Разговор с Андриана Спасова-Топурова
Все повече и повече библиотеки въвеждат програми, предназначени за малки деца на възраст от 18 до 36 месеца. Според Вас и Вашия родителски опит от колко най-рано може едно дете да има карта за обществена библиотека?
Не се бях замисляла от колко години човек може да има своя читателска карта. Оказа се, че всяко новородено може да бъде записано в коя да е наша библиотека, като по-скоро някъде има условна, разбира се, възрастова граница (до 14 г.) за края на ползването на детския фонд (което силно се съмнявам да се спазва, т.е. може с родителската ни карта да заемаме детски книжки). В моя случай още преди да проходи, дъщеря ми Марина вече посети библиотеката на Института за литература при БАН и си личеше по ококорените очи и усмивката, че стелажите с многобройни книги ѝ въздействат.
Така или иначе засягате много съществена тема, към която вече имам известен поглед и която е ключова по ред причини. Мисията да насочим малкия човек да проявява афинитет към класическия облик на книгата става все по-трудоемка във века на смарт технологиите и цифровизациите. Разбираемо е, че децата днес са „закърмени“ с джиесеми, дигитализирани изображения, бързо сменящ се информационен поток. А упоритото съпротивление на книжката срещу мишката по-скоро може да доведе до обратен ефект при подрастващите деца с оглед на тяхното социално обкръжение. Адаптирането към преимуществата на изкуствения интелект е една от насоките, по които може да се трансформира пасивното общуване на малкия човек със света в изобилен спектър от добри практики, насочени към четенето, креативността и динамиката между видовете изкуства.
Как родителите могат най-добре да използват библиотечните ресурси според Вас?
За първи път ми хрумна да заема детски книжки от библиотеката, когато издирвах едно издание с изчерпан тираж. Успях да си купя въпросната книга от една майка, чийто опит ме впечатли и започнах да го следвам. Вместо да купува нови и нови книги, тя заемаше постоянно от най-близкия до нея филиал на Столична библиотека (освен централния има още 4 локации: на Сердика, Студентски град, Люлин и Овча купел). Оказа се, че библиотеките ни имат не малко от най-новите детски книжки, огромно разнообразие и застъпват в голяма степен предлаганото на пазара.
Разбира се, най-четените и най-любимите книжки много рядко са свободни и по списъка на тяхното презаписване можеш да „разчетеш“ за популярността и сполучливостта им. Независимо че продължавам да купувам нови книжки, започнах и периодично да заемам – не толкова с икономична цел, колкото да се опитам да спомогна своето дете да създаде своя култура на читател.
И какви книги обикновено предлагат библиотеките за най-малките?
Всъщност се оказва, че те разполагат с детски книжки от всички видове – с твърди корици, с картонени страници, с картинки, със стикери, дву- и триезични. Едни от най-предпочитаните са тактилните книжки и книжките, развиващи фината моторика. Книжките с капачета обхващат голям възрастов диапазон (между 2 и 8 г.) и те са и най-трудно откриваемите. Случвало ми се е да разглеждам в читалнята и някоя майка с орлов поглед да грабне дадена книжка с капачета изпод ръцете ми. Също така има прекрасни музикални книжки с класически композиции и красиви илюстрации („Лешникотрошачката“, „Горският оркестър свири Чайковски“, „Лебедово езеро“ на изд. „Фют“). Те са придружени с кратки и точни обяснения за музикалните стилове и отделните инструменти; а за най-малките се предлагат говорещи и светлинни книжки, най-често имитиращи звуци на животни. Някои от по-луксозните и единични издания се предоставят само за ползване в читалнята и все пак има достатъчно от различните видове „точни книжки“ – от книжки без картинки до смесени книжки за игри и учене.
Какво представляват „кътовете“ за най-малките? Необходим ли е специален интериор?
