Екатерина Калева
Димитър Кенаров е познат в България като поет с две стихосбирки от началото на XXI век. В настоящата му книга обаче няма стихове. Това е сборник с белетристични репортажи. Авторът ги нарича художествена журналистика, за Капка Касабова това са репортажни разкази, а аз бих определила жанра като пикарескова документалистика. Историята на книгата е истинско приключение. Кенаров разказва, че след като е завършил висшето си образование в САЩ, се е върнал в България и именно тук от разстояние е започнал да работи за периодични американски издания. Така започва да пише подобни текстове на английски език и да ги публикува независимо един от друг в продължение на десетина години. Някои от тях са включени в селекцията на най-добрите пътеписи в Америка (The Best American Travel Writing).
Сега тези разкази заживяват нов живот. Преведени са на български език от познатия писател и преводач Ангел Игов, приятел на автора. За първи път под формата на книга излизат именно в България. Корицата на книгата илюстрира първите две думи от заглавието – „Диктатори, трактори и други приключения“ и препраща към нашата постсоциалистическа реалност. Повествованието ни отвежда в редица страни – Сърбия, България, Македония, Косово, Ирак, Беларус, Унгария, Полша, Украйна; вплита в себе си известни личности като Радован Караджич, Ленин и Путин; разказва за нашата съвременност и за отношението на хората към минали исторически събития или периоди; кара ни да се замислим колко точно си приличаме с нашите близки съседи и колко рядко се наемаме да се уверим в това от първо лице. Героят може да е възрастен човек, който живее с носталгия по младостта си, отминала заедно със социалистическия режим. Или пък младеж, носещ в себе си чудатостите на нашето време. Разказвачът, разбира се, задвижва събитията, като междувременно се саморазкрива: понякога разбираме защо е предприел пътуването си, друг път – как изживява тези приключения, в някои от текстовете срещаме негови спомени, както и откъслечни детайли за семейството му. Той познава и се идентифицира с реалността, която описва, но едновременно с това разполага и с отстранен поглед към нея, който му позволява да подхожда към различното и необичайното без предразсъдъци. Посланията са обяснени, но в тях липсва присъда и така смекчават остротата дори на най-силните криминални сцени. Този начин на разказване изгражда доверие у читателя и подсилва документалния характер на текстовете.
В самия увод на книгата Кенаров надлежно ни осведомява, че художествената журналистика има дълбоки корени в литературността. От вече многобройните интервюта на автора става ясно, че големият му принос е в събирането на материал, което всеки път се превръща в приключение с различни перипетии, и в пресъздаването на това изживяване в документален разказ. Преди да стигнат до печат обаче текстовете му са преглеждани от екип от професионалисти: описаните от него факти са педантично препотвърдени от журналистическото издание дори когато записките му са били на български език; изданието задава определена рамка на текстовете – условия, на които то трябва да отговаря; определящи са уменията на редактора, чиято задача е да извлече сентенцията на материала. Колкото и да е необичаен за българските представи, процесът на изграждане на разказите ги е превърнал в интригуващо четиво, особено за новите поколения читатели, които имат отстранен поглед към недалечното минало, а и приемат интелигентността (и съпътстващото я творчество) като „колективно свойство“.
У нас журналистиката има своите ярки фигури, но събитията се представят по-скоро в драматична светлина, отколкото като желано приключение. Материалите им живеят само докато трае актуалността на отразеното от тях. Според автора използването на реални случки може да отключи неочакван художествен простор. Предначертаната събитийност, споделените спомени и необходимостта от исторически и фактологични пояснения позволяват фокусирането върху моделирането на повествователните нишки и гледната точка на разказвача. Дали примерът му ще увлече и други журналисти да пишат в този приключенски дух, предстои да разберем.
Димитър Кенаров, „Диктатори, трактори и други приключения“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2023
