Максим Кривцов
(22.01.1990 – 07.01.2024)
***
Сядаш в бетеера
като в лодка
слагаш на очите си
тактическите очила
вместо монетки
и се понасяш по Стикс на пътуването.
Шофьорът-механик Харон
уверено се носи
към неизвестното и абсолютното
двигателят бръмчи
като първата дума
днес твоят Бог носи леки плочи
камуфлажни панталони с наколенници
макар че те повече ни трябват на нас
отколкото на Бог
зарежда картечна лента
и кой знае
дали ще му харесат твоите
тактически очила от битака
и кой знае
къде свършва Стикс
и накъде ще те отнесе течението.
Най-важното
намести си очилата
здраво притисни оръжието до гърдите
и дишай
дишай
дишай
защото
кога
друг път.
***
В крайфронтовия град
или пък вече фронтовия
добре
всички вече знаят тоя град
Купянск
с обгорелите търговски табели
и разбитите бутици в центъра на града
с паметника на непокорения Бабак
от гипс и някаква мрежа
защото и Бабак сега е ранен
но ние казваме
че докато Бабак се държи
държи се и градът
малък зъбат непокоре́н звяр.
Тук
може да се каже
има въздушна тревога по подразбиране
а тишината се включва само за кратко
но и тя е условна
защото дотук достигат снаряди
и от оръдия и от танкове.
В града
поста държи непокореният Бабак
висят остатъци от големите букви
от табелите на аптеките
и офисите на мобилните оператори
слънцето изчезна
сякаш някой го глътна
както се преглъща дума
когато се играе на мълчанка
както китът поглъща главонога молюска
има и хоп няма
вече коя седмица поред.
Когато тръгнахме
чукнахме си пет с Бабак
пич
ще се върнем след няколко дена
напуснахме града
сякаш съблякохме дълъг сив шлифер
изплувахме от водата
или изпод одеяло
заля ни вълна светлина
дрейфувахме върху лъчите
като върху дъска за сърф
(казват, че често използвам метафори
за храна
а също така споменавам море и сърфинг
наистина
защо споменавам
море и сърфинг
а понякога и чайки
които ти крадат пържените картофки
щедро полети с гъста майонеза
ето пак).
Ние се замеряхме със светлина
като с наркотици
изтичвахме на мокрото окосено поле
лягахме на студената земя
сякаш е топъл морски пясък
и се разтваряхме
както бучките захар се разтварят
в стъклена чаша
с метална подставка
в ръката на студентка
която се прибира
в плацкартен вагон на влака Ковел – Киев.
Слънчицето
не иска
да ходи на война
ще се оплача във военното окръжие.
***
Той се роди в Кахо́вка
веселеше се на брега с приятели
оставяше следи на мокрия пясък
присвиваше очи от слънцето
караше колело
а през зимата
набираше скорост
летеше на борд из заснежената планина
отчаяно и уверено
като сърфист.
Войната го завари изневиделица
все едно са те спипали
нощем да си хапваш от тортата
подготвена за утре
или си откраднал нещо от магазина
но ние нищо не бяхме крали.
Той се гмурна в тази зима
както скачачите във вода скачат
от трамплина
както рибата
която изплува
се връща в реката
устремена
с цялото си тяло
и сънища
и музика
и манджи, които готвеше
и смях
и морски бриз по лицето
и с това което се е случило
и с това което не е могло да се случи.
Той навлизаше в горичките
без да знае
какво да очаква
див звяр или подъл враг-човек
слагаше си стилни очила
обличаше моден суичър под бронежилетката
и потъваше в бездната.
Веднъж
се криехме
като мишки
в разхвърляните из оголялата есенна горичка
окопи
аз се снишавах
все едно съм под нисък таван
и не искам да се ударя в абажура
и да счупя лампата
той
в съседната дупка
преминаваше следващо ниво
на завладяващата игра в телефона си
както
преминаваше различните нива на живота си
с различни препятствия и босове
стигна до последното ниво
и не загуби.
Когато погледнете към небето
и видите следа от самолет
замислете се
може това да е той
препуска на борд или на мотор
със старото си кафяво кожено яке
слуша Slipknot
носи се към далечината
усмихнете му се в отговор.
Стихотворението е посветено на моя приятел и побратим Батман (Илля Долматов)
Превод от украински: АЛБЕНА СТАМЕНОВА
