Маргарита Омар: „България е по-отворена от Люксембург. Алтернативното изкуство тук не е институционализирано“

бр. 32/2023

Маргарита Омар (р. 1993) е художничка от Люксембург. Живее и работи в София. Завършва Conservatoire de Luxembourg (2017), специалност „Informatique Musicale“, с фокус върху експерименталната музика. Освен че работи по свой солов музикален проект, тя е и част от пост-пънк дуото „На Червено“.
През 2023 г. Маргарита е наградена със Certificate of Artistic Achievement (Luxembourg Art Prize, 2023). Завършила е курс „General Drawing and Painting“  в Leith School of Art в Единбург (2019). В периода 2015-2016 г. активно участва като доброволец в арт ателиета за хора с увреждания в Люксембург.
На 18 септември 2023 г. от 18.30 ч. Маргарита Омар ще представи първата си самостоятелна изложба пред българска публика в галерия Cryptid Art Space в София. Името на изложбата е „The White Book of Dark Curiosities“ („Бялата книга на мрачните чудеса“). Откриването на изложбата ще започне с експериментална видеопрожекция „The Fool, the Priestess and the Death“, съпроводена с езотеричен минипърформанс. Изложбата ще може да бъде видяна до 30 септември.

 Какво е основното послание, което бихте искали да предадете с изложбата си „Бялата книга на мрачните чудеса“? Защо избрахте да я озаглавите така? Коя е бялата книга и кои са мрачните чудеса?
Основното послание е, че религията и езотериката са продукт на човешката мисъл. Поради това аз като художничка и като творец създавам своя собствена „Бяла книга на мрачните чудеса“ и каня зрителя да се потопи в страниците ѝ.
Заглавието на изложбата е продиктувано от лична метафора – творбите ми са като страниците на средновековен гримоар. Оттам идва „Бялата книга“ (защото фонът е хартиено бял) и „мрачните чудеса“ (заради избраната тематика).

От какво са вдъхновени картините, които представяте в изложбата?
Юдеохристиянската култура, източната митология, различните езотерични школи, както и моите лични наративи –  раждането на детето ми, смъртта на близките хора и т.н.

Откъде идва Вашият интерес към окултната тематика и създаването на картини, повлияни от нея?
Започвайки от моята съзнателна възраст, окултизмът много ме привлича на чисто интелектуално ниво, въпреки че съм израснала в много християнска среда. Лично аз не вярвам, че свръхестественото, включително божественото, е реално съществуващо.

Някои от картините Ви изглеждат леко страшни. Откъде идва влечението Ви към страшното, абсурдното, гротескното?
Аз не бих нарекла творбите си страшни. Поне не е такъв замисълът. Но разбирам за какво говорите. Забавна подробност е, че веднъж мой познат ме предупреди многозначително: „Ще бъдеш морално отговорна, ако един ден някой бъде подтикнат към самоубийство заради твоето изкуство“. Опитвам се да приемам подобни коментари преди всичко с хумор.
Относно абсурдното и гротескното – обожавам средновековното изкуство във всичките му форми, както и Ранния северен ренесанс. Също така много ми допада визуалната вселена във филмите на Алехандро Ходоровски и Ян Шванкмайер.

Лилит е фигура, която е герой в няколко от картините Ви. Известно е, че Лилит е фигура в еврейската митология, често смятана за опасен демон на нощта, както и за женски демон. Какво Ви привлича в тази фигура и защо присъства така често в картините Ви?
Според митологията Лилит, подобно на Адам, е била създадена от кал и от „божественото дихание на живота“. В крайна сметка тя отказва да бъде подчинена на Адам. Заради отказа ѝ Бог създава Ева от реброто на Адам и изгонва Лилит от райската градина. Положителното или отрицателното тълкуване на тази легенда е въпрос на гледна точка. Има и достатъчно много тълкувания в зависимост от съответния религиозно-езотеричен култ. Относно моята лична интерпретация със сигурност имам подсъзнателен афинитет към освобождаващия аспект в мита за Лилит. Оттам идва и желанието ми да я изобразявам често в творбите си.

Защо избрахте да рисувате в черно-бели цветове? По-добре ли се изразявате в монохромни цветове, отколкото ако ползвате цялата цветова палитра? Защо избрахте техниката на рисуване с тънкописец?
Използването на черно намалява процеса на взимане на решения, така че мога да се концентрирам повече върху подсъзнанието. Обожавам монохромната графика. Използването на тънкописец е стечение на обстоятелствата. През живота ми ми се е налагало да пътувам много и когато си на път, тънкописецът е най-удобният инструмент за носене. Имам творчески планове да включа също и цветни творби за разнообразие. В момента активно чета литература, която изучава използваната палитра на Йеронимус Бош. Любопитно е, че всъщност в творбите му няма толкова много различни пигменти, колкото изглежда.

Имате богата творческа биография. Бихте ли ни разказали за живота си в Люксембург и творческата сцена там? Бихте ли я сравнили с тази в България? По какво си приличат и по какво се различават? Освен художествената, също така и музикалната, ако имате поглед?
Може да звучи парадоксално, но в творческо отношение България ми се вижда по-отворена от Люксембург. Мисля, че се дължи най-вече на факта, че по-голямата част от алтернативното изкуство в България не е институционализирано. Разбира се, това има и своите минуси. Колкото до личния ми творчески живот в България и в Люксембург – трудно е да се сравнят, тъй като съм била на различни етапи в творческата си кариера в двете страни. Относно музиката фактът, че създателят на култовия люксембургски проект „Rome – Jérôme Reuter“ рядко изнася концерти в родния си Люксембург, говори сам за себе си. Наистина по-голямата част от интересните музикални събития се провеждат в съседните страни – Франция, Белгия и Германия.

Освен с рисуване Вие се занимавате професионално и с музика, завършили сте Консерваторията в Люксембург със специалност „Музикална информатика“. В момента сте част от българската пост-пънк дарк-уейв група „На Червено“. Къде можем да чуем и видим Ваши концерти с тази формация? По какви музикални проекти работите в момента и можем ли да очакваме скоро от Вас и някоя музикална изява?
По отношение на изпълнения на живо в настоящия си състав „На Червено“ направи дебют на събития, организирани от „Darkwave Sofia“ и „Улица Нов Живот“ в София. С тях очакваме с нетърпение сътрудничество и занапред. Благодарение на съвместните ни усилия с Неор Начев (другата половина от „На Червено“ – бел. ред.) усъвършенствахме оборудването и звука ни. В момента активно работим по записа на албум, който ще бъде придружен от няколко видеоклипа. Обмисляме да пуснем песните на личната ни страница www.na4erveno.bandcamp.com, както и на касетен носител. В съвместната ни работа с Неор ни помага това, че харесваме една и съща музика и можем да общуваме на почти интуитивно ниво.
Относно моята солова музикална кариера горещо съм благодарна на формация „Нова асоциална поезия“, която ме покани да създам музикален съпровод за няколко от техните литературни четения. Удоволствие е да се работи с тях.

                                                                    Въпросите зададе БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

Фейсбук събитие: https://www.facebook.com/events/189180177291091