На 28 септември ни напусна проф. д.ф.н. Светлозар Игов – един от големите литературни критици и историци на нашето време, приятел на „Литературен вестник“. Той беше не само изключителен учен и автор на десетки литературоведски монографии и изследвания, но и литературен артист, поет, романист, враг на бездарието и творческото малодушие.
В превод на Светлозар Игов четящите българи имаха възможност да се запознаят с едни от най-значимите писатели и поети от бивша Югославия през ХХ век – Иво Андрич, Йован Христич, Иво Чипико, Душан Матич, Миодраг Павлович и много други.
Неговите „История на българската литература“ и „Антология на българската поезия“ са изключително мащабни проекти, предлагащи цялостна картина на българската литература от възникването й през IX век до наши дни. Това са ненадминати опити да се създаде както периодизация, така и философия на българската литература. Но също така оказали се сред най-практичните пътеводители за няколко поколения български студенти през дебрите на филологическото висше образование.
Огромната ерудиция и убеждението му, че литературата трябва да се извиси едновременно над идеологическите клишета, но и над пазарния диктат превърна написаното от Светлозар Игов в дългосрочна провокация за културата ни. Напомняйки на съвременните литературни майстори, че трябва да се държи билото „по-горе“, но и поддържайки образа си на екстравагантен интелектуалец, през 2007 г. Светлозар Игов създаде наградата „Дъбът на Пенчо“ в размер на 0 лв., връчвана до „изсъхналия ствол на дъба“ на Пенчо Славейков за цялостно творчество и за отделни книги, имащи принос към модерната българска литература и изследването ѝ.
Светлозар Игов е носител на значими национални награди и признания, сред които наградата за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“, литературната награда „Иван Динков“, наградата „Йордан Йовков“ и Вазовата награда.
Светлозар Игов оставя непреодолима празнота след себе си за всички, които го обичаха и уважаваха. Влиянието на неговите трудове и приносът му към българската и славянската култура, страстта му към съвременните автори и техните предтечи, към родното като световно няма да изчезне. Ще продължи да живее в умовете и сърцата на всички нас.
Вечна му памет!
ЛВ
