Срещаме се с литовката Мария Кавтарадзе в един снежен следобед. Вилнюс през януари е изненадващо гостоприемен, дори на минус 20 градуса. С типична близнашка непринуденост Мария предложи любимото си кафене като удобно за интервю място. Топлотата ѝ огрява и насърчителната ѝ усмивка ме кара за миг да забравя, че срещу мен седи носителка на приза „Най-добър игрален режисьор“ от името на престижния кинофестивал в Сънданс. Безпрецедентната победа на втория ѝ пълнометражен филм, „Бавно“, обещава звезден път и подклажда надеждата, че американската публика все още може да различи шедьоврите от посредствените филми дори щом става дума за чуждоезично кино.
За мен, гледалата филма вече три пъти, тази среща означава много: имам чувството, че познавам всяка сцена отвътре, че съм я изживяла заедно с героите и че се влюбвам заедно с тях отново и отново. „Бавно“ е романтичен филм с примеси на драма и комедия, но преди всичко е опит за обичане. Елена и Довидас се срещат съвсем случайно и лятото им минава под знака на необичайна любов и желанието им да измислят нов тип близост, който да пасва както на нея (танцьорка с либидо), така и на него (преводач на езика на глухонемите, асексуален).
Какво е мястото на Вилнюс в този филм?
Когато пиша, винаги си представям местата на действието; имам наум някои помещения, барове, улици дори. Обаче, честно казано, не отделям много внимание на описанието в самия сценарий, тъй като в главата ми вече присъства тази картина. Не само това, даже картината е винаги завършена с хората, техните стъпки и жестове, затова би ми било много трудно да напиша филм за място, което не познавам добре. Е, освен ако не става дума за външна гледна точка, но що се отнася до „Бавно“, това са жители на Вилнюс и следователно „Бавно“ неизменно ще е и филм за самия град.
Макар че връзката между двамата главни герои заема централно място във филма, имам чувството, че всеки детайл от ежедневието им носи някакъв скрит смисъл… Например в кои части на Вилнюс живеят, колко са големи апартаментите им или пък фактът, че в спалнята на Елена има бюро, покрито с цветя и растения.
Да, много ми харесва този детайл, защото аз самата не мога да стопанисвам цветята си. Нямам много растения у дома, даже никакви. (Смее се.) Но наистина този малък детайл адресира и стереотипа, според който жените, неглижиращи цветята вкъщи, не ги бива във връзките и не се обвързват. Елена например не иска връзка. Казва си го директно, че не разбира защо някой би се обвързал доброволно, но въпреки това цветята ѝ са в страхотна форма. Тя е човек, надарен с постоянство и някой, който може да полага грижи за хора и растения.
А що се отнася до екранната съвместимост между Елена и Довидас, можем ли да говорим за химия изобщо, предвид, че Довидас не изпитва сексуално влечение? Бихте ли ми разказали малко повече за кастинга?
Да, разбира се! Спомням си, че вече бях избрала Грете (Елена) и Кестутис (Довидас) за главните роли, но исках да изиграят една сцена заедно, да видим дали си пасват. Предполагам това можем да го наречем стандартно изпробване на химията помежду им (chemistry test) между главните актьори, но след като приключихме, си признавам, че не бях сигурна как да постъпим. „Много добре! Даже може би твърде добре: май се разбират прекалено добре…“ Разбира се, това е страхотно, да видиш как актьорите ти си пасват, особено в любовен разказ! Но все пак за нас беше важно да балансираме енергията помежду им с приятелска близост и хумор, без да губим романтиката.
Това говори много за връзката между героите, дотолкова, че те не трябва да артикулират много с думите си.
Да, точно така. Такава връзка не искаш да я обясняваш, не бива. По време на една финансова среща ми зададоха следния въпрос: „А те защо всъщност се харесват? И защо се влюбват един в друг?“. В този момент осъзнах, че ако се опитам директно да отговоря на тези въпроси във филма, няма да стане.
Със сигурност много от интереса и въпросите спрямо филма засягат темата за асексуалността на Довидас. „Бавно“ е може би първият филм, който адресира тази „невидима” сексуална ориентация толкова открито, но аз лично смятам, че филмът се отнася за много повече неща от чисто и просто „връзка между асексуален мъж и алосексуална (не-асексуална) жена“ например.
Разбирам какво имате предвид и да, от Сънданс насам получавам много въпроси относно репрезентацията, но освен липсата на асексуални герои на големия екран, трябва да адресираме и липсата на жени, които са сексуално освободени като Елена. Свикнали сме да има негативна конотация или в най-добрия случай неутрална роля, но в този случай двамата герои трябва да отстояват себе си и едновременно с това да бъдат заедно. А това никога не е лесно дори без да намесваме сексуалните отношения в уравнението.
Впрочем, докато гледах филма, осъзнах, че мога да заема и двете страни, и неговата, и нейната.
Да, често го чувам това! (Смее се.) Но и по време на дискусиите ни след прожекцията на филма се изказваха хора, които се идентифицират с него или с нея по различни причини. Всеки такъв разговор се оказва много различен от предишния: независимо дали говорим за кинаджийство или любов. Но като цяло много зрители не симпатизират на Елена толкова, колкото може би Вие. Понякога се хващам, че тръгвам да я защитавам и трябва да се спра, защото според мен никой от героите няма нужда от допълнителна намеса от моя страна! (Смее се.)
Да, вярно е, че няма много подобни на Елена герои на големия екран!
Честно казано, исках връзката им да бъде главният герой на филма. И двамата са страхотни персонажи, красиви посвоему, дълбоко грижовни, но и объркани. Всички сме хора все пак! Въпреки несъвършенствата си и двамата се стремят към близост, макар и да не могат да разчитат на същите романтични предписания, валидни за всяка хетеронормативна двойка. Но се опитват да формулират своя прецедент и това е най-важното!
Разговора води САВИНА ПЕТКОВА
