Разговор с преводачката Стела Джелепова
Госпожо Джелепова, Вие сте преводачка на романа „Трилогия“ от Юн Фосе, който току-що получи тазгодишната Нобелова награда за литература. Бихте ли разказали малко повече за Фосе – какво е мястото му в съвременната норвежка литература, какво е характерно за творчеството му…
И преди наградата Юн Фосе беше познат като една от най-големите фигури в съвременната литература – не само в Норвегия, но и в цял свят. Неслучайно името му се спрягаше за Нобелов медал през последните десетина-петнайсет години, а през 2023 г. именно той беше основният фаворит на повечето букмейкъри. Фосе е един от най-поставяните съвременни драматурзи изобщо, като определят пиесите му за знакови произведения на постдраматичния театър. За жалост, доколкото ми е известно, в България сме виждали постановка по негова творба само един път – преди години в Бургаския театър. Пише също така романи, есета, детски книги и силно въздействаща поезия. От прозаичните му творби най-известни (и награждавани) са „Трилогия“ и „Септология“. Първата е издадена и на български. Тя засяга вечни теми – добро и зло, любов и омраза, светлина и мрак, живот и смърт, възвишено и низко, но по един новаторски и крайно необичаен начин. Макар и в проза, текстът е силно поетизиран, мелодичен, напевен и ако читателят си позволи да му се отдаде напълно, без да го пречупва през собствената си призма и без да подхожда с каквито и да било очаквания за нещо познато, постепенно думите ще го унесат. Ефектът е почти хипнотичен. Тук срещаме оригинална съвременна преработка на старата устна традиция, затова и има изключително много повторения – не само на отделни думи, а на цели фрази и пасажи, както действително става, когато човек разказва история на глас. Западното крайбрежие на Норвегия, където е роден Юн Фосе, е известно със своя фолклор – тъкмо оттам идват много от норвежките народни приказки, които са признати по цял свят като връх на народното творчество. Същото се отнася и за тамошната народната музика. Читателите несъмнено ще забележат каква важна роля играе музиката в цялата трилогия – не само в мелодиката на текста, но и в самия сюжет. Усеща се и влиянието на староскандинавските саги, най-вече в лицето на безпристрастния, всъщност почти безстрастен разказвач, който не съди и не раздава морални оценки, а привидно само разказва една история за двама млади влюбени.
Интересна беше формулировката на Нобеловия комитет: „за неговите новаторски пиеси и проза, които дават глас на неизразимото“. Тъй като звучи доста неясно, възникнаха известни спорове какъв трябва да е българският превод – дали „неизречимото“, „неизказаното“ или „неизразимото“. Най-разумният подход е да търсим отговор при самия Фосе, който казва, че иска да пише за „онова, което не може да бъде казано“. Не може, не не бива. Той говори за онова настроение, чувство, състояние, което ни обхваща например в църква или когато слушаме музиката на Бах, или пък когато гледаме звездно небе. Мнозина са се опитвали да го опишат, но истинското ни усещане остава извън пределите на човешкия език. И в тази връзка трябва да посочим, че религиозните елементи в творбите на Фосе са силно застъпени, без изобщо да се споменава нито религия, нито дори Бог. В „Трилогия“ Ашле и бременната Алида бродят в тъмната нощ и търсят някой да ги приюти, подобно на Йосиф и Мария. Само че вместо с Витлеемска звезда историята завършва с мрак. Същият този Ашле притежава силата с музиката си да въздига околните, да ги отделя от земното, да ги приближава към неназования, но вечно присъстващ Бог. И въпреки това Ашле става убиец, без да се колебае. Музиката като нещо, което въздига, но далеч не пречиства, е централна тема в творчеството на Юн Фосе. И тук е обратната страна на медала. Прекрасните неща на света, които не могат да бъдат изказани с думи, винаги се срещат с ужасните – толкова зловещи, първични и нечовешки, че също са неизразими. Тъкмо тези две страни на неизразимото облича с думи Фосе. Той не говори директно за тях, той просто разказва една история, а за читателя остава да се унесе от напева му и сам да ги почувства.
Доколко Юн Фосе може да се нарече представителен за норвежката литература, е трудно да се определи. Той без съмнение е единствен по рода си. Но както вече посочихме, Фосе следва една вековна традиция на разказвачите на саги, предания и легенди. Като драматург може да се каже и че е продължител на делото на Хенрик Ибсен, който също първи се престрашава да въведе много новости в театъра. Неслучайно днес и двамата са сред най-поставяните драматурзи в света (всъщност Ибсен е на второ място след Шекспир). Друго голямо име, което можем да свържем с Юн Фосе, е това на Таряй Весос – един от най-уважаваните скандинавски автори изобщо и пионер в писането на сериозна литература на новонорвежки.
