Разговор с Тодора Радева
На 6 април приключи пролетното издание на „Литературните срещи“ в София. Доволна ли сте от протичането на срещите, от участниците, посетителите?
„Литературните срещи“ между 4 и 6 април бяха вълнуващо преживяване, смислено и споделено. Темата беше „Порастване“, направихме седем различни събития в трите дни, представихме общо 24 участници. Имаше дискусии, разговори с чуждестранните ни гости – Андрея Расучану и Горан Войнович, пърформанс, едно доста радвижено литературно четене с елементи на споделяне, музикална селекция. Имаше различни интерпретации на темата, говорихме за травмите, трудностите, за смисъла от добрата литература, за българския роман на порастването, за близостта и общите ни теми на Балканите, а колко малко всъщност се познаваме. Имаше и смешни моменти, и изненадващи, и много сериозни. Ще помня дълго различни фрази и настроения – че порастването в живота води до смаляване – на егото, а в литературата – до увеличаване – на свободата (Ина Иванова); че следвайки героините на Теодора Димова, разбираме, че „жените знаят“, а от тези на Андрея Расучану – че „жените могат“; че като слушаме и се опитваме да се ориентираме в „три лъжи“, не стигаме до „истината“ – по повод войната в бивша Югославия; че най-вероятно няма никакъв смисъл да предаваме нашия опит, познание, истории, но въпреки това трябва да го правим. Отбелязахме и рождения ден на фондация „Прочети София“ с една смешно-мрачна дискусия, в която все пак надделя усещането, че удовлетворението и смисълът от нещата, които правим, са достатъчни, за да надвият умората и трудностите по пътя. И че новите идеи и формати, които измисляме, както и добрите автори и важни теми, които искаме да представим, продължават да ни въодушевяват. Получихме много позитивна обратна връзка и от участниците, и от публиката, което ни дава надежда, че наистина успяваме да работим за средата тук. А тортата беше много вкусна!
Фестивалът е организиран от Фондация „Прочети София“, на която Вие сте изпълнителен и програмен директор и която тъкмо тази година чества своята 10-а годишнина. Има ли нещо, за което да съжалявате, поглеждайки назад, например неосъществен проект, и какво Вие лично смятате за най-големия си успех начело на фондацията?
Самото име на фондацията идва от един неслучил се проект, който писах през 2012 г. Скоро го четох отново по повод нашата кампания „10 факта за фондация „Прочети София“, която правим тази година и ще завърши с кратко филмче за дейността ни, в което ще чуем част от участниците и партньорите в нашите събития. И установих, че в този проект са заложени голяма част от идеите, които всъщност сме осъществили години по-късно. Понякога нещата не стават точно както си ги замислил и когато искаш. Но е възможно да ги реализираш много по-добре, макар и по-късно. Аз, а и екипът на „Прочети София“ мечтаем много смело и мащабно, после се съобразяваме с ограничения от различен вид – финансови, логистични, лични, – но успяваме да правим събитията си без компромиси. Всъщност още от самото начало тръгнахме от мисленето за това какво изобщо може да представлява едно добро литературно събитие – как да бъде социално, без да нарушава интимността на четенето; как да смесва различни изкуства, а и наука, но да оставя водещата роля на литературата; как да търси максимално интригуващи формати и възможно най-широка публика, но без да се лишава от качеството на текста. И най-голямото признание за нас е, че хората – участници, партньори, публика, институции, – казват, че сме успели в това начинание – съвсем скоро ще покажем краткото филмче с техните мнения. И другото нещо, което ми се струва много важно, е, че продължаваме да реализираме идеите си всяка година, че проектите ни са трайни, устойчиви, надграждащи се, че продължаваме въпреки трудностите и често неблагоприятните условия. Защото това е начинът да се развива литературната и изобщо културната среда.
Какви са впечатленията на чуждестранните гости от София, а и от гостуването им като цяло, какво споделят с Вас? Словенският писател Горан Войнович например каза в последния ден на фестивала, че допреди няколко години усещал България като далечна страна, докато при разходката си из София сега чувствал особена близост с града и хората. „Като в Белград, само дето софиянци са по-мили“, това бяха думите му.
С гордост мога да кажа, че се радваме на много позитивна и висока оценка от чуждестранните ни гости. Горан каза още, че досега не е бил на фестивал, който да му е дал толкова богата и прецизна предварителна информация и така добре да организира програмата с участия, интервюта, но и с възможност за лично време и срещи с хора от литературното поле. Олга Токарчук през юни 2022 каза нещо подобно – че „Литературните срещи“ е един от най-хубавите фестивали, на които е била, че се чувства все едно е в Берлин, а и още по-добре, защото хората са доста по-открити и сърдечни. Мисля, че това се дължи от една страна на професионализма на екипа ни – защото ние наистина мислим за всички детайли, свързани със събитията. От друга страна – прави впечатление публиката, която е много и е силно заинтригувана – и това се случва благодарение на Демна Димитрова и нейните магически способности и последователни усилия, с които прави информационите ни кампании и стига до всякакви традиционни и социални медии.
