Шиничи Хоши
Шиничи Хоши е писател, творил през втората половина на миналия век и известен най-вече именно с кратките си разкази, някои от които спадат към жанра научна фантастика. В България той е познат най-вече със сборника с разкази „Съдба“, преведен на български език през 1985 г. от Любомир Тодоров и издаден от варненското издателство „Георги Бакалов“.
В съседната на господин Ф къща сам живееше един старец. Той имаше репутацията на човек, който трупа големи суми пари. Когато господин Ф случайно го попита за това, като му беше на гости един ден, старецът сам си призна.
– Да, обичам да трупам пари повече от всичко друго. Затова и водя скромен живот и не наемам слуги. Някои хора критикуват това и онова, но тук става дума за хоби, така че няма какво да се направи. Единственият приятел, на който се доверявам, е този сейф.
Старецът го посочи с пръст. Това наистина беше хубав, голям сейф. Той беше с един размер по-голям от гардероб.
В този момент господин Ф откри целта на живота си. Искаше на всяка цена да се сдобие с парите в този сейф. Той се посвети на опитите си да изготви стратегия, за да постигне това.
Той обаче нямаше как да си пробие път със сила или да прибегне до насилие. Дори и да завържеше стареца и да го заплашеше с нож, нямаше да може да отвори сейфа. В крайна сметка старецът смяташе парите си за по-важни от живота му. Освен това, както можеше да се очаква от човек, който трупа пари, той не беше глупав. Господин Ф беше пределно наясно, че ако го убие, ще му е още по-трудно да отвори сейфа.
Не изглеждаше вероятно обикновен подход да доведе до успех. Трябваше да намери по-завършено и интелигентно средство. Това проучване се превърна в хоби за господин Ф. То не можеше да се нарече здравословна идея, но тук ставаше дума за хоби, така че нямаше какво да се направи.
Ентусиазмът обаче винаги се отплаща по някакъв начин. Накрая той откри метода, който му се струваше най-добър.
Първо, той успя да заблуди свой приятел лекар и се сдоби с лекарство. То не беше отровно. Господин Ф нямаше никакви основания да смята, че ще получи каквото и да е наследство, дори ако убиеше ловко стареца. Беше лекарство, наречено „серум на истината“.
Господин Ф го примеси в сладкиш и небрежно го занесе у стареца.
– Дадоха ми този сладкиш. Искате ли да го изядете?
Старецът с радост го прие. Макар прахосничеството да бе в разрез с неговите житейски убеждения, той нямаше как да откаже нещо, получено от някого. Веднага го сложи в устата си.
Докато господин Ф чакаше с разтуптяно сърце, старецът скоро започна да задрямва. Тогава гостът му започна да го разпитва.
– Я, какъв чудесен сейф.
– Да, много е здрав. Имам гаранция, че дори и да избухне пожар, съдържанието му няма да изгори. За всеки случай го пробвах, преди да го купя. Натрупах около него дърва за огрев и ги запалих. Човек трябва да е много внимателен.
Гласът на стареца стана сънлив и монотонен. Явно серумът вече действаше. Господин Ф засегна същността на проблема.
– Между другото, как се отваря?
– Първо трябва да въведеш кода. Комбинацията е… – отвърна старецът и господин Ф започна да си записва.
– А след това?
– След това вкарваш ключа и го завърташ веднъж. Тогава ще се отвори.
– Къде е този ключ?
– Във второто чекмедже над бюрото.
Тази информация му стигаше. Той обаче попита и дали няма авариен звънец и успя да разбере, че такъв няма.
Господин Ф искаше веднага да се залови за работа. Той обаче успя да устои на изкушението. Дори и да не оставеше никакви улики, не беше добре да бъде сред заподозрените. Реши да не мисли за това сега.
Около два часа по-късно действието на серума отшумя и старецът се събуди. Той обаче нямаше спомен какво е говорил преди това. Господин Ф се върна в дома си.
На следващия ден той се увери, че старецът е излязъл, и се промъкна в дома му през задния вход. Трябваше да приключи бързо. Благодарение на силата на серума на истината той бе научил правилната последователност от стареца.
Първо въведе комбинацията. Чу се леко щракване. Следваше ключът. В чекмеджето имаше ключ. Серумът на истината не го разочароваше. Господин Ф го вкара в ключалката и натисна здраво. С трепереща ръка го завъртя веднъж. Чу се тежък удар и метален резонанс. Всичко вървеше добре.
Сърцето му се разтуптя и той дръпна вратата. Тя обаче не помръдна. Започна да я дърпа с всичка сила. Резултатът бе същият.
Какво ставаше? Серумът на истината трябваше да е подействал. Комбинацията съвпадаше, а и намери ключа. Не му се вярваше старецът да се е противопоставил на серума и да е излъгал. Господин Ф не спираше да мисли, но не се сещаше какво може да се е объркало.
Хрумна му да спре да дърпа и опита да я бутне с всичка сила. Дори я блъсна. Вратата обаче просто не се отваряше. Как бе възможно да се случи нещо толкова странно? Господин Ф напълно потъна в мислите си. Изведнъж чу нечий глас.
– Ей!
Щом се обърна, видя стареца до себе си. Той обаче беше довел полицай със себе си. Полицаят каза:
– Арестуван си за влизане с взлом в чужда къща.
Господин Ф се предаде. Все още обаче оставаше загадка, която не го оставяше на мира.
– Кажете ми само едно нещо. Защо стана така?
Старецът му отговори:
– По някаква причина от вчера умът ми е замъглен. Когато излязох преди малко, си спомних, че съм забравил нещо много важно. Щом се върнах и надзърнах, те заварих тук. И тогава извиках полицая.
– Какво бяхте забравили?
– Да заключа сейфа с ключа.
Господин Ф беше заключил сейфа и бе водил невъзможна битка с него.
Превод от японски: ЛЮБЕН СИМЕОНОВ
