Разговор с художничката Ирина Джонкова
Ирина, защо избрахте да се занимавате с книжна илюстрация и оформление на книги? Разкажете малко повече за това как стигнахте до тази професия и за досегашния си опит в нея.
Още от съвсем малка бях силно заинтригувана от изяществото на илюстрованите книги, непрекъснато бях с моливи и четки в ръката, имах си любими книжки, от които не се откъсвах. Тези скромни начала разпалиха в мен страстта към създаване на визуални наративи и бих казала, че с годините тази страст и любопитство непрекъснато нарастват. Професионалният ми художествен път започна с постъпването ми в Националното училище по изящни изкуства „Илия Петров“, където избрах специалността „Илюстрация и оформление на книгата“. Там за пръв път се потопих в художествената сцена и пораснах заедно с изкуството си. След това, разбира се, надградих и затвърдих уменията си в Националната художествена академия, където имах привилегията да се уча от големите имена в българския книжен дизайн. Тяхното менторство и насоки ме дариха с безценен опит и знания, които прилагам всеки ден в работата си над кориците на книгите и илюстрациите.
Как протича обикновено работата Ви по една книга, бихте ли описали накратко процеса?
Всяка нова книга е един нов уникален свят, като художник задачата ти е да представиш на публиката тази уникалност по най-непринудения начин. За мен творческият процес започва с дълги брейнсторминг сесии, през които се нахвърлят всякакви идеи за важните елементи, изчистения дизайн и неговото послание, след което преминавам към работа по най-сполучливите варианти, към края всичко си идва на мястото.
От книгите, които сте илюстрирали досега, коя беше най-голямо предизвикателство за Вас и защо?
Стремя се да създавам корици, които улавят същността и душата на книгата, но и примамват читателите да се впуснат в литературното пътешествие. Това винаги ще бъде предизвикателство, което с радост приемам. Не бих казала, че има конкретна корица, която толкова да ме е затруднила, но в мислите ми веднага изплуват първите ми книжни проекти в академията – „Диви разкази“ на Николай Хайтов, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и др.
Какво е значението според Вас на илюстрациите и оформлението на книгата за възприемането ѝ, за въздействието ѝ върху читателите?
Кориците обличат думите и подканват читателя към разговор. Илюстрациите улавят същността на една история, като предлагат визуални знаци, които събуждат любопитството и задават тона на изживяването при четене. Визуалните елементи са винаги нужни, за да разпалват въображението, да предават чувство, информация и естетическа наслада.
Вие сте все още в началото на професионалния си път. Учите ли се от работата на утвърдени Ваши колеги? Работата на кои от тях особено цените и харесвате?
Най-възнаграждаващите аспекти на кариерата ми са всичките възможности, които получавам за връзка с художествения живот в България. Освен от сътрудничеството с уважавани книгоиздатели, колаборацията с художници и обмена на идеи, черпя голямо вдъхновение и дълбоко се възхищавам и ценя творческите постижения на много от колегите си. Яна Левиева и нейните прекрасни корици винаги ще ме инспирират с лекотата и яснотата си, също така много харесвам илюстрациите и стила на работа на Ясен Гюзелев, аз самата се стремя към същото усъвършенстване в традиционната илюстрация. Друго име, за което се сещам, е София Попйорданова, млада колежка от академията, чието творчество също следя с интерес.
Имате ли предпочитания за книгите, които илюстрирате – например към жанра, към класиката или съвременната литература, художествената литература или хуманитаристиката, към детските книги…? И може ли нещо да Ви накара да откажете да работите по дадено издание?
Всеки жанр представя своето платно за безгранично художествено изразяване. Имам огромен личен и професионален интерес към динамично илюстрованите графични романи и арт книги, при които наративният израз е ако не изцяло, то главно визуален. В тези жанрове намирам безкрайни възможности да разгърна креативността и уменията си. От друга страна, съм привлечена и от предизвикателството на работа с философски, провокиращи размисъл издания. Създаването на дизайн с категорична простота, който предава сложни идеи с икономичност и прецизност не е никак лесна задача. Като художник на книгата изпитвам удовлетворение от изследването на всички творчески възможности и много ценя свободата в изкуството, когато ми се отдаде възможност да работя с чистото си, първосигнално вдъхновение и да разгърна пълния си потенциал. Доброто изкуство не се получава с рестрикции и „рамки“. Може би това е единственото нещо, което би ме отказало да работя по даден проект.
Случва ли Ви се във връзка с работата си да откриете някое произведение или автор и те да станат важни за вас не професионално, а като читател?
Разбира се, чудесно е когато неусетно се превърнеш в откривател – често, когато ми възложат да илюстрирам определена книга, се оказвам напълно потопена в страниците ѝ, дотолкова че не ми се иска да я приключвам. Моята радост е в това, че добрите истории никога няма да се изчерпят.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
