Виктория Петрова
Класическият сюжет на Ибсеновия „Куклен дом“ се преражда и претворява в постановката на руския режисьор Тимофей Кулябин „Нора“ от зимната програма на Народен театър „Иван Вазов“. Сценографията е дело на Олег Головко, който работи съвместно с Кулябин от над 10 години, а други продукти на общата им работа са световно признатите модерни прочити на класически сюжети „Онегин“ и „Три сестри“, отличени с най-високата руска награда за театър „Златна маска“. Анна Абалихина, хореограф на спектакъла, също е лауреат на наградата „Златна маска“, а работата ѝ се съсредоточава върху синтеза на танц и мултимедия. Драматургът Роман Должанский и преводачът Веселка Бумбарова като екип са вече познати на българската публика от постановката на драмата в едно действие „Русалка“ на Пушкин, която се играе на сцената на Народния театър от летния сезон на 2023 г. Главните роли се изпълняват от Радина Кърджилова (Нора), Иван Юруков (Торвалд), Ана Пападополу (Кристина Линде), Дарин Ангелов (Крогстад).
Историята, вдъхновена от живота на датската писателка Лаура Килер, проследява наглед безупречния живот на едно семейство от края на 19. век, чиято идилия ще бъде нарушена от излизането наяве на една дълго пазена тайна. Нора, в опита си да се погрижи за съпруга си, тегли заем зад гърба му и години наред го изплаща. Тъкмо когато връща последната част от парите, появата на стара нейна приятелка ще промени коренно обстоятелствата, които Нора толкова внимателно е държала на косъм от ръба на пропастта. Прагматичният конфликт в пиесата е твърде заплетен и както в реалността, не може да се посочи един виновник за развоя на събитията. Непреклонността на Торвалд да потърси помощ, когато му е необходима, води до действията на Нора, които тя запазва в тайна. Това гложди живота ѝ години наред и не ѝ позволява да потърси помощ от мъжа си. Заемът я свързва с Крогстад, човек, познат с безпринципността си, която ще доведе до уволнението му, а мястото му веднага ще бъде заето от Кристина, на която Нора е обещала да помогне. Това ще накара Крогстад да изнудва Нора, чийто единствен изход е да признае вината си пред съпруга си. Под тежестта на рушащите се стени на перфектния свят на Нора се оказва и връзката ѝ, основана на представата на Торвалд за идеалната съпруга и усилията на Нора да се впише в тази фантазия.
Проблематиката за жената, копнееща съществуването ѝ да не се изчерпва с етикетите „майка“ и „съпруга“, да открие стойността в живота си сам по себе си, а не само когато се определя чрез други хора, е новаторска по времето на Ибсен. Драматургът обосновава необходимостта от написването на произведението си с невъзможността на жената да бъде себе си в модерното общество, което по-късно ще бъде възприето като една от основните фоксуни точки на феминистичното движение, към което „бащата на модерния театър“ не се причислява, но неоспоримо му осигурява един от ранните образи, на които да се облегне.
Век и половина след написването на оригиналната творба социокултурният контекст е изменен до неузнаваемост – строгият патриархален ред е отстъпил място на разколебаване на традиционните семейни ценности и отношения. И въпреки че значението на творбата не се е изменило, сюжетната развръзка вече не е толкова шокираща, а и многобройните сценични интерпретации от публикуването на „Куклен дом“ до днес износват историята за жената, търсеща самодостатъчността си. Това представлява проблем при съвременното поставяне на пиесата, защото новаторското трябва да дойде не от фабулата, а от другаде.
Режисьорът Тимофей Кулябин се справя отлично със задачата, като не просто мести сюжета в съвременна обстановка, а и избира неоспоримо модерен начин за поставяне на драмата. Цялото представление протича под формата на разговори в социалните мрежи. Диалогът е изместен от устната в писмената среда и от физическата сцена на монитори, окачени над нея. А неизказаните истини, веднъж разкрити в уж контролирана обстановка, увисват над перфектния живот на Нора като дамоклев меч, чакащ да посече външния мир, който героинята си е градила, за да избяга от хаоса в себе си.
Сценографията, дело на Олег Головко, размива границите между театър и кино. Сцената е разделена на три части, в които паралелно се развиват различни аспекти на действието и в зависимост от това накъде зрителят избере да насочи погледа си, има възможност да вникне по-дълбоко в ситуацията и психологизма на даден персонаж. Головко умело подава топката на зрителя, който се оказва в ролята на сърежисьор на собственото си възприятие на пиесата. Сложният конфликт в „Нора“ е представен във всичките си измерения, а необозримостта на действието, разделено на три, подсигурява нов прочит и интерпретация при всяко гледане.
Синематичността на постановката на Кулябин се проявява и в отсъствието на ярката изразителност, присъща на театъра. Емоциите преминават през лицата на героите неосезаемо леко и бързо, изразяването им е изключително премерено и много лесно може да бъде пропуснато поради многоплановото разгръщане на действието както на „трите сцени“, така и на екраните над нея. За сравнение може да се използва друга психологическа драма от зимната програма на Народния театър, в чиято главна роля отново се превъплъщава Радина Кърджилова – „Любовникът“, реж. Деян Донков. Конфликтът там е сходен – двама съпрузи, чийто съвместен живот е в криза, излизат от образите, които са поддържали досега. В пиесата на Донков психологизмът е изразен диаметрално противоположно – чрез силни звуци, натрапчиви гримаси и необуздана хореография, но резултатът е сходен – героите успяват да изразят стаените си чувства и да получат промяната, която несъзнавано са желали. Обраният подход на Кулябин да представи всичко тихо, бавно и истинско придава на постановката деликатност и вдъхва емпатия към героите и тихите им битки, познати на всеки.
Модерният подход, който Кулябин избира, за да ситуира героите на Ибсен в съвремието, поставя проблеми отвъд сюжета на пиесата. Въпросът за същността на комуникацията помежду ни и нейното отражение върху отношенията ни е изключително важен за съвремието ни, което все повече се напасва към едно опосредено общуване. Истината, бягането от която движи цялата драма, е скрита не само от тайните и лъжите на Нора, но и от липсата на действителен разговор. Разделянето на сцената може да се съотнесе към същия проблем, тъй като във всеки един момент между героите има непреодолими стени. Бариера има и между публиката и актьорите – зрителят гледа действието през своеобразна пластмасова преграда, което освен да препраща към усещането за филм, акцентира върху невъзможността разрухата на сцената да бъде предотвратена от външна намеса.
Постановъчният екип на „Нора“ успява да създаде не просто пиеса, а преживяване. Кулябин успява да ситуира героите си в съвременната реалност, като същевременно с това остава максимално верен на текста, завещан от „бащата на съвременната драма“, осъвременявайки я още малко с технологични средства. Резултатът е емоция, която може да се съотнесе към автентичните усещания на съвременниците на Ибсен при първите поставяния на емблематичната за световния театър драма.
