Интервю на един от авторите в „Баба” – Владислав Христов, със съставителя на сборника – Кремена Димитрова
Идеята за всяка книга тръгва отнякъде, най-често това е случаен факт или моментен проблясък, как се роди идеята за сборника „Баба”?
Бяхме лятото на морето, нашето, и аз за пореден път изпаднах в книжна абстиненция. Винаги тръгвам с поне две книги, но се случва да ме погълнат и да ги свърша за много кратко време, тогава изпадам в ужас как да си набавя нови, защото летуваме на места, където няма книжарници или са по-скоро такива с офис консумативи и бестселъри ала малинова боза. Та, в такава една криза открих една плажна библиотека, в която можеш да оставиш книга и да вземеш книга. Разбира се, там имаше безобразни неща, но имаше и бисери, там открих писмата на Кафка например. Та покрай това се замислих коя е тази книга, която би се прочела и от литературно изкушени, и от хора, които иначе четат вестници на плажа. Знаех, че това трябва да е сборник, но ми бягаше темата. Защото вече се появиха доста такива, и то добри. И еврика, идеята ме осени от само себе си! Лятото децата отиват на село при баба и дядо и четат задължителна литература. А какво ще стане, ако тези „бивши“ деца разкажат за своите баби? Бабата е институция, тя е стожер, вдъхновение и безкористна обич, тя е нужна „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“. А аз израснах без баби, и това винаги ми е липсвало. И така реших да си направя баба от разказите на 15 много талантливи автори. Плюс един мой. Между другото, когато ми дайде идеята за сборника, се намирах в Балчик, в Двореца.
На какво според теб се дължи фактът, че през последните години има скок на издаването на тематични сборници от разкази и лични истории? Читателският интерес ли стои в основата на това, или по-скоро издателските политики?
А нима издателските политики не следват читателския интерес? И това не е непременно лошо – напротив, може да роди чудесни идеи! Аз например много харесвам сборника на ICU – „Бащите не си отиват“, както и сборника на Георги Господинов и Яна Генова „Аз живях социализма“. Да, носталгични са, да, емоционални са, да, понякога не са точно литература, но пък са много лични и ценни с общото ни чисто човешко идентифициране със спомените от общото ни детство.
Когато идеята не е спекулативно и само пазарно ориентирана, а има и добро съдържание, съставителска находчивост, добър подбор на автори, неочаквани ракурси, съм убедена, че се раждат добри книги.
С какво искаше да бъде различна „Баба” в сравнение с останалите подобни сборници на българския книжен пазар?
Не съм си поставяла за цел да е различна, исках да е искрена и честна, и да не ползва лесни и популярни автори инфлуенсъри, които ще гарантират маркетинга. Затова поканих хора с различни професии и различни истории. Повечето са автентични, но има и такива, които са чиста фикция. И това е хубавото, че съжителстват заедно безпроблемно. Не ги сравняваш, не ги съпоставяш, четеш просто различни подходи към темата. Има разказ писмо, има разказ молитва, има разказ посвещение, има спомен, има благодарност, има любопитни и неочаквани открития, въобще – шарена като тъкана черга сплав от истории за смях и сълзи.
Какъв беше подходът ти при избора на авторите? При подобна селекция винаги има опасност „някой да не се разсърди”.
Поканих автори, които са ми били интересни като личности, затова публикувахме и техните биографии, за да се запознаят и хората с тях. Това, че не всички сред тях са писатели, ги прави още по-интересни, защото това провокира тяхната изобретателност, но и искреност и автентичност.
Ето имаме известен актьор – Руси Чанев, имаме юнгиански психотерапевт – Яна Монева, имаме топ журналист – Силвия Недкова, която по-често е в ролята на литературен критик, а не автор, имаме още един журналист – Васил Христов, имаме театрален режисьор Анастасия Събева, имаме Ива Колева – чудесен редактор и коректор, маркетинг специалисти, поети.
Коя е обединяващата нишка, която събира всички наглед разнородни по професия автори в този сборник?
Емоцията, която предизвиква темата „баба” у тях. Сякаш всеки от тях отвори един вълшебен сандък и извади съкровищата в него. Някои са брюкселски дантели, друг пък намира портмоне с мъниста, трети пък – синя рокля на точки, има спомени, има мечти, има носталгия, но и най-важното – огромна благодарност към жените, които са ни дарявали с безкористна, безконечна и безусловна любов. И най-вкусните мекици!
Имаш ли наблюдения върху съвременните български баби? В тези високотехнолигчни времена, не изгубиха ли своя ореол на носителки на семейния уют?
Бабата е символ на топлота, сигурност и безкрайна обич. Бабата е дом. Бабата си е баба – дали пише писма, или си чати с детето във фейсбук, тя все ще намери начин да се информира дали е добре, дали има нужда от нещо, дали трябва да се намесва в проблемите с вечно заетите родители. Загриженост. Това е думата – грижа.
Като дете си живяла в Шумен, където бабите се наричат „маминки”, разкажи ми повече за тази храктерна особеност на Североизточния край.
А в Силистра пък се наричат „стара майка“. Това наречие е ранг, статус в йерархията на рода. Някой, който е от особена важност, като старейшина, но в пола. „Маминка“ е майката на майката, тоест бабата по майчина линия, тя е по-важната майка, защото трябва пряко да се включи в помощ на майката – да я отмени, но и да я научи на домакинство, кулинария, поведенчески модели спрямо останалите в семейната йерархия, методи на възпитание на децата, важни житейски уроци, предаване на памет. Ако навлезем в дълбините на антропологията и родовата памет, ще открием чудеса!
Книгата вече събуди читателския интерес, имаш ли намерение да направиш втора част, или е време да бъдат почетени и дядовците в сборник?
О, не, друго ще е. Детство! Какво по-хубаво! Дано някой не ми открадне идеята.
Разговора води ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ
