Юристът и писател отваря книжарница, в която ще има паметник на Умберто Еко
Проф. Вълчев, Вашият роман „Неделният продавач на книги“ не само се задържа дълго време по върховете на класациите за най-продавани книги, но и срещна ласкави отзиви от критиката. Историята ли спечели читателите, или по-скоро направата, стилът на романа?
Не съм сигурен, че човек е в състояние да дава обективни оценки на собствените си произведения. А и както казва Умберто Еко, най-често текстът е по-умен от своя автор. Така че и да искам да отговоря на въпроса, не знам дали ще ми се удаде. Но бих могъл да кажа няколко думи за онова, което ми се щеше да се получи, докато пишех. Много ми се искаше да разкажа една интересна история, която да е обяснение в любов на книгите. Не само заради това, че живеем в свят, в който книгата (поне в нейния класически хартиен вид) не е на нужната почит, но и защото аз наистина вярвам, че човек е до голяма степен това, което чете. Мисля, че всеки има своя лична библиотека – не толкова във физически смисъл, а като книги, които са го следвали през живота му, които са го направили такъв, какъвто е, които е прегръщал или отричал, които е преоткривал, препрочитал е след години по нов начин. Та с „Неделният продавач на книги“ исках да благодаря на книгите, които са станали част от моята лична библиотека. И много бих се радвал, ако моята книга стане част от библиотеката на някой друг.
За всеки, който е проследил личните Ви литературни пристрастия, е известно преклонението пред фигурата и творчеството на Умберто Еко. Кое в романите му е сложило отпечатък върху собствения Ви писателски почерк? В кое отношение Ви се иска да се наречете негов последовател?
Твърде претенциозно би било да се определям като последовател на Еко от каквато и да е гледна точка. Става дума за човек с изключителна ерудиция, неочаквана подвижност на мисълта, забележителна работоспособност и огромен талант. Ако нещо ме сближава с него, то е онова, което сближава един читател с любим писател – съпреживяването на историята без напрежение, уютът да се разхождаш из текста, усещането, че общуваш с интелигентен и чувствителен човек, когото познаваш. Единственото у Умберто Еко, което се лаская да мисля, че и аз (вероятно донякъде) притежавам, е иронията към света, в който живеем, съчетано с обилна доза самоирония.
На 16 октомври ще вземете участие в представянето на документалния филм за Умберто Еко „Библиотеката на света“. Какво ще научат зрителите от филма по отношение на един писател и учен, за когото сякаш вече е казано всичко възможно?
Мисля, че филмът на Давиде Ферарио не само доставя наслада на почитателите на Умберто Еко, но и предлага известен оптимизъм за бъдещето на човечеството. Аз лично откривам във филма поне няколко теми, които са ми близки – връзката между библиотека и идентичност; съотношението между шум, информация и знание; значението на носителите – от скалните надписи, през пергамента и хартията, до силиция; личната и колективната памет, погледнати през личната и публичната библиотека. Но може би най-важното е, че филмът ни дава увереност, че в днешния свят, гъсто населен със симулакруми (по Бодрияр), в който формите тържествуват над съдържанието, а човекът все повече иска да бъде забавляван и насочван в своите избори, онази световна библиотека, която изисква внимание и време, интелектуално усилие и емоционално отдаване, няма да изчезне. Тя е тук, до нас и чака повече хора да прекрачат прага ѝ.
От дълго време подготвяте изненада за почитателите на Умберто Еко и литературата в софийската градска среда. Подробности за нея ще чуем преди прожекцията на филма, но какво е позволено да знаем предварително?
Тук няма някаква особена тайна. От доста време ни се иска (на жена ми Милена и на мен) да отворим книжарница, която да е на границата с библиотека. Казано по друг начин, да бъде място, в което човек може да седне и спокойно да разлиства книги, без непременно да ги купува. Да се опитаме да направим подбор (в не много рубрики), който да подсказва нещо за нашите лични библиотеки, да препоръчваме автори и заглавия (заедно с хора, чието мнение ценим), да каним на срещи, да представяме книги. Ще има и кафене, в което кафето и чаят не са в хартиени чаши, а са направени внимателно и с отношение. А вътре в книжарницата ще стои скулптура на Умберто Еко (тя е вече готова), която нощно време ще бъде осветена и ще се вижда от улицата. И когато надвечер минете покрай „Славянска“ 14, там да ви чака Умберто Еко, който седи с книга. Мисля, че това, което направи скулпторът Борис Борисов (автор на паметника на Алеко Константинов на „Витошка“), е забележително и ще бъде оценено. Надявам се, че през първите месеци на следващата година ще сме готови да отворим.
Въпросите зададе ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА