Места и пространства
Ню Йорк е много жив и пулсиращ театрален център, в който непрекъснато се случва нещо. Търсенето и предлагането всяка вечер тече в неописуемо интензивен ритъм, и негов най-ярък символ са ярките светещи билбордове и тълпите за билети по Бродуей и театралния квартал. Но театралният живот тук не е посветен само на производството на комерсиални мюзикъли и пищни постановки по текстове на големите американски и европейски автори в духа на психологическия театър. Той отглежда и развива в себе си интригуваща и богата алтернативна сцена, чийто основен фокус е откриването на нови театрални форми и експериментирането с театралния език, и чието разнообразие е достойно за сравнение с най-големите театрални европейски центрове като Берлин или Париж. Едва ли е случайно, че едни от най-своеобразните и оригинални театрални експериментатори, повлияли силно и европейската сцена идват оттук. Ню Йорк е домът на легендарни домове на авангардното като Ла Мама и Джъдсън Чърч, а компании като The Wooster Group, Mabou Mines и др, отдавна са се превърнали в нарицателни за иновативен и оригинален театрален език.
Тази година, през януари в Ню Йорк отново се стече огромна част от театралния, професионален елит на Европа, тъй като за първи път в рамките на един и същи период се случиха паралелно четири от неговите най-развити международни фестивали за съвременен театър: прочутите Under The Radar и Coil, и по-новите American Realness и Other Forces. Under The Radar (www.undertheradarfestival.com) е фокусиран върху съвременния и иновативен американски и световен театър, и както подсказва самото му име (в буквален превод „под радара”) той се стреми да засече и улови интересните заглавия, излизащи извън полето на традиционното и стандартното. Той се случва основно в красивата, реновирана сграда на Public Theatеr (www.publictheater.org). Разположен близо до Юниън Скуеър, театърът e един от първите, некомерсиални американски театри, който повече от 60 години привлича със своя богат афиш, впечатляващ интериор, няколко сцени и прочутия нощен клуб Joe’s Pub. Фестивалът Coil e мащабен, ежегоден проект на водещата сцена за съвременен театър и пърформанс в Ню Йорк – Performance Space 122 (www.ps122.org), който всяка година показва по 10 нови представления на артисти и компании от САЩ и света. Негово основно място за срещи е Dixon Place (www.dixonplace.org) – уютно и артистично нощно заведение, което разполага с бар и собствена камерна сцена, предназначена за пърформанси и четения. American Realness (http://tbspmgmt.com/AMERICAN_REALNESS_.html) e сравнително млад (4 издания), но много успешен фестивал, който The New York Times определя като «дързък и интелигентен» и «силно съвременен». Той се случва в долната част на Манхатън, в Abrons Art Center (www.abronsartscenter.org) – реновирана през 1996 г. сграда на основания в началото на миналия век театър Henry Street Playhouse, в който са работили икони на съвременното изкуство като Марта Греъм, Джон Кейдж, Орсън Уелс, Джаксън Полок, Арън Копланд, Дизи Гилеспи и др. И до днес центърът продължава да подкрепя разнообразните жанрови форми и да предлага богата програма от спектакли и изложби, както и студиа за репетиции и творчески резиденции. Фокусът на фестивала Other Forces e най-младият американски театър (млади режисьори, актьори и колективи; чисто нови пиеси) и се организира от продуциращия център Incubator Arts Project (http://www.incubatorarts.org).
Списъкът на тези места и фестивали (към тях трябва да добавим и the Kitchen – http://thekitchen.org/; New York Live Arts – http://www.newyorklivearts.org/, New Ohio Theatre – http://www.sohothinktank.org и New York Theatre Workshop – http://www.nytw.org/) е добра карта за ориентация в пъстрата картина на театралния живот в Манхатан извън Бродуей. В нея зрителят се озовава на необичайни места – той трябва да забрави за традиционните фасади, с които най-често е свикнал в Европа и да се остави на любопитството да открие театър там, където най-малко го очаква – в подземието на жилищна сграда, в нощен клуб или в църква. Алтернативният американски театър е сякаш неразделна част от забързания модерен ритъм на градския живот, той не винаги е чисто естетическо пространство, оградено от внушителна архитектура. Сцените най-често представляват тип студиа, в които се съхранява атмосферата на работно ателие (място за експеримент) и контактът със зрителната зала е максимално отворен, почти неформален – сценичното пространство почти задължително е на нивото на публиката, почти като продължение на зрителната зала, която е без балкони, ложи и пр. Оттук могат да се чуят различни театрални гласове и да се видят специфични почерци. Разнообразието е голямо и с висока степен на непредсказуемост, но и в него се открива една обща черта – възгледът за театъра като споделено социално събитие и територия за изследване на актуални и значими проблеми, както и идеята, че представлението е не толкова завършен „артефакт” или „творба”, колкото жива среща и начин на общуване.
За няколко от водещите нови американски театрални компании ще разкажем в следващия брой.
АСЕН ТЕРЗИЕВ
Пътуването е осъществено по покана на организацията “Drama League” и с подкрепата на Национален фонд „Култура” и Арт Офис.