Промени ли се отношението на гражданите към литературата и културата като цяло за това време с оглед множеството събития, които организирате от създаването си, та до днес? Защото всички четения и срещи, както и литературните маршрути са много добре посетени. Как беше в началото?
Надяваме се, че отношението на публиката се променя, поне ние непрекъснато работим за това. С тази цел измислихме проекта „Скритите букви“ и правим „Литературните маршрути“ вече пета година – за да поставим литературата на пътя на хората, да направим срещата с поезията част от ежедневието, да обърнем внимание на начина, по който културата белязва града и го прави едно духовно пространство. Мисля, че още в началото имаше доста публика, тъй като форматите ни са оригинални и добре замислени, но със сигурност с времето интересът значително нарасна. В момента на маршрутите ни идват повече от 100 души, вече внимателно мислим на какви места е възможно да спираме, за да не блокираме движението по улиците. За срещата на Олга Токарчук и Георги Господинов в първото издание на „Литературни срещи“ дойдоха повече от 600 души и залата се оказа тясна да ги побере. И това е много важно, защото се създава едно очакване за високо качество на събитията, за важност и равнопоставеност на българската и чуждестранната литература, за различно и белязващо преживяване. Стараем се да оправдаваме това доверие всеки път. И да създаваме едно пространство, в което хората се срещат реално – с литературата, с другите изкуства, с различни автори и текстове, със себе си. Пространство, в което е възможен разговорът и където хората искат да се връщат отново.
Намирате ли достатъчно подкрепа от институциите в България за своите проекти и какво би могло още да се подобри?
Всяка година финансирането и реализацията на проектите е борба. И се е случвало да не получаваме подкрепа от НФК например, и то когато има потвърдил гост, който е носител на Нобелова награда за литература. Това е доста странно и демотивиращо, не веднъж сме искали да се откажем. Защото културните политики би трябвало да са последователни и устойчиви, да разпознават основните играчи в полето, да подкрепят системно и целенасочено. Със сигурност има необходимост да се подобрят финансиращите програми, да се вземат предвид реалните потребности на независимите организации, участвали сме в множество обсъждания по темата. В същото време през годините и сега сме имали подкрепата на Столична община и Министерството на културата, на различните културни институти и чуждестранни партньори. И ще го кажа сигурно за трети път – продължаваме да работим в условията такива, каквито са. Работим последователно, постоянно, с въодушевление от идеите, които имаме, с усещането за смисъл и споделеност, с намирането на естествените ни партньори и подкрепата на участници и публика – и така се надяваме да променяме цялата среда към по-добро.
Накрая ми се иска да попитам како предстои за „Прочети София“, какво да очакваме, а и какво мечтаете да постигнете в следващите 10 години?
Фондация „Прочети София“ има целогодишна програма от събития. Намерихме своите формати – „Литературни срещи“ и „Литературни маршрути“, които имат своите пролетни, летни и есенни издания. На практика от март до ноември предлагаме различни литературни събития със съдържание, което е оригинално всеки път и не се повтаря, с теми, които са важни за читателите и обществото като цяло, с поглед към литературната история и различни културни и социални контексти, като в същото време представяме и най-актуалните заглавия и автори – български и чуждестранни. Всеки път търсим възможно най-подходящите формати, за да представим участниците, темата, текстовете и много често измисляме формати, които не са правени. И винаги поставяме наравно българската и чуждестранната литература, а през пътешествието на „Скритите букви“ по света имаме възможност да представяме българската литература и навън. Бихме искали да можем да работим спокойно, за да осъществяваме идеите си в пълнотата и мащаба, в които ги замисляме. Мечтаем си да има постоянно и достойно заплащане за екипа ни и този екип да не е само от трима души, както е сега, а от поне петима. Да можем да работим единствено това – защото събитийният ни календар наистина е внушителен – и да продължим да надграждаме постигнатото. Иначе конкретно ни предстои лятното издание на „Литературни срещи“ с темата „Литература и спорт“ през юни. А преди това пролетните „Литературни маршрути“, които ще са посветени на Константин Павлов, Димчо Дебелянов, на връзките между българската и европейската литература и една специална разходка в памет на нашата непрежалима водеща и приятелка Лора Шумкова. Също така през май месец „Скритите букви“ ще пътуват до Прага и ще гостуват на тамошния Литературен музей.
Въпросите зададе ЕМАНУИЛ А. ВИДИНСКИ
