Христо Трендафилов
Един от най-дискутираните въпроси около творчеството и личността на родения преди 125 години Хемингуей (1899–1961) е този за отношението му към религията и в частност към християнството. То не е еднозначно, никога той не стига до крайност, напротив, умерен е в оценките. В един от разказите си нарича религията опиум и я поставя наред с хляба, икономиката, половото сношение, комара, а за висш опиум е признато пиенето. Пред четвъртата си жена Мери Уолш заявява, че религията е суеверие. Ето какво е отношението му към основните конфесии.
- Протестантство – Хемингуей получава сурово протестантско възпитание като дете, заедно с терора на деспотичната си и фанатично предана на учението майка. Всичко това го отблъсква от и той охладнява към протестантството за цял живот.
- Католицизъм – приема католицизма след брака си с Полин Пфайфер през 1928. Повлиява и продължителният му престой в католически страни, с които се съотнасят най-плодотворните му творчески периоди: Франция, Испания, Куба. Католицизмът не е на почит в САЩ, както казва героинята от разказа му Виното на Уайоминг: En Amerique не трябва да си catholique… Американците не обичат да си католик, както не обичат и сухия режим.
- Юдаизъм – не го приема, но не стига до антисемитизъм. Отношението се усеща в началото на романа И слънцето изгрява (Фиеста), 1926, в образа на евреина Робърт Коен: Боксът не го привличал, бил му дори неприятен, но той го изучавал усърдно и без да се щади, за да потисне стеснението и чувството за малоценност, резултат на отношението към евреите в Принстън.
Но ако приемем, че католицизмът е главният път към възприемане и осмисляне на християнството от Хемингуей, възниква проблемът за неговото отношение към Стария и Новия Завет. За новозаветните алюзии, реминисценции и интерпретации в творчеството му е писано много повече, отколкото за старозаветните, те и реално присъстват далеч по-често.
Ще потърсим новозаветните мотиви в следните произведения: 1. Непобеденият, The Undefeated – 1927. 2. Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър, The Short Happy Life of Francis Macomber, 1936. 3. Снеговете на Килиманджаро, The Snow of Kilimanjaro, 1936. 4. Старецът при моста, The Old Man at the Bridje, 1938. 5. Пеперудата и танкът, The Butterfly and the Tank,1938. 6. Старецът и морето, The Old Man and the See, 1952.
В белетристичната композиция на тези произведения се наблюдава следната последователност. 1. Изходен мотив: старост и бедност, неизлечима рана и болест, професионален малшанс, понякога неудачата е морална, напрегната житейска обстановка. 2. Опит за излаз от ситуацията: неверие, скепсис, оскъдна подкрепа от овластени и състоятелни скептици (Ретана) или от колеги, малка, но искрена поддръжка и съчувствие от деца (Манолин), младежи (Сурито, Фуентес) и сиромаси. 3. Потапяне в риска, временен успех и илюзорни надежди за крайна победа. 4. Неравна, обречена и смъртоносна схватка и Победа на Злото. Зооморфен (сатанински) характер на Злото и Смъртта или на нейното предизвестие: акули, лъвове, бикове, биволи, хиена. 5. Символична диспозиция на Смъртта – между замръзналия леопард и воя на хиената в Снеговете на Килиманджаро, медиатор между тях е болката и кошмарният сън, предвещаващ и преминаващ в смърт, сънят с лъвове. 6. След поражението следва Подражание на Христос, Imitatio Christi, огромна умора, рана, осеян с падания път към Голгота, болезнен сън, смърт – вероятна и истинска, Разпятие и Възкресение.
Най-често пътят към личната Голгота на героите започва от житейските неудачи, които водят до хроничен материален недоимък, заставящ ги да живеят в постоянна оскъдица и борба за оцеляване. Изтощителните и неравни битки, които те водят, имат временен успех и са обречени.
В Непобеденият изкусният в миналото матадор Маноло е вече твърде стар и едва е останал жив след поредната корида. Той няма дом и семейство, живее самотно с надеждата, че ще продължи да бъде на арената и с мъка успява да измоли от богатия, влиятелен и търсещ печалбата менажер Ретана, да участва в коридата. При това срещу мизерно заплащане и с пикадора Сурито, който се съгласява с усилие да му пикира (да предизвиква бика чрез удари с пика) само заради уважението и старото приятелство с Маноло, почтително се държи с него и циганчето Фуентес, изпълняващо също спомагателна роля на бандерилерос; полуграмотният, но достоен Сурито и Фуентес предвещават образа на рибарчето Манолин, което искрено съчувства и обича несретния старец Сантяго. Те са горди и мощни физически (Сурито дори е наричан Маносдурос, Коравата ръка), докато всесилният работодател Ретана е представен като дребен и невзрачен човечец. Тримата, Сурито, Ретана и докторът, се събират на операционната маса, където Маноло лежи с разкъсвания след коридата. Разпятието на матадора, краят отпочва с много по-страшната, символна смърт – отрязването на матадорската плитка като знак, че повече няма да излиза на арената.