Въпреки че в последните години Норвегия е позната навсякъде – включително и при нас в България – предимно с криминалните си романи, всъщност тя има впечатляващ брой представители във високата литература. Сред изявените фаворити за Нобелова награда и тази година беше например Карл Уве Кнаусгор, който неведнъж е посочвал именно Юн Фосе за свой учител. Даг Сулста също често е спряган за отличието. Други сериозни имена, които се радват на не по-малка популярност в Норвегия и по света, са Ларш Собю Кристенсен и Пер Петершон. Радостното е, че имаме възможност да четем на български поне по една-две книги от всеки от изброените.
Юн Фосе пише на новонорвежки, говорен от малка част от жителите на страната. Какво всъщност означава това в контекста на норвежката култура и литература и как се отразява при превода на неговите книги и пиеси?
Ще се опитам да обясня накратко езиковата ситуация в Норвегия, без обаче да претендирам, че съм специалист по въпроса. Норвежката история донякъде наподобява нашата собствена. Могъща средновековна държава, която постепенно губи позиции и накрая пада под чужда власт за 4-5 века. Само че, докато ние се намираме на кръстопътя между Изтока и Запада, Норвегия е затънтено мразовито кътче накрай света. Всякакви отношения с Европа, доколкото изобщо ги има, минават през властващата Дания. Образованите норвежци учат в Копенхаген, видните личности в литературата като драматурга Лудвиг Холберг например пишат на датски. Всички знаем колко много турски думи са навлезли в българския. Несравнимо по-силно е влиянието на датския върху норвежкия – два така или иначе изключително близки езика с общ произход. Затова, когато през XIX век започва национално пробуждане и възраждане на културата и книжнината, борците за независима Норвегия се обръщат към диалектите на селското население, които те смятат за „чистия“ норвежки език. От тях е създаден нюноршк, новонорвежкият (има спорове дали е редно да го наричаме така, или може би „нов норвежки“, но аз предпочетох да се придържам към посоката, зададена от проф. Вера Ганчева в изданията ѝ на Таряй Весос, за да не става разнобой). Днес той се използва от около 15 процента от населението. Но трябва да се подчертае, че това е стандартизиран писмен език. Устно ползвателите му говорят на собствените си диалекти.
В специалност „Скандинавистика“, разбира се, учим книжовен норвежки, затова и новонорвежкият на Юн Фосе беше допълнително предизвикателство за мен. Колкото и да са близки, това са на практика различни (писмени) езици. Така че преди изобщо да се заема с превеждането, трябваше да чета много за граматиката на новонорвежкия. Освен това проверявах в по няколко речника всяка една дума от текста, за да съм сигурна, че съм я разбрала правилно. И все пак основните трудности идват от самия авторов стил, тъй като това, естествено, не е новонорвежкият, който ще видиш по телевизията и във вестниците. Наложи се да прочета няколко научни статии на норвежки литературоведи конкретно върху този роман, за да се уверя, че съм на прав път. Тъй че предварителната работа продължи не по-кратко от същинското превеждане.
А как се стигна до появата на романа „Трилогия“ на български преди две години и защо избрахте да преведете точно тази творба на Фосе? Планирате ли да преведете и други негови произведения?
Всъщност не я избрах аз, по-скоро тя ме избра. От издателство „Лист“ се свързаха с мен още през 2019 по препоръка на проф. Вера Ганчева, тъй като след пиесата „Пер Гюнт“ на Ибсен вече имах известен опит със сложни текстове на необичаен норвежки. А как от издателството са открили Фосе, не знам. Но те имат отличен нюх и богати литературни познания, така че винаги се стремят да запълнят пропуските в издаваната в България висока чужда литература. Ако ме поканят и за друга творба на Юн Фосе, вероятно ще се съглася.
Имахте ли време през изминалите дни след обявяването на Нобела за литература да проследите реакциите за наградата в Норвегия и изобщо в скандинавските страни? Как е посрещано там отличието на Фосе?
От това, което успях да прочета, виждам, че норвежците са във възторг, включително и редовите читатели, които не познават така добре творчеството му. Всъщност това е 14-а Нобелова награда за малка Норвегия и четвърта специално за литература, което е доста показателно за отношението в страната към науката и изкуството. А минути след обявяването на тазгодишния носител организацията, която се занимава с популяризирането на норвежката литература в чужбина, зарадва всички преводачи на Фосе по света с поздравително писмо. Бяхме поканени и за (виртуална) наздравица.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
