изправя пред все по-нарастващото безразличие към миналото, невъзможността съзнанието на човек да създаде нещо, което наистина да го надживее и най-вече – обезстойностяването на литературата в новото време и притеснението на професор Андершен, че е отдал живота си на нещо, което е обречено на гибел.
„Нощта на професор Андершен“, както впрочем и „Т. Сингер“ попадат в периода от творчеството на Даг Сулста, който норвежката критика нарича „морално-екзистенциален период“. Погледнати извън тези формалности, романите му изследват различни възможности на действителността, назовават проблеми и се вдълбочават в тях до крайна степен, прикрити зад фасада на романовото действие. Не е случайно, че самият Сулста смята за перфектен читател този, който е в 20-те си години – решаващото време, в което човек дълготрайно и дълготърпеливо може да изгражда личността си.
Даг Сулста, „Нощта на професор Андершен“, прев. от норвежки Стефка Кожухарова, изд. „Аквариус“, С., 2023
