Разговор с литературоведа и преводач Мария Пипева
Вие сте автор на книгата „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература“, публикувана преди близо десет години и преиздадена съвсем наскоро. Промени ли се нещо за тези десет години в тенденциите на превода на детска литература или на изследванията върху детска литература? Ако трябва да допълните изследването си сега, какво бихте добавили?
Не бих казала, че има някакви сериозни промени или изцяло нови тенденции. Литературата за деца все така процъфтява и е един от най-успешните сектори на българското книгоиздаване, а специализираните издателства непрекъснато се разрояват. Дялът на книгите от български автори сякаш се увеличава, но все още не може да настигне количествено преводните заглавия, сред които продължават да доминират тези от англоезични автори, въпреки нарастващото разнообразие на съвременни книги от различни култури – не само традиционно по-познатите германска, френска, италианска, но и португалска, датска, шведска, латвийска. И все така изследванията върху детската литература и превода ѝ, както и професионалните отзиви за новоизлезли преводи, са в най-добрия случай спорадични.
Продължават да са актуални четирите тенденции в превода, които набелязах в книгата си през 2014 г. Първо: преиздаване на детска класика в познати преводи, някои отпреди 50-60 години. Второ: нови преводни интерпретации на класически произведения за деца. Трето: запълване на рецепционни празнини – т.е. представяне на непревеждани до момента значими заглавия. Четвърто: синхронизация на рецепцията, при която българските преводи се появяват непосредствено след издаването на творбите на оригиналния им език или в някои случаи дори едновременно с тях.
В първата категория най-често водеща е икономическата изгода, но се появяват и преиздания на по-стари преводи, които са ценни с новото си естетическо и полиграфическо оформление – например луксозните издания на поредицата за Хари Потър (до момента са излезли първите четири книги) с великолепните илюстрации на Джим Кей. Доколкото възприемането на картинното изображение е неразделна част от четенето, те са посвоему нови интерпретации на вече познатия български текст.
Втората тенденция е колкото естествена, толкова и спорна, когато става дума за препревеждане без осезаема мотивация или ясна стратегия за създаване на действително различна, по-адекватна или актуална интерпретация. Не съм убедена например, че понастоящем българският читател се нуждае от пореден превод на „Алиса в Страната на чудесата“, какъвто, както дочувам, българско издателство планира в момента.
Най-важните според мен запълнени през последното десетилетие празнини в превода от английски ще спомена малко по-нататък. Що се отнася до четвъртата тенденция, тя в момента е в разгара си. Голяма част от отличените с награди детски книги и бестселъри в англоезичния свят се превеждат почти мигновено и някои от тях действително са ценна придобивка за културата ни. Обратната страна на тази синхронизация обаче е липсата на достатъчно рефлексия и внимателен, осведомен подбор. Нерядко се стига до залитане по повърхностни моди и пазарни сензации със съмнителна стойност. Прекомерното бързане често се отразява и на качеството на превода.
Ако трябваше сега да допълня и разширя изследването си, бих засилила тъкмо тази проблематика: социологията на превода на детска литература в настоящия момент, условията, при които работят преводачите, квалификацията им и очакванията към тях – всичко онова, което се отразява на качеството на преводните книги, които четат децата ни (а в по-широк план – и на филмите, които гледат). Съвсем не са рядкост аматьорските изпълнения, поощрявани от илюзията, че всеки, който поназнайва английски (или друг език), може да преведе някаква си там „детска книжка“. В резултат на това недомислиците, буквализмите и спънатият синтаксис се вливат в мътния езиков порой, спъващ ограмотяването на децата ни.
Кои според Вас са най-важните детски книги, преведени у нас от английски през последните години? Кои произведения още не са преведени, а бихте искали да се появят?
Сред най-забележителните англоезични детски книги от втората половина на ХХ век, които се появиха на български едва през последните няколко години, са „Котарак шапкарак“ и „Яйца и зелен колбас“ от Доктор Сюс (в превод на Харалампи Аничкин), „Вълшебната будка“ от Нортън Джъстър (в превод на Радостин Желев), „Гънка във времето“ от Мадлен Ленгъл (в превод на Катя Перчинкова), „При дивите неща“ от Морис Сендак (в превод на Стефан Русинов), „Грузулак“ от Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър (в превод на Паулина Бенатова и Манол Пейков). Сред стойностните съвременни книги за различни възрастови групи, които бяха издадени в български превод скоро след публикуването им на английски, бих споменала романите на Дейвид Уолямс, „Дървото на лъжите“ от Франсис Хардинг, „Нещо по въпроса за медузите“ от Али Бенджамин, „Единственият и неповторим Айвън“ от Катрин Апългейт, „Чудо“ от Ар Джей Паласио, „Къде ми е шапката“ от Джон Класен, поредицата „Невърмур“ от Джесика Таунсенд, „Малката лодка“ от Филип Пулман (първа книга от трилогията „Книга на Праха“), „Момчето, къртицата, лисицата и конят“ от Чарли Макеси.
