Евгения Тетимова
Носител на Нобелова награда за литература за 2023 г. е норвежкият писател Юн Фосе. Съгласно аргументацията на Шведската академия това най-престижно международно отличие се връчва именно на Фосе „заради новаторската му драматургия и проза, даващи глас на неизразимото“[i].
Юн Фосе, роден през 1959 г. в град Хаугесюн, Югозападна Норвегия, е познат преди всичко с драматургичното си творчество. Той е автор на 28 пиеси и е световноизвестен в общността на сценичните изкуства. В същото време Фосе е написал над 40 книги в други жанрове (романи, разкази, поезия, есета, детски книги). По-голямата част от тях са преведени и издадени и извън пределите на родната му страна, в която писателят се ползва с изключително уважение и признание. Доказателство за това са отличията, на които е лауреат – например наградата „Хенрик Ибсен“ – най-големия приз за драматургия в Норвегия, както и на изключително престижната в скандинавските страни Литературна награда на Северния съвет, т.нар. Северен Нобел, с който всяка година се отличават достойнствата на художествено произведение, написано на езика на някоя от страните от Скандинавския север. Не на последно място, от 2011 г. Юн Фосе е удостоен с честта да живее в правителствен апартамент (т.нар. Grotten), който от 1924 г. се предоставя на световноизвестни норвежки творци, допринесли особено много за културата на Норвегия. В периода 1841-1845 жилището принадлежи на Хенрик Вергелан (1808-1845), писател и общественик, изиграл важна роля за изграждането на националното самосъзнание и самочувствие на норвежците след разпадането на общата Датско-норвежка държава (1537-1814), в която Дания има доминираща роля.
Юн Фосе е четвъртият норвежец, получил Нобелова награда за литература след Бьорнстерне Бьорнсон (който печели наградата през 1903), Кнут Хамсун (1920) и Сигри Унсет (1928). Така 95 години по-късно Норвегия отново има свой Нобелов лауреат по литература. Изминал е почти век, в който творят много талантливи норвежки писатели, но никой от тях не е удостоен с това престижно международно отличие. Сред номинираните е например бележитият норвежки писател и поет Таряй Весос (1897-1970). Счита се, че той не получава Нобелова награда за литература, защото пише на по-малко разпространената в Норвегия съвременна книжовна форма на писмения норвежки език, наречена „нюноршк“ (букв. новонорвежки език), която е равнопоставена и близка по звучене на другата норвежка книжовна форма, основаваща се на датския език – букмол[ii]). На нюноршк пише и Юн Фосе. Това е езикът, с който той е израснал и който определя неговата идентичност. Затова удостояването му с Нобеловата награда за литература за 2023 г. се възприема освен като международно отличие за норвежката култура, в голяма степен също като признание за малката по обем литература, издавана на нюноршк. В интервю, дадено непосредствено след получаването на Нобеловата награда, Юн Фосе специално подчертава това: „Тази награда е отличие за онази литература, която по своята същност е истинска литература, без да има някакви други функции“[iii].
Централно място в творчеството на Фосе заемат теми като самотата, смъртта, отчуждението, странстването в търсене на вътрешен покой и щастие. Необходимо е също да се подчертае религиозността като тематика и атмосфера, библейските мотиви в произведенията на Фосе, който винаги е бил дълбоко вярващ човек и който преди около десетилетие приема католицизма, докато официалната религия в скандинавските страни е протестантството.
Стилът му се отличава с разговорност, но и поетичност, напевност, множество повторения в репликите на героите, създаващи особена лирична ритмика, както и с употребата на дълги изречения в прозата, но и лапидарност на изказа в диалога.
Главен герой в творчеството на Фосе, още от първите издадени произведения, е изпълненият с безпокойство млад човек, измъчван от меланхолия, депресия, от проблеми с алкохола (като самия писател за известен период от време), търсещ любов и своето място под слънцето.
Творческият свят на Фосе се оформя от родния му край – Западна Норвегия – фиордите, планините, морето, дъжда. Там се развива действието в голяма част от произведенията му, често представящи смяната на поколенията, културата на хората в тази част на страната.
Писателят се интересува от общочовешки теми, а не от събитията в своето съвремие. Често епохата, в която се развива действието в произведенията му, остава неизвестна за читателя. Обяснението е, че за Фосе писането е не коментар към случващото се в света около него, а „начин на съществуване“, както пише в есетата и статиите си, анализиращи собственото му творчество и това на световноизвестни писатели, оказали своето влияние върху него – Хенрик Ибсен (1828-1906), Джеймс Джойс (1882-1941), Самюъл Бекет (1906-1989), Лудвиг Витгенщайн (1889-1951).
Извън Норвегия Юн Фосе става известен първо в Швеция, където е превеждан и признат още от 80-те години на XX век. Популярността си извън пределите на Скандинавския север Юн Фосе дължи най-вече на драматургичното си творчество. Наричат го „новият Ибсен“[iv], защото е най-поставяният в чужбина норвежки драматург след Хенрик Ибсен, следващ Ибсеновата модернистична традиция, разглеждащ в драмите си някои сродни с Ибсеновото творчество теми, образи и мотиви.
