Разговор с Искра Джанабетска-Кавалджиева, програмен
директор на фестивала, и Василка Ванчева, член на управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ с ресор „Фестивали“
Току-що приключи тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. Разкажете малко повече за него, за програмата му – кои бяха основните акценти в нея?
Искра Джанабетска-Кавалджиева: Щастливи сме, че тази година успяхме да предоставим възможност на младите читатели в София по няколко начина да се срещнат с литературата и да я преживеят.
От една страна, те имаха изключителната възможност да се запознаят лично с няколко чуждестранни автори, чиито книги и поредици са обичани и четени от българските деца. Още в първия фестивален ден децата се срещнаха с носителя на мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ (2019) Барт Муярт, с три от неговите книги, издадени в България. Той им разказа за своите вдъхновения, за това какво е да си патрон на поезията на един град, за това как най-щастливите мигове често съвпадат и с най-тъжни събития, но как това мобилизира твореца в теб. Децата научиха повече и за географията на Белгия, за езиците и традициите в тази европейска държава.
Малките читатели се запознаха и с автора илюстратор на прекрасните книги „Дълбини“ и „Листа“ – британеца, живеещ в къща с изглед към прекрасен норвежки фиорд – Стивън Хокинг. А в третия фестивален ден имаха дори две специални срещи – с финландската писателка Аня Портин и книгата й „Радио Попов“, която повдига с изключително разказваческо майсторство темата за „забравените деца“. За това тя получава националната награда за детска литература на Финландия за 2020 г. Децата се срещнаха и с британската изследователка на древните култури Марчела Уорд и така се въодушевиха, че задаваха въпросите си направо на английски език, но някои от коментарите им оставиха и по-трайна следа в размислите на писателите. За тези въпроси те специално благодариха на младата си публика.
По време на фестивала малките читатели се срещнаха и със завладяващата Хана Голд и нейните книги „Последната мечка“ и „Изгубеният кит“, които ангажират вниманието с важната тема за изчезващите животински видове на планетата ни. Специален гост на фестивала беше и авторът на изключително популярната в България детска поредица, която увлича малките деца по четенето с различни загадки, вплетени в книгите – Тим Колинс и приключенията на неговия „Шаро Холмс“.
Най-малките читатели пък можеха да се запознаят не само с писател, но и с илюстратор – авторите на италианската книга „Господин Вървими“ Даниеле Моварели и Аличе Копини. А на срещата с украинската писателка Анна Багряна, чиято книга „Читотин“ говори на два езика, децата бяха толкова въодушевени, че предложиха да поставят пиеса по нея.
Освен с чуждестранните автори, които донесоха със себе си и още разкази от по-близки и далечни места в Европа, децата се срещнаха и със свои любими български писатели и художници – с дългоочакваните продължения на книгите им, както и на новите им истории, и им показаха своята читателска привързаност. Това са Пенко Гелев и Сотир Гелев с новата им книга „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо“, Радостина Николова и втората книга за „Шантавѝя до шия“, младата писателка Елица Христова и книгата й „Щъркелът и слънцето“, Нуша Роянова и книгата й „Чин-чин“, Лиляна Дворянова, илюстраторка на книгата на Мая Дългъчева „Приказалки“, Мария Йонова и втората книга за „Виола и Укулеле“ и ненадминатата сензация Катя Антонова – с новата история за Феята от захарницата, този път като аудиокнига.
За по-порасналите фестивалът предложи и среща разговор с някои от авторите на „12 писма до дванайсетокласниците“. Много от срещите бяха модерирани от също тъй интересните писатели, търсещи и вникващи в детската литература – Иван Раденков и Красимир Проданов.
Бих искала да спомена още три важни акцента за това издание на Софийския детски литературен фестивал. Това са литературните творчески работилници, в които децата, от една страна, се учеха как да измислят и изграждат различни герои (в работилницата „Изкуството на книгата за деца“ с писателката и педагожка Симона Янакиева и с художника Боян Йорданов – Босилек), а от друга – как да пишат сценарий с герои от литературно произведение (в творческата работилница „Как се пише сценарий за деца“ с Мария Дачева и „Ние, врабчетата“).
За първи път и децата бяха представени като писатели. На първи юни публиката можеше да поговори и да разбере повече за пътя на 13 книги, писани от деца по време на 10-седмичната работилница „Изкуството на книгата за деца“. Историите на тези автори правят впечатление със своята автентичност, понякога с многогласието на тълкуването, за което може би и самите деца не си дават сметка, но и за точния им морален компас – това са истории, които посочват на нас, възрастните, как децата пречупват всички потоци на информация, които ги достигат, и как те им дават ориентири за ценните неща в живота – семейството, приятелството, въображението.
Особено сме щастливи, че в това издание на фестивала присъстваха и темите и творчеството на едни по-невидими, но важни участници в обществото ни. По въздействащ и много образователен начин беше представена книгата „Йони и вълшебните думи“ на Екатерина Токова, с участието на Росица Караджова, глуха лекторка и преводачка – за езика на глухите, за това как да общуваме заедно – уважително и пълноценно. А в срещата си с Мая Бочева, Дима Настева и Ваня Димитрова децата можеха да видят как се чете на брайлова азбука, но и как се описва един комикс като „Приключенията на Уики“ за незрящи хора, така че да могат да съпреживеят удоволствието от комиксовия жанр. За да отбележим пък етническото разнообразие в българското общество, децата се срещнаха със съставителката Силва Налбантян-Хачерян и илюстраторката Лусия Медзикян на „Арменски народни приказки“.
