Анна Б. Николова
Кой е кварталът на вашето детство?
Перловец, между реката и бул. „В. Левски“ (по-рано „Толбухин“, още по-рано „Фердинанд“) около пресечката на „Любен Каравелов“ с „Хан Крум“ (вж. снимката от октомври 1943 г.).
С какво пътувхте? Кои бяха вашите маршрути?
За ежедневните покупки – до близките бакалии – на ъгъла на „Толбухин“ и „Хан Крум“ и на ъгъла на „Любен Каравелов“ и „Граф Игнатиев“. По диагонал на паметника на патриарх Евтимий бе (и все още е) по-специалният, с повече и по-разнообразни стоки магазин, който целият квартал продължаваше да нарича „Браделев“ по името на стария му собственик.
На кино – на площад „Славейков“ в едноименното кино и в „Култура“, и двете превърнати сега в магазини, в „Млада гвардия“ (днес книжен център „Гринуич“). В специални случаи, като напр. „Пармският манастир“ с Жерар Филип – в оцелялото и до днес кино „Влайкова“.
На опера – в Народния театър, където до 1953 бяха и оперните представления.
На излет на Витоша – с петицата до спирка Павлово и оттам с малко трамвайче до Бояна. Към Бялата вода и нагоре – от Княжево след пътуване с петицата и после пеша. До Драгалевци с автобус и оттам пеша към „Бай Кръстю“, хижа „Алеко“ и все по-нагоре.
Кои бяха градинките, в които ви водеха като дете. А тези от ученическите и студентските ви години?
В най-ранна възраст са ме разхождали в Борисовата градина (предстоеше ѝ да стане Парк на свободата), а и в Зоологическата градина в ъгъла на „Гурко“ и „Толбухин“ с ужасни тесни клетки за лъвове, тигри, вълци, лисици и малко повече пространство за слона и бизона – оградени, но на открито.
Кои сладкарници си спомняте? Какво се продаваше в тях?
Имам неясен спомен от вече несъществуващата сладкарница на ъгъла на „Раковска“ и „Цар Освободител“ като мястото, където за пръв път опитах някакъв много специален сладолед (май с горски плодове). Но понеже не обичах сладки неща, бях безразлична към сладкарниците с техните тулумбички, сладкиш „Слънчоглед“, пасти с тежък маслен розов и резедав крем, малеби, сутляш и пр.
Кои бяха заведенията, които посещавахте?
Вече като студентка – бирхалето на ресторант „България“, където порция картофена салата с майонеза беше тогавашни 50 стотинки – по студенския джоб.
Помните ли някакви конкретни книжарници?
Училищните пособия се купуваха от близките до училищата книжарници, срещу 14. училище и на ъгъла на „Цар Иван Шишман“ и „Паренсов“. Много книги вземахме от библиотеките към читалищата. А някои класически произведения, препечатани от руски издателства на оригинален език, можеха да се купят в руската книжарница на ъгъла на „Раковска“ и „Руски“. Малко по-надолу, от Чешкия център, можеше да се купят плочи не само класическа, но и танцова музика, изпълнена от оркестъра на Карел Влах.
Какви бяха вашите занимания в детството? Ходехте ли на някакви школи, на алианс?
Вземах частни уроци по пиано и езици, които бяха абсолютно задължителна част от интелектуалното снаряжение на семейството. Основите се поставяха с немски (традиция, на която станаха жертви и синовете, и внуците ми), добавяше се френски и така се подсигуряваше английски, вече в гимназията.
Кои са училищата, които завършихте? Има ли учители, които са ви белязали?
Началното бе „Неофит Рилски“, на терена на днешната Френска гимназия, вече несъществуващо. Прогимназия – 14., днес 120. училище „Г.С. Раковски“. Гимназия – Седмо училище, бивша Първа девическа гимназия, след това „Г. Димитров“, сега „Св. Седмочисленици“. През първата година в нашата паралелка, единствената английска, бяхме само момичета, тъй като все още съществуваше разделението на девически и мъжките гимназии. През втората година се присъедини малка група момчета, героично оцеляваща сред устати и наперени съученички. Завършихме през 1956 г., като през последната година целият клас бе преместен в новопостроеното 34., сега 133. училище.
Имахте ли любими градски места?
Не места в града, а градината на къщата на баба ми и дядо ми, където под джанката в най-вътрешния ъгъл се събирахме ние, махалата (дъщеря на осъден на смърт от Народния съд + син на трайчокостовист в затвора + подрастващи деца на бащи с нарастващи досиета), за да играем на маджонг.
Кой е най-яркият Ви спомен от детството, свързан със София?
Бомбардировката на 10 януари 1944 г., която тресеше стените на скривалището в мазето на кооперацията на „Любен Каравелов“. През нощта бяхме евакуирани в Чамкория, където в една вила бяха събрани жените и децата от роднински и приятелски семейства, а бащите продължаваха да живеят и работят в София под бомбените заплахи.
Какво се е променило в София?
Водата, въздухът, хората, сградите.
Каква е тя днес?
Все още Витоша не е закрита от смог и небостъргачи. Следователно родният ми град все още става за живеене.
Кое литературно произведение свързвате най-силно със София?
„Легенда за Света София“ на Стоян Загорчинов.
