Разговор с художничката Милена Вълнарова
Г-жо Вълнарова, разкажете малко повече за пътя Ви в областта на книжното оформление и илюстрация. Кога и защо избрахте това за своя професия?
Някога я избрах, завърших „Илюстрация и художествено оформление на книгата“, както се наричаше специалността „Книга, илюстрация, печатна графика“ в НХА тогава. В следващите години работих в други области на графичния дизайн, докато съдбата с помощта на няколко човека ме срещна с оформлението на книги отново. Занимавам се с това от десетина години. Това е вид оазис сред другите неща, с които се занимавам.
Как протича работата Ви по една книга, имате ли утвърден модел, по който се движите, или процесът всеки път е различен?
Единственото задължително е да прочета книгата. А единственото, което присъства винаги, е съмнението. Опитвам се и се надявам да успявам корицата и оформлението да са адекватни на съдържанието. Понякога се получава бързо, понякога е трудно.
Илюстрирате също и детски книги – чувствате ли по-голяма отговорност, когато рисувате за деца?
Отговорността при детските книги е наистина по-голяма. Децата се адаптират по-лесно и към хубавото, и към грозното. Затова трябва визуалната среда поне в книжното пространство да е красива.
Работите още от 90-те години, когато създаване например облика на списание „Ритъм“. Какво бихте казали за оформлението на книги и списания през това много динамично, но и хаотично време на българското книгоиздаване? И как се разви оформлението и илюстрирането на книги у нас оттогава досега?
Разликата е огромна като визуален облик, в положителния смисъл. В момента има много повече талантливи професионалисти, които работят фокусирано в тази област. Развитието на полиграфията и дигиталните технологии също е фактор. През 90-те години процесът беше по-мъчителен. Несъвършеният софтуер, цветоотделянето, бавният пренос на данни, експонацията на филм, проверката на монтажа на филмите, експонацията върху офсетни плаки, задължителното присъствие по време на печат бяха част от оформлението на печатни произведения, която вече не съществува. Предполагам, че и това е една от причините повече хора да имат интерес към тази професия и да се занимават задълбочено с това сега. От друга страна, работата през този период е безценен опит, който дава знания за целия процес. Понякога работя над преводни издания с оригиналните илюстрации, някои от които са от 90-те и те често са като учебник по полиграфия.
Зная, че въпросът е твърде обширен, но ще се опитате ли да обобщите основните тенденции в съвременното оформление на книги и книжната илюстрация?
Основното, което виждам в момента, е анти-AI тенденцията. С радост забелязвам, че с появата на инструменти с изкуствен интелект се появяват все повече примери без неуместни дигитални ефекти. Разбира се, има и случаи с AI генерирани изображения и в книжното оформление, но те ще останат антитенденция дотогава, докогато можем да ги отличаваме.
Случва ли Ви се да откажете да работите по дадена книга и защо? А има ли книга или автор, които непременно бихте искали да илюстрирате?
Много рядко ми се е случвало, обикновено ми е трудно да отказвам, независимо дали е поради липса на време или по други причини. „Майстора и Маргарита“ е книгата, която винаги съм искала да илюстрирам, но бих отказала, ако ми предложат. Тон Телехен е автор, чиито книги срещнах наскоро и бих илюстрирала всяка от тях.
Случва ли Ви се да прочетете книга, защото ще работите върху оформлението ѝ, а тя да се превърне в откритие за Вас като читател?
Имам щастието почти всички книги, които срещам заради работата по оформлението им, да са такива. Случва се и да препрочитам книги, които съм чела преди десетки години и разликата във възприятието им тогава и сега винаги е изненада.
Занимавате се и с други области на визуалните изкуства – например с плакат. Едва ли сферите, в които работите, са напълно отделени една от друга – къде и как се пресичат различните Ви професионални интереси?
Опитвам се да ги разделям, тъй като ежедневно се занимавам с поне три различни области от графичния дизайн. Оформлението на книги, визуалната идентичност, плакатът, опаковката имат различно предназначение и начин на възприемане от читателите, клиентите, зрителите, потребителите… Общото е, че се опитвам да са, доколкото е възможно, огледало на съдържанието.
Работата с шрифтове също е сред заниманията Ви. Какво е мястото на шрифта като изразно средство в оформлението на книгите?
Шрифтът е част от езика на корицата. Понякога типографията е акцент, който е и илюстрация, понякога скромно ни съобщава автора и заглавието.
Една изложба с Ваши творби от миналата година носи заглавието „Игра“. Може ли да се каже, че играта е принцип в творчеството Ви?
Животът е труден и хубав. Не бива да го възприемаме твърде сериозно в областите, където бихме могли да си позволим да играем. Играта е начин на оцеляване и враг на страха. Играта е и начин за разговор със зрителя, който е свободен и отговорен да възприема едно и също изображение по различен начин. „Не спираме да играем, защото остаряваме, остаряваме, защото спираме да играем“.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