В последния ден отправихме и още едно интересно предизвикателство към малки и големи – децата да направят списък за четене на детски книги за родители, а родителите да препоръчат на децата свои любими детски книги. Както може да се очаква, детският списък е много по-богат и забавен! Сред препоръчаните книги са: „Бабата беглец“, „Арменски приказки“, „Дневникът на един дръндьо“, „Фалшив речник на смешните фрази“, „Котаракът Франт и загадъчният остров“ и „Велосипедисти край езерото Папийон“.
Тазгодишното издание на фестивала е осмо поред. Ще разкажете ли малко повече за историята на фестивала – как се появи идеята за него, как се развиваше той през годините?
Василка Ванчева: Идеята и намерението за провеждане на фестивал на литературата за деца и младежи е доста по-стара – тя възникна едновременно с идеята за голям литературен фестивал за възрастни. Не беше възможно да мислим за възрастните без бъдещите възрастни. Така че идеята бешe „едно в две“. Но искахме първо да видим как ще тръгне „големият“ фестивал, да се поучим от евентуалните слабости и тогава да стартираме. Междувременно изпратихме – със съдействието на нашата голяма познавачка на световната детска литература Лили Рачева – наша млада сътрудничка в Института за детска литература на Австрия, която присъства на организирания от този институт фестивал, среща се с организаторите и донесе и опит, и впечатления, и идеи. И така… преди осем години стартирахме.
Спорове възникнаха и около периода на провеждане – дали да не е едновременно с „големия“ фестивал, дали да не е отделно от другите събития на АБК, дали да не е по време на Пролетния панаир. След един първи опит извън територията и времето на панаирите решихме, че – не – времето и мястото трябва да са заедно с панаир, и то с пролетния, свързан по дати и с 24 май, и с 1 юни.
Подобни събития траят няколко дни, но зад тях обикновено стоят много по-дългосрочни усилия. Какъв е екипът, който стои зад литературния фестивал за деца и младежи? Кои са основните трудности пред него, на кои институции и организации разчитате за подкрепа?
В.В.: Екипът не е голям, но от една страна, компетентен, и от друга, силно мотивиран, обичащ децата и книгите до самоотверженост. За програмата отговаря като външен експерт Искра Джанабетска, която, считам, няма нужда от представяне. От страна на АБК за цялостната организация отговаря младата ни колежка Анна-Мария Георгиева
За трудностите – трудно. На всеки един етап могат да възникнат трудности, да ги приемем обаче за предизвикателства. Мисля, че с времето те стават все по-малко, тъй като екипът ни е натрупал доста опит.
Фестивалът е обърнат към децата и юношите, а това е специфична публика – кои са нейните особености? Всъщност публиките ви са две – децата и младежите, какви са разликите между тях, как ориентирате програмата си към всяка от тях? И вероятно, когато става дума за деца, голяма роля за присъствието и интереса им към фестивала играят и родителите – как взаимодействате с тях?
И. Дж.: Наистина две са публиките – децата, които са зависими от родителите и учителите си в посещението на събитията на литературния фестивал, и вече далеч по-самостоятелните, но пък често съпротивляващи се срещу формите, организирани за тях от възрастните, младежи. През седмицата и като продължение на инициативите от „Похода на книгите“ събитията се посещават основно от цели класове и групи, организирани от училище. В дните от уикенда и в по-късните следобедни часове разчитаме основно на информираността на родителите за събитията. Като към тях се обръщаме основно през социалните медии.
Все още ни е трудно да достигнем и да заинтригуваме юношеската аудитория да посети фестивала, но за следващото издание ще се опитаме да ги увлечем по-активно в литературната програма.
Какви са днешните деца и юноши като читатели – различават ли се в това отношение от предишните поколения?
И. Дж.: За днешните малки читатели книгите не са единственият разказвач на истории и това е едно от основните предизвикателства. От друга страна, книгите, които се издават за деца, са много по-разнообразни, както като жанр, така и като теми, които се засягат в тях. Ангажират много по-въздействащо вниманието на децата, а не само чрез текст, така че да могат да събудят читателския интерес. Инерцията на кратките и бързи визуални форми, на съкратения запис, която обхваща както децата, така и техните родители (които им служат за пример), също дефинира една читателска особеност или по-скоро едно препятствие към литературата – а именно неспособността за продължително фокусиране, за потъване в диплите на текста.
От друга страна, при юношите се наблюдава една друга особеност – дали заради това, че английският език доминира средата им, и то средата, от която те научават интересните за тях неща, дали защото българският пазар не може да предостави литературата, която да е в крак с емоционалните и социалните им търсения, българските младежи все по-често четат книги на английски език, което често ги отдалечава от четенето на български език извън учебните изисквания.
Зная, че въпросът е твърде обширен, но ще се опитате ли да щрихирате какви са тенденциите в днешната литература за деца и младежи? А в книгоиздаването в тази област?
И.Дж.: Детските книги са много красиви. Те са и много забавни. Много от тях, през смях и приключения, всъщност въвеждат много важни обществени теми – за силата на момичетата, за ценността на различните деца, за това, че всеки има своя суперсила, която трябва да открие, за екологията, толерантността и опознаването на планетата и културите. Енциклопедиите и образователната литература за деца също говорят много по-разбираемо на децата и много по-смело на всякакви теми. Има все повече книги и със специална грижа към начинаещите читатели – съобразявайки шрифт, текст и визия към техните нужди. Има вече и български автори, които успяват да вплетат по един актуален и приключенски начин характерно български митически образи и им дават нов живот и прочит.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
