Разговор с Петя Петкова, управител на книжарница „НБУ в ЦЕНТЪРа“
Как попаднахте в Нов български университет и по-конкретно в Книжния център на университета на ул. „Г. С. Раковски“ в София?
„Попаднах“ е една от най-подходящите думи за началото на „Ерата НБУ“ за мен.
Преди дванадесет години се запознах с една чудесна и вдъхновяваща дама – Василена Петрова, която тогава оглавяваше Информационния отдел на Университета. Бяха нужни едва две непринудени срещи, в които се опознавахме като част от голяма и неакадемична компания, след което тя ме покани да стана част от екипа ѝ. И така се гмурнах.
Неслучайно използвам думата „гмуркане“, тъй като на втория си работен ден буквално „влязох в джаза“ на международна конференция по проблемите на Близкия изток – събитие с основен гост и съорганизатор изследователският център на катарската телевизия „Ал Джазира“. За първи път бях в организацията на толкова мащабно събитие с подчертано международно и дипломатическо присъствие, където „кръщението ми“ беше висок старт за всичко онова, което ми предстоеше в следващите над десет години. Тук искам да изкажа благодарността си към Василена, от която научих много и която ме накара да заобичам каузата и мисията Нов български университет още преди да го опозная и да го знам така, както го знам днес.
Отделих повече думи за началото ми в НБУ именно поради това, че за тази динамична декада, в която се грижех за менажирането и отразяването на университетските събития, нерядко за протокола и в немалкото (неизбежни) моменти и за връзките с обществеността, добих ценен опит. Вероятно и това е причината, поради която миналата година ръководството ми повери „НБУ в ЦЕНТЪРа“ – пространство не просто за книги, но и отворено за разнообразни събития – от представяния на книги, публични дискусии, до литературни беседи, политически семинари, лекции към учебни програми, а понякога и музикални събития…
С какво този център на книгите печели и вероятно впечатлява посетителите?
Първоначалното впечатление на всеки, влязъл за първи път, най-често е точно този полъх на не просто обикновена книжарница. Екипът ни се старае да придаде един непринуден уют, така че всеки, който ни посети, да се почувства на място, където може да се отпусне, да разлисти избрана книга и дори да изпие чаша чай или кафе.
Може би и това е една от причините трайно да бъдем предпочетени от студенти и преподаватели от Нов български университет – от департамента по политически науки, Фотографската работилница на НБУ, франкофонската общност и др.
Изложбите, които организираме, също са обект на интерес на гостите на „НБУ в ЦЕНТЪРа“, а за годината, в която съм тук, създадохме и трайни партньорства с автори и издателства, които предпочитат именно това място за представяне на новите си заглавия.
Кои от книгите на Издателство на Нов български университет са най-продавани и можете ли да предвидите успеха на дадено заглавие с опита, който сте натрупали досега?
Челната позиция безспорно държат трите учебника по български език за чужденци „Здравейте!“. За времето, в което съм сред книгите, не са слизали от месечната класация на топ 10 най-продавани заглавия.
Аудиторията на „НБУ в ЦЕНТЪРа“ е различна от академичната и макар да подозирам, че в кампуса на Университета студентите търсят предимно учебници по различни дисциплини, то при нас публиката е доста по-характерна. Доказателство за това е интересът към издания, свързани с български личности и история, като „Един много добър човек – Константин Стоилов и политическата добродетел“, Речите на Никола Мушанов, четирите тома от поредицата „Българско юридическо наследство“, двете издания на Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ и др. В този контекст бих предвидила успех именно на подобни на тези заглавия.
Освен с представяния на книги се занимавате и с лятна читалня за деца, с популяризиране на сценичните изяви от департамент „Театър“ на НБУ и дори с организиране на събития, свързани с продуктовия и интериорен дизайн. С какви предизвикателства се сблъскахте, лични и служебни, занимавайки се с толкова разнообразни и разнопосочни дейности?
Разнообразните събития не са новост за мен. Опитът, който добих от работата си в кампуса на Нов български университет, обхваща широка палитра от събития – от международни и общоуниверситетски форуми, посетени от стотици гости, до камерни семинари, публични лекции, изложби и много други, всяко само по себе си характерно като начин на протичане, та дори и като протокол.
Предизвикателството тук е преди всичко да успеем да привличаме все по-голяма част от академичната общност и да превърнем мястото в център за обмен на идеи и създаване на връзки, от една страна – между студенти и преподаватели, и от друга – с общността на гражданите на столицата.
Вече успяхме да увлечем студентски клубове, а от тази година надявам се и Студентския съвет. Бакалаврите и магистрите от програмите на департамент „Нова българистика“ приеха предизвикателството да участват в месечната ни рубрика „Литературни уроци“ – честване на годишнина от рождението на даден автор. Неведнъж се е случвало студенти да отсядат и за бърза работна среща при нас.
Кое от събитията, организирано от Вас, няма да забравите?
Събитията сами по себе си имат стройна структура и в съзнанието ми изникват такива, чието съдържание е било по-предизвикателно и запомнящо се – от разгорещени разговори след дискусии и представяния на книги на политически и религиозни теми, до редица впечатляващи със съдържанието си лекции и семинари. И… сглобяването на класическа маримба (2,5 м) в скромното ни пространство като част от музикалното оформление към представяне на поетична книга за музиката.
Имате ли любими занимания извън книгите и всекидневните Ви ангажименти, свързани с работата?
Обожавам да пътувам! Където и да е – незаменимо е онова вълнение в слънчевия сплит по нетърпението да срещна нови хора, да посетя нови места и да документирам с кадри. Да, откакто се помня снимам любителски.
Едно от позитивните неща, на които дадох начало в разгара на Голямото затваряне през 2020 г., беше несъбудената ми до онзи момент страст към музицирането чрез грамофони. Като човек, който познава клавиатурата на пианото от 6-годишна възраст, работил в среда на класически инструменти, за мен беше истинско предизвикателство да опитам този нов начин на изразяване. И точно както аз „попаднах“ в НБУ, така вкъщи „попаднаха“ два грамофона и се задържаха… докато не се сдобих със свои и започнах да колекционирам плочи.
И не на последно място, имам още една голяма страст – скоростният бадминтон!
Разговора води ЛИДИЯ ВЛАСОВА