Измежду по-старите шедьоври за деца, които са непознати на български, но все още биха представлявали интерес, са например поредицата на Артър Рансъм „Лястовици и амазонки“, както и „Лека нощ, господин Том“ от Мишел Магориан. От по-съвременните се надявам да бъдат преведени неподражаемите картинни книги на Джон Шеска, „Глина“ от Дейвид Алмънд, „Лука и огънят на живота“ от Салман Рушди, втората книга от трилогията на Филип Пулман „Книга на Праха“ – „Тайната общност“.
Следите процесите в детската литература и като изследовател, и като преводач. Кои според Вас са най-характерните тенденции в съвременната детска литература?
Една от водещите – и най-интригуващи – тенденции е подемът в литературата, насочена към така наречените на английски „туийнз“, т.е. деца на възраст приблизително между 9 и 12 години, които могат вече да четат съвсем самостоятелно, на прага на пубертета са, сблъскват се по-пряко с конфликтите на възрастния свят, без да го разбират напълно, проблематизират вътрешния си свят. Книгите за тази аудитория, били те реалистични или фантастични, се отличават със засилен психологизъм, морална нюансираност и нееднозначност, открояване на многообразието сред хората, с които съжителстваме, и отношението към него, приемането на другостта, изграждането на емоционална интелигентност и устойчивост, на интелектуална самостоятелност и ангажираност.
Друга важна тенденция, която не е толкова нова, но се засилва напоследък, е свързана с масираното влияние на визуалната и медийната култура. Най-осезаемо това се отразява на т.нар. „картинни книги“ (picturebooks), които през последните десетилетия стават все по-новаторски като формат, дизайн и стратегии на общуване с читателя и разширяват потенциалния обхват на целевата си аудитория, превръщайки се в междупоколенческа литература. Това се отнася до най-забележителните образци на този жанр, които са привидно непретенциозни като съдържание и обикновено се категоризират като четива за най-ранна детска възраст. Всъщност те изискват сложни интерпретативни операции едновременно на няколко нива и много от тях се поддават най-добре на четене в сътрудничество между дете и възрастен, с нееднакво когнитивно и афективно развитие, чиито умения взаимно се допълват и обогатяват.
Картинните книги, спецификата на техния превод и състоянието на българската им рецепция от англоезични култури са още един раздел, който бих добавила към изследването си днес, когато се е натрупал далеч по-богат материал.
По различен начин ли подхождате към превода на детска литература в сравнение с превода на литература за възрастни? Кои са най-големите предизвикателства и трудности при превода на произведения за деца?
За да се наслади на една добра детска книга, възрастният трябва да я чете по различен начин, връщайки се, доколкото е възможно, към детското си „аз“. Така е и с преводача, който рядко превежда само за деца. Той трябва да се пренастрои на друга вълна, да мобилизира всичките си умения на преводач изобщо, но и някои допълнителни: да влезе в психиката и езика на целевите си читатели (доста по-ясно очертани, отколкото при превода за възрастни), да активира пълния си творчески потенциал, в готовност да се натъкне на значещи имена, игрословици, звукоподражания, измислени думи, рими, цели стихотворения, вплетени в прозата. Той трябва да лавира особено внимателно между „чуждото“ и „своето“ в света на текста, като внимава да не подценява детето читател, да отмерва ритъма на фразата и да се вслушва в нейното благозвучие, да се вглежда в илюстрациите и да търси диалога им с писаното слово. Разбира се, всичко това може да е важно и в превода на книга за възрастни. Но тук то се появява в концентриран вид. Не е лесно да се превежда детска книга, но пък удоволствието, когато сполучиш, е несравнимо.
Предстои ли скоро появата на някоя детска книга във Ваш превод? Има ли произведение за деца, което бихте искали в някакъв момент да преведете?
Последните детски книги, които преведох (през 2022 г. за издателство „Фют“), бяха четирите от поредицата „Джаспър и Чорльо“ на ирландската писателка и илюстраторка Никола Колтън. Дотолкова се влюбих в тях, че току проверявам дали авторката не е публикувала нова книга от поредицата. Горещо се надявам да има още и да мога да се потопя в техния свят чрез превода. Иначе засега нямам друг преводачески проект, макар че много бих се изкушила, ако ми предложат да преведа излезлия само преди четири месеца невероятен детски роман на Катрин Ръндъл „Невъзможни създания“. Но пък той е обемист, времето никога не стига… Все пак не пречи човек да мечтае.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