Впечатлението ми е, че през последните години се обръща специално внимание за модернизацията и обновяването на подобни детски кътове, така че да бъдат все по-привлекателни и да набавят нужните потребности на малките за творческо развитие – курсове по писане на книги и създаване на комикси, арт класове и др. В резултат от осъвременяването и адаптирането към новите технологии например обликът на Бургаския център за съвременно изкуство и култура се доближава до най-интерактивните европейски читални. Неслучайно осъществената идея е сред петте номинации „Европа по-близо до гражданите“ (2023). Не е нужно обаче всеки кът за малките да е високотехнологично обзаведен и да има 3D атракции, за да носи удоволствие на читателите. Досега съм забелязала няколко оригинални хрумки на библиотечните служители, които трансформират детската читалня и в друг тип пространство – игрална зала. Детската читалня придобива хибридна форма. В музейната библиотека на Арбанаси и в училищната на село Малево например имат тенис на маса в съседство до рафтовете с книги, в Асеновградската пък има отделна компютърна зала като част от детския център. Все по-често всеобщо решение за постигане на съвременни читални е създаването на отделни красиви и удобни места за отдих чрез внасянето на цветни пуфове и барбарони, върху които малките скачат, лежат или просто стоят и разглеждат/четат някоя книжка.
Какво според Вас най-много събужда любопитството на детето към книжката?
Децата имат изумителен нюх към интересното и принципите, по които определят една книжка като свръхувлекателна пред друга, определено не е външната опаковка (макар естествено и тя да грабва окото) на едно издание. Малкият читател се свързва с дадена история, герой, илюстрация и неназованата асоциация е толкова силна, че формира интереса му, така че да се завръща и завръща отново към своята любима книжка. Един личен пример, който ще нарека „Случаят Чики-Тики“, е доста показателен – от томчето „Искам приказка“ (350 с.) моето дете всеки път иска само тази приказка, която е относително дълга, и за две години около 50 пъти сме я прочели за страхливото пиленце и цялата суматоха на „небето пада!“ около един случайно ударил го жълъд. Спрях да влагам очакване, че ще прочетем скоро останалите, също сполучливи истории, защото схванах, че децата обичат повторението. Те имат потребност нещо, което ги е грабнало, да бъде повторено – първо, за да се затвърди това познание, и второ, то да бъде надградено, и трето, чувстват се сигурни и по-уверени да прилагат наученото.
Разбира се, стимулиращите креативността и емоциите интерактивни издания в повечето случаи придърпват детското любопитство. Отделно адаптираните към настоящата им потребност книжки също са важни. В техния първи детски или бебешки пубертет (на един от първите конфликти със света в желанието за отстояване на себе си започва бомбардирането на въпроси и неуморимият им цикъл на „защо? и защо?“. Тогава на помощ идват добре измислените книжки, тип „енциклопедии“ за най-малките като например сполучливата поредица „Защо? Какво? Как?“ (на изд. „Фют“). Тя отговаря не само на любознателните деца, но често от тях има изненадващи и полупознати факти и за големите. Поредицата има освен образователен ефект (за числа, цветове, животни, превозни средства, сезоните), и психосоматичен и педагогически ефект за приемане на другия и толерантност, за общочовешки ценности, за справяне с травми и страхове („Да сме заедно, да си помагаме, да се разбираме“; „Защо трябва да спим?“, „Защо трябва да си мием зъбите?“, „Това съм аз! Това си ти!“ и др.).
Друг критерий за канализиране на детския афинитет точно към дадена книжка или поредица е интересът на възрастния и неговото вживяване на четящ. Малкият човек много бързо и ясно ни сканира и достига до него посланието нас какво ни вълнува по интонация, тембър, отношение. Затова не е безобидно това какво влияние оказваме върху читателските интереси на подрастващите, като често може би дори не осъзнаваме силния ефект на въздействието ни. Ако искаме да не обременяваме с нашите представи и стереотипи, колкото и да е невъзможно, е хубаво едновременно да сме читатели с особена висока степен на внимание и едновременно с това да даваме свобода на интерпретацията и въображението. Става дума, че в някои приказки има недотам подходящи послания, силно клиширани бинарни образи на лошия вълк, страшната мецана, страхливия заек и др. В някои модерни тълкувания (предимно в куклени постановки) има известно отместване и нюансиране на образите (на не толкова кръвожадния вълк, на поучаването му вместо директното убийство и наказание).