Най-поставяни в Норвегия и в международен план са следните пиеси: „И никога няма да се разделим“ (Og aldri skal vi skiljast, 1993), „Името“ (Namnet, 1995), „Някой ще дойде“ (Nokon kjem til å komme, 1999). Заради мълчанието в драмите си Фосе е наречен „майстор на паузите“ и именно отсъствието на диалози и реплики допринася за характеризирането на пиесите му като „новаторски“. В драматургията му срещаме безименни герои, стилизирани образи – „той“, „тя“, „майката“, „бащата“, „синът“, представящи екзистенциални чувства, общочовешки отношения, така че всеки зрител да може да се разпознае в героите на сцената. В една от най-поставяните му пиеси, „Някой ще дойде“, се разглежда темата за отношенията в семейството, проблемите с общуването между членовете в него, близостта, отчуждението и начинът на възприемане на другия и на себе си в тези отношения. В пиесата се редуват диалози и монолози, наситени с паузи и мълчание. И в драматургичното творчество на Фосе, и в прозата му можем да разпознаем техниката, определяна като „поток на съзнанието“ – героите, подобно на тези на Кнут Хамсун например, често се представят чрез потока на своите мисли, а не чрез диалог и външна комуникация.
Пиесите на Фосе са изпълнени с призраци – въображаеми образи или мъртъвци, които се завръщат при близките си и осъществяват контакт с тях. Тази тема присъства и в ранната проза на Фосе, например в романа „Сутрин и вечер“ (Morgon og kveld, 2000), в който главният герой Юханес е мъртъв, но без да съзнава това, обикаля из рибарското селище, в което е прекарал целия си живот.
Стилът на този, както и на останалите романи на Фосе напомня поезия в проза. Особена ритмичност отличава например наратива в романа „Навесът за лодки“ (Naustet, 1989). В него писателят разказва история за приятелство, любов, ревност и смърт. По-късните романи на Фосе обикновено са съставени от няколко части. Това е характерно за диптиха „Меланхолия“ (Melancholia I, II, 1995, 1996), в който е разказана историята на реално съществуваща личност – художника Ларш Хертервигс (1830-1902). Изреченията в произведението са дълги и са белязани от типичните за Фосе повторения и разговорност. Творческата личност е главен герой и в роман в седем части, наречен „Септология“ (Septologi, 2019), първите две от които са озаглавени „Другото име“ (Det andre namnet), третата, четвъртата и петата – „Аз съм друг“ (Eg er ein annan), а последните две – „Ново име“ (Eit nytt navn).
Едно от най-известните произведения на Фосе е т.нар. „Трилогия“ (Trilogi), която засега е единственото му произведение, преведено на български език. Норвежкият писател, сега вече носител на Нобелова награда за литература, е представен на българския читател преди две години, през 2021, от издателство „Лик“, в брилянтен превод от норвежки език на скандинавистката Стела Джелепова, предаващ точно атмосферата на произведението и специфичния стил на Юн Фосе. Романът „Трилогия“ е отпечатан в Норвегия в своята цялост през 2014 г. и съдържа в себе си три произведения „Andvake“ (2007), „Olavs draumar“ (2012), „Kveldsvævd“ (2014), преведени на български съответно като „Бдение“, „Бленуванията на Улав“ и „Отмала“. Сюжетът се развива в отминала епоха и преминава през няколко поколения.
В България книгата и преводът получават високо признание. В края на месец септември 2021 г. Стела Джелепова е удостоена с наградата на Съюза на преводачите в България за „ярки постижения в областта на превода“ именно за работата си над „Трилогия“. Надявам се, че в близко време на българския книжен пазар ще се появят и други преведени произведения от Юн Фосе, за да стане творчеството му още по-достъпно и познато за българския читател.
[i] https://shakespearetidsskrift.no/2023/10/en-teater-de-levande-och-doda#:~:text=Det%20%C3%A4r%20fullt%20av%20v%C3%A5lnader,abstrakt%2C%20t%C3%A4nkt%2C%20i%20romanerna.
[ii] За повече подробности за специфичната съвременна езикова ситуация в Норвегия, вж. Тенев, А. За някои термини в скандинавистиката, „На изток от слънцето, на запад от луната“. Сборник в чест на проф. д-р Антония Бучуковска, редактори: Евгения Тетимова, Владимир Найденов, УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 191-208, ISBN:978-954-07-5042-2, Ref
[iii] https://klassekampen.no/artikkel/2023-10-06/enormt-for-norsk-litteratur?fbclid=IwAR0EZnhTqgukrqn3Al7ZAHK9MpE4hsiN_mNN1ZyVBYMMN4dvgvbNMjm7f8c
[iv] https://ndla.no/subject:30bcefff-7577-4e0b-afc6-b07f437ea354/topic:d4c9d69e-6730-4e8a-9d42-6125d4f8b876/topic:5b0ed499-042a-4b9f-acd2-1f8e5822365b/topic:5ccd40a8-1675-4bb2-a4a5-b1ehttps://shakespearetidsskrift.no/2021/01/jon-fosse-ein-vegg-er-bortea4b3ba234/resource:1:195759