Други два разказа са почерпани от Гражданската война в Испания. В Старецът при моста е описано паническото бягство на мирни жители на малък град в очакване на артилерийски обстрел. С тях се изтегля и немощен 76-годишен старец, който няма семейство, няма политически пристрастия, не го вълнува изоставеният дом и покъщнина и е загрижен единствено за животните, които е оставил. Това са две кози, една котка, и четири чифта гълъби и го вълнува само тяхната участ в този импровизиран Ноев ковчег. В краткия, напрегнат диалог, който старецът води с разказвача, виждаме, че той храни надежди само за оцеляването на котката: Котката може и сама… Но какво ще стане с другите. Олюлявайки се и сядайки в прахта, без да може да продължи, без да се интересува от съдбата си и без дори да поглежда към своя случаен събеседник, който се опитва да го окуражи, старецът само проронва: Гледах животните…
В Пеперудата и танкът в несигурната и изнервена обстановка на обсадения от франкистите Мадрид един беден и болнав човечец се опитва да развесели хората в бара, като ги пръска със зареден с одеколон воден пистолет. Застрелян е от безцеремонната тайна полиция на републиканците. Никой не разбира трагедията му, освен разказвачът (проекция на автора) и барманът (втора негова проекция), който предлага да бъде написан разказ под заглавие Пеперудата и танкът. Названието символизира уязвимата красота чрез прегазената от грубия танк пеперуда. Наблегнато е върху оскъдното и износено облекло на убития: Под скъсаната риза нямаше фланелка и подметките на обувките му бяха съвсем износени, той изглеждаше сега мъничък и жалък на пода. (Всички победени герои са повалени и не могат да станат от пода, операционната маса, прашния път, колибата, ще ги изправи само достойнството пред Разпятието и Смъртта. Хемингуей изпитва хедонистично влечение към поражението и знаците му.)
За повестта Старецът и морето е писано предостатъчно, ще отбележим главната причина за рискования риболов на бедния Старец – цели 84 дни неговите излизания в морето са безрезултатни: Той беше старец, който ходеше за риба сам с малка лодка в Гълфстрийм и ето вече осемдесет и четири дни излизаше, без да улови нещо… По платното имаше кръпки от брашнени чували и навито, то бе като знаме на пълно поражение.
Старецът обитава скромно рибарско поселище, живее в схлупена колиба и спи върху вестници, бил е някога женен и сънува лъвовете в Африка. Единственият му близък е хрисимото момче Манолин, което го смята за свой учител в рибарството, помага му и коментира оживено с него бейзболните мачове. В него старецът намира детска чистота и искрено съпричастие, а рибарчето в Стареца – мъдростта на Учителя; почти религиозна връзка между тях е бейзболът и тогавашните му икона, великият Ди Маджо. Идеята за детето като носител на нравствена чистота е подчертана неведнъж в Новия Завет: Матея 18:2-4; Лука 18:17; Йоан 21:1-6. Да цитираме поне Лука: Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. Успоредно върви и друг християнски елемент – плачът, силно разпространен в цялата Библия, той е израз на състрадание, ритуално оплакване, на несвобода и игнориране на смеха, предхожда или следхожда смъртта. Плаче жената на убития от републиканската милиция Педро, на няколко пъти плаче Манолин след завръщането на Стареца от безплодния риболов. Тук по блестящ начин са обединени два евангелски концепта, Детето и Плачът.
Другите две произведения са публикувани през 1936 г. и не са за бедни неудачници, а за състоятелни люде, които умират по време на сафари в Африка. В Краткото щастие… героят проявява малодушие пред жена си и бяга от ранения и разярен лъв. По-късно той е на път да се реваншира в лова на биволи, но уплашената за живота му жена го застрелва, целейки се в бивола. В тази прекъсната проява на мъжественост е и неговото кратко щастие – на крачка от победата, героите на Хемингуей търпят поражение. Героят от новелата Снеговете на Килиманджаро, писателят Хари, умира от гангрена в подножието на върха, в присъствието на спътницата си, с горчиви размисли за таланта си, проигран в авантюри, пиене и хазарт. Смъртта е заключена между два хищника, единият е застинал статуарно, другият е жив; повествованието започва със замръзналия леопард, останал завинаги на най-високия връх в Африка. А в лагера вечер постоянно вие хиена, заедно със съня на Хари нейният протяжен вой не само предвещава, но и слага край на живота му. Сънят е знамение за Края на героите на Хемингуей, той прелива в зловещ кошмар и смърт. Матадорът Маноло заспива на масата в очакване на пикадора Сурито. Вече на операционната маса, той едва чува гласовете и става само когато разбира, че ще му отрежат плитката – знак, че с неговата кариера е свършено. Поема дълбоко дъх в очакване на операцията, на съня и физическия край. Писателят Хари заспива в палатката и сънува самолет и негов приятел, който ще го откара до спасението. След позорния за него лов, Франсис Макомбър заспива и сънува окървавената глава на лъв, надвесена над него. Разбира, че и леглото на жена му е празно. А старецът Сантяго в сънищата си вижда само местности и лъвове… и той ги обичаше, както обичаше момчето. Него той никога не сънуваше. Старецът сънуваше лъвовете. Но преди сънищата той изминава пътя към Голгота след страшната битка с акулите: …вдигна мачтата на рамо и пое нагоре. Едва тогава си даде сметка за дълбочината на умората си. Сетне продължи да се изкачва, но падна, като възлезе на височината, и лежа известно време с мачтата на рамо… Пет пъти трябваше да сяда на земята, докато стигне колибата си. Ако сънят след провала е прелюдия към смъртта, умората е предзнаменование за кобния сън, така е при Маноло, Стареца на моста, Сантяго, Хари, Макомбър.
Ще завършим с познатите опити за сакрално-библейски съпоставки. Сантяго е старозаветният Яков, а борбата му с марлина, символ на Христа, повтаря схватката му с Ангела. Маноло означава Емануил, С нас е Бог, съгласно Книгата на пророк Исая (7:14). Подобни езиково-библейски трактовки винаги носят печата на утрираност и нямат силата на сюжетно-наративните сцени. Така те могат да се съпоставят и с антични сюжети, чиято пластика е по-близка на писателя, напр. с някои от подвизите на Херкулес: с Немейския лъв, Критския бик, Лернейската хидра. Но те изискват отделно разглеждане.
