Мария Василева
Второто издание на Форума за съвременно изкуство БУНА във Варна (24.05-02.06) се проведе под мотото „Природата на връзките“. Всъщност заглавието е заимствано от едноименната изложба, курирана от Ирина Баткова и реализирана в пространството на ReBonkers. В една сценично много добре обиграна експозиция са събрани 10 авторки, които интерпретират природата на „женското“ от своите различни географски, концептуални, културни и поколенчески гледни точки. Акцент в програмата беше пърформансът на Боряна Петкова „Пазител“, в който тя по много изчистен и силен начин изследва границите на собственото си тяло като метафора на човешките и творческите ограничения.
Названието на тази изложба се оказва очаквано много подходящо както за случващото се в рамките на фестивала (изграждане на наднационална мрежа от събития и отношения), така и в по-глобален план (екология, култура, политика). Инициаторката Ралица Герасимова и целият екип са положили усилия да обхванат различни аспекти и представители на художествената сцена у нас, да приобщят различни гледни точки и да зададат тона на едно сериозно и мащабно събитие.
Изложбата Ego-system / Eco-system е отговор на поканата към Института за съвременно изкуство – София (най-устойчивата неправителствена институция у нас) да представи работата на своите членове в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Тя започва с огромна карта – интерфейс на проекта „Вектор ИСИ – София: мотиви, анализи, критика“. Това е онлайн платформа, създадена от Красимир Терзиев, която проследява натрупаните проекти, взаимоотношения и контакти, изградени по време на 30-годишното съществуване. Тя визуално и впечатляващо онагледява историята на организацията, дейността й в международен контекст. Самата изложба с куратор Яра Бубнова с присъщото чувство за хумор изследва позициите на авторите и живота на организацията през препятствията на егоцентризма и предизвикателствата на широкия свят, към който членовете на ИСИ отправят смислени коментари.
Ако погледнем картата на самия фестивал, ще видим, че тя обхваща държавни, общински, частни, комерсиални и алтернативни пространства, музеи, галерии, изоставени места, градска среда. Разходката, естествено, включва морето, плажа и буните, а изразните средства покриват целия съвременен спектър, включително и добавената реалност (в проекта „В празното, все още незастроено пространство на града“ на Албена Баева). Така наречената „жълта къща“ побира 6 изложби на своите 6 етажа и е много удачно, макар и временно решение. Със свои експозиции там се представят галериите „Доза“, „Аросита“, Soldout, Narativa, Depoo, U10 от Сърбия. Показаното в изоставения бивш магазин „Досев“ е реверанс към местните художници, но и представя изложба на румънски художници (за съжаление, огромен фал за фестивала поради неработещата техника). Независимо от някои по-големи или по-малки дефекти, тазгодишното издание е значително подобрение на първото не само заради качеството на изложбите, но и заради многообразието на арт и музикални пърформанси, по-фестивални и по-академични акции, гайдед турове, лекции, дискусии и др. Прави впечатление и подкрепата на местните комерсиални и по-класически ориентирани галерии, които приютяват съвременни творби (Нeвелин Иванов в „Папийон“, Калоян Илиев – Кокимото и Rawlab в „Ларго“, Антоанета Куик и Себастиан Куик в „Галерия 33“).
Справедливо с най-голям интерес се очакват намесите в градска среда. Тази година художникът Александър Вълчев си спечели правото да курира този проект вероятно заради силната си намеса на миналото издание, когато облепи с велпапе от кашони фасадата на сграда в квартал „Таляна“ като протест срещу унищожаването на културното наследство. Както в повечето от по-големите ни градове, така и във Варна средата плаче да бъде коментирана и „коригирана“ от смислени интервенции, пък макар и временно. Публиката също трябва да бъде предизвиквана, като изкуството се изпречва директно на пътя й и я кара евентуално да се замисли. Изключително успешните работи в рамките на проекта „Присъствието на отсъстващите или да разбуним мисълта“ представляват именно такива позиции. Симеон Симеонов издига огромни бели обелиски – „Стели“, от плътни блокове стиропор и ги разполага на три места в града. Колкото и да е ефектен левитиращият над водата бял монумент в езерото в Морската градина, той по-скоро привлича вниманието с естетическите си достойнства. Но обектът, ситуиран пред Археологическия музей, като че ли най-добре извежда идеята на автора. От една страна, извисяващата се като колос бяла повърхност ни отърсва от насъбралата се околна агресия (скулптурна и архитектурна). Забита в земята, тя като че ли се е приземила от космоса, само и само да ни събуди и да ни подскаже, че празнотата понякога е по-пълна и смислена от какофонично замърсеното битие. От друга, тази стела, паметна колона, обелиск не носи никаква информация, не е посветена на нищо и оставя зрителя да реши от каква памет и от какви паметници има нужда. Работите на Симеон Симеонов влизат в директен диалог с намесите на Лъчезар Бояджиев. Неговите „Градски картички“ предлагат забавно-ироничен прочит на развитието и начините на употреба на градското пространство.
„Черно море от черно“ на Стоян Дечев без съмнение е най-силната работа на фестивала. Състояща се от две части, тя е разположена на една от основните алеи в Морската градина. Първата част представлява карта на Черно море, направена от разтопен асфалт, а втората – триизмерна диаграма на икономическите зони в морския басейн. Наподобяващият нефт или мазут материал примамва минувачите със своята блестяща повърхност – едновременно изкусителна и опасна. Моделът на водния басейн е разположен така, че през черната непрогледност на работата се вижда безкрайната синева на морето. Хората могат да направят своя избор – да заобиколят и избегнат затрудненията или да се сблъскат директно с тях, като стъпят в работата и понесат последствията за това. Скулптурата се превръща в метафора на проблемите и нашата реакция към тях. Черното в името на морето най-после добива смисъл и обяснение.
Варна е особено място с много натрупана история в областта на изкуството, изградено самочувствие и трудно приемане на „пришълци“. Разбира се, времената се променят и днес това, което изглеждаше невъзможно доскоро, вече е факт. През годините са полагани различни усилия сцената да се поддържа жива, независимо че като цяло в града няма константност на художествените практики, а всичко е съсредоточено в един кратък период под формата на фестивал. Съвсем наскоро беше публикуван тритомник за 10-те издания на „Август в изкуството“, дело на Румен Серафимов и Художествената галерия във Варна. Помним и две издания, организирани от сдружение Кера през 2004 и 2005 г. Седем години просъществува и изключително професионално ръководената галерия Contemporary Space. Надеждата е всички тези усилия да създадат устойчивост и извън приповдигнатите дни на фестивалния празник в града да има повече галерии, алтернативни пространства, художници и публика, чийто интерес към съвременното изкуство да е постоянен и задълбочен. БУНА е и съпротива срещу апатията и летаргията, в която е изпаднала местната сцена. Форумът се опитва също така и да надскочи проблема и да култивира вкус към обговаряне на световните проблеми със средствата на изкуството. Концентрирането на много усилия на едно място фокусира вниманието и вярваме, че е залог за по-нататъшно развитие.