Повечето хора мислят, че обществената библиотека е единствено източник на книги. Библиотеките обаче имат много услуги, които могат да помогнат на децата и техните родители. Какви услуги е възможно да предложат библиотеките за деца?
Пространствата на изкуството и различните детски центрове са определящи за ранното детско развитие – за изграждане на комуникативни компетенции, за по-добрата концентрация, за по-здравата самостоятелност, за по-смелото заявяване на своя глас, за по-поносимото преодоляване на настъпващите сблъсъци и конфликти с другите. Подобни пространства са книгоубежищата и изкуствоубежищата, като тук влизат детските читални в библиотеките (обществени, местни, читалищни, училищни, яслени и градински, паркови), детските кътове с книги (към театри, музикални, езикови и физкултурни школи, дори към пекарни и кафета) и предоставените програми и събития в тях.
Когато един родител търси алтернативни на телевизията и монитора занимания за своето дете в опитите си то да не потъне неусетно в днешната симптоматика на „екранните деца“, тогава на помощ идват именно не само библиотечните читални, но и дейностите, които периодично се организират. Грижата към самостоятелния интерес към книжката идва именно от добре обмислените и съобразени с възрастта на подрастващия интерактивни занимания. Мога да дам само няколко примера, които нямат обзорен характер, но все пак чрез тях се добива представа за не малкото услуги, които предлагат библиотеките в България, независимо от степента на съфинансиране, от броя на одобрени проекти към Министерството на културата (може би най-известният годишен конкурс с подобна насоченост „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“) или от личната самоинициатива на читалищните и библиотечните служители. В София с дълга традиция е ежеседмичната програма „Часът на приказката“ в Детски център към Столична библиотека (с подбрани тематични седмици като „Седмица на Мечо Пух“, „Седмица на Светослав Минков“, „Седмица на Роалд Дал“, „Седмица на Джани Родари“), като подобни часове на приказките и историите е установена и ефективна практика и в други библиотеки. Личното ми впечатление от „Часът на приказката“, провеждащо се всяка събота от 10:30 ч., е положително и смятам, че създава една общност на родители и деца с отношение към книгата, четенето и слушането. Водя малката си дъщеричка Марина именно там от малко преди да направи две години – връщаме книжки, взимаме нови, слушаме в уютна, наподобяваща домашна атмосфера, запознават се помежду си малките читатели и след това голяма част от тях притичваме до театър „Възраждане“ или някой друг и продължаваме с „часът на куклените представления“. Разбира се, двете културни събития са неслучайно последователни и взаимосвързани – след тридесетминутното актьорско четене на дадена приказка детето продължава и надгражда в някаква степен с още едно образователно занимание. Така веднъж детето е слушател заедно с още други малки слушатели на дадена приказка и след това е зрител на нова, изиграна на живо история.
Към детските читални има творчески и тематични работилници като „Ваканция в библиотеката“, „С книжка в ръка“, „Кастинг на книгата“, има прожекции като „Звезден планетариум“ – тези добре замислени дейности са актуално действащи и говорят за разнообразната (детска и предучилищна програма) към градската библиотека „Паисий Хилендарски“ – Асеновград. Друг тип образователни и увлекателни програми, развиващи фино и ненатрапчиво детския читателски усет, са видовете литературни викторини и конкурси за най-малките. На трето място, много важно място има директният контакт на малкия човек с българските писатели на детски книжки. Популярни са не само в библиотеките, но и като дейност на издателства на детска литература (българска и преводна) т.нар. срещи и дискусии с автори на детски книжки. Такъв например е Националният фестивал на детската книга в Сливен, който има своята история от 1999 г., като за 2023 г. взимат участие деветима автори, сред които Петя Кокудева, Асен Сираков, Весела Фламбурари, Марин Трошанов и др. Още един тип добри практики, даващи възможност да се изявят малките таланти, са изложбите на рисунки и снимки. Наскоро научих за персоналната инициатива на директорката на Народно читалище „Веда – 1964“ (София) – създаването на фотографска изложба от ученици с благотворителна кампания за библиотеката и закупуването на нови детски книжки.
Въпросите зададе МАРИЯ КАЛИНОВА
