Валентина Истаткова
Каталунската култура ще открие нови хоризонти в България с предстоящите български издания на детските книжки на Ориол Каноса. Той е библиотекар, готвач, пътешественик, хуморист и човек с изключително разностранен опит, който се отразява и в произведенията му. Носител е на наградите „Josep Maria Folch“ за романи за юноши на каталунски език, „LesePeter“ на Съюза на образованието и науката в Испания, „Edelvives“ за детско-юношеската литература, „Ala Delta“ и „Alandar“.
„Бандитът и близначките Матакин“ е една от книгите му на испански език (все още непреведена на български) – динамична история със загадка, чието решение се крие из писма, изрезки от вестници, документи и дневници. Със сигурност интересна и оригинална идея за представянето на детска книжка – не е просто текст, който трябва да четат последователно, а текст, който е част от вид илюстративен материал, който ще искат да разгадаят.
Разказва странната история на едно отвличане, в което са замесени две близначки, колкото еднакви на външен вид, толкова различни по характер, и един почетен бандит. Сюжетът се развива на един въображаем малък остров, чиито жители са съществена част от разрешаването на пъзела.
Илюстрациите са черно-бели, стилни и красиви и допълват разказите, за да ги направят по-интересни, образователни или забавни. Освен това поддържат тона на историята – когато всичко накрая завършва добре, спокойствието на острова е възстановено, и е изобразено как дори животните изпадат в синхрон с хората и започват да им помагат с подготовката на ресторанта на Григори, докато по-рано, когато полицията го залавя, животинките по дърветата са наежени от случващото се и наблюдават бандита с неодобрение.
Чете се бързо, защото е завладяваща, има мистерия, която човек иска да разкрие, а и тестовете са кратки, точни и ясни с разкриването на сюжета – една изрезка, един документ или едно писмо не са по-дълги от две-три страници. Като детска книжка, разбира се, е написана и на достъпен език, с кратки изречения, което я прави бързо развиващата се история, която е. Авторът не губи време да разказва нищо извън главната мистерия – първоначално може и да изглежда, че нещо няма толкова смисъл, но в някакъв момент по-натам то се връзва перфектно, за да разкрие поредната енигма. Единственият документ, за който не съм сигурна какво прави из историята, е този от Обсерваторията на Самала. Но може би децата ще разкрият тази мистерия за мен един ден. Няколкото вида текст (журналистически, драматургични, литературни, музикални и правни), които авторът включва, също помагат за динамиката в разказа.
Историята е доста извън границите на реалността и повечето случки и развръзки са доста абсурдни, което е част и от чара, и от хумора. Сладко е например колко са близки сестрите и как са готови да помогнат на човек, който има нужда от тях, и всъщност не е злодеят, за когото всички го смятат, макар и начинът, по който го правят, да не е нещо, което реално би минало като номер в живота. По тази линия на мисълта – много от преплитащите се сюжетни линии може и да не са най-логичните за един възрастен, но авторът се е постарал да следва една по-простичка, детска, игрива логика за нещата, която може и да не е реалистична, но поне не създава сюжетни дупки.
На едно дете случките, които прочита в книжката, биха му дали кураж в живота – да се изправи срещу нередностите, колкото и трудно да изглежда това; да вижда доброто у хората, а не само лошото; да обича и да се грижи за природата; да не се отказва от мечтите си; да чете, пише и твори… Това са главните поуки.
Латинските фрази и наименования и картинките на цветя, животни и т.н. от „лекциите“ на Лусия по ботаника ще помогнат да децата да научат нещо ново и интересно по биология, а стилът на писане на Мартина може да ги вдъхнови да пишат и разследват. Рецептите пък ще ги накарат да поискат да прекарат повече време в забавни експерименти в кухнята, опознавайки по-добре храната и вкусовете си. Дори възрастните могат да научат повече по биология, както и част от културата на Испания (с празника на Сан Хуан например).
Хуморът е изразен главно чрез репликите на бандита, който се оказва наивен и леко глуповат, но много сърцат и с желание да се развива извън престъпното. Разговорът му със съдията например е истинско удоволствие за четене и както мога да перифразирам от анотацията – престъпление е човек да не се засмее или поне усмихне широко на сценката.
Ориол Каноса разказва завладяващо, макар и само чрез изрезки на вестници, дневници, документи и писма, а стилът му в тази история е наистина като за деца с разнообразния шрифт и по-кратките и ясни изречения и откъси, с които не изпада в много описателност, а директно и достатъчно сбито, за да се задържи вниманието на едно близо 10-годишно дете, иска да разкрие енигмата зад отвличането на остров Самала. Читателят веднага е потопен в приключението, което предстои за двете близначки, и не дълго след представянето им вече иска да разкрие голямата мистерия, документ по документ. Макар и да се преплитат повече от десетина случки едновременно, авторът достатъчно бързо стига до информацията, така че хем да е интересно, хем да не обърка и да не изчерпи търпението на малкия читател.
Въпреки че използва по-лесни думи за децата, Каноса не пропуска възможността да включи много различни видове документи, от които те да се сдобият с по-специфичен и обогатен речник – полицейските доклади, профилът на Григори, картата на острова, рецептите, музикалният лист с нотите на Григори, тирадите на Лусия за биоразнообразието на острова, разпитите на Мартина и начинът, по който тя събира прилежно информация, билетите за кораба и т.н., и т.н.
Срещаме и най-разнообразни кой от кой по-странни герои с техните собствени анекдоти и тайни, чрез които децата получават житейски уроци за случки, които все още не са имали възможността на преживеят, но които ще са достатъчно близки метафорично до някакви техни опити в бъдещето, за които да са подготвени. От философска гледна точка също е включил една фина социална критика – нито лошият е толкова лош, нито добрите – толкова добри.
Като цяло авторът се е справил перфектно с това да направи книгата възможно най-невинна, детска, интересна и лесна за четене. Оригинална, забавна, вдъхновяваща и енигматична, книгата „Бандитът и близначките Матакин“ ще се оцени и от деца, и от възрастни.
Ориол Каноса, „Бандитът и близначките Матакин“ („El bandido y las gemelas Mataquín“), Editorial Luis Vives (Edelvives), 2022, p. 216
