Панаирът на книгата: слънце, дъжд и шатри

бр. 24/2024

Тази година пролетният Панаир на книгата, организиран от Асоциация „Българска книга“, съвпадна с Празника на българската просвета и култура и продължи 10 дни, за пръв път по-дълго време от обичайното. В културната програма на Панаира бяха включени 110 участия, забавления за деца и както винаги – срещи с известни писатели. Сред разноцветното множеството от хора по алеите пред Националния дворец на културата и около шатрите, отрупани с книги, отвлякохме за кратко вниманието на издатели, за да разговаряме за техните впечатления, тревоги, проблеми…

Те отговориха на четири въпроса.

1. Как оценявате този Панаир на книгата като посещаемост, поток от хора,
условия (например и от гледна точка на наемите)…?

2. Продажбите на Панаира на книгата променят ли предпочитанията на
читателите в сравнение с търсенията в книжарниците?

3. По какъв начин присъствието на автори на книги помага за
увеличаването на интереса и посещенията на Панаира?

4. Намаленото ДДС за книгите все още ли се отразява положително на търсенето? Смятате ли, че държавата трябва да въведе други мерки, за да
направи книгите още по-достъпни?

КРАСИМИР ЛОЗАНОВ – маркетинг директор на „Жанет 45“:

1. Рано е да се дават оценки, защото е само петият ден, но досега нещата изглеждат много добре, защото самият панаир върви добре, когато не вали дъжд, когато няма жега, когато има празници и когато хората са в настроение. Какво по-добро настроение от предстоящите избори?! В момента всички се смеят, защото изборите ни разсмиват и от тази гледна точка хората са в настроение. Шегувам се.
2. И да, и не. Защото на Панаира, поне при нас е така, винаги излизаме с нови книги. Например на този панаир сме с 19 нови заглавия. Ние сме общо взето от големите издателства и в този смисъл, когато те са пуснати непосредствено преди панаира, все още не са достатъчно наложени и в книжарниците. Има ги, но не са успели да се очертаят по някакъв начин като атрактивни, за част от тях говоря, разбира се. Когато хората идват тук на щандовете, не само при нас, а и при колегите, голяма част от хората, които купуват много книги, разчитат на разговорите. Това на маркетингов език се нарича активни продажби.
3. Присъствието на авторите, влияе, да. Можеш да поговориш не само с автора, но и с редактор на романа, с издателя… Ние правим т.нар „автограф-сесии“, а има издателства, които нямат такава практика. Това се обявява от нас предварително. Има автори, които имат нови книги или такива свръхпопулярни автори, какъвто е Георги Господинов. Пуска се реклама през социалните мрежи (и не само), че на определена дата и час авторът ще е на шатрата и хората могат да дойдат за автограф или да разговарят с него. Това принципно винаги вдига продажбите. Разбира се, има и тъжни автограф-сесии, когато авторът дойде, а се окаже, че няма много хора, които да дойдат и в такива ситуации ние също се чувстваме неудобно. Разгласяването, което правим, е еднакво за всички.
4. То отдавна вече се акцептира, т.е. отдавна се преглътна. Вече не го и забелязваме. Вие като пътувате като турист в страната, намаленото ДДС влияе ли ви? Не ви влияе, защото не го забелязвате, свикнали сте с новите цени. Вече говоря като икономист, защото съм такъв по образование. То е много важно, чудесно е, че стана. Аз бях в Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“, когато колегите (аз лично – не) правеха тази много сериозна атака, подготовка при срещата със съответните представители на парламентарни групи. В началото това беше прието временно като антиковид мярка, след това успяхме да излобираме, така че да остане постоянно, но бих искал да ви кажа, че ако това намалено ДДС по някакъв начин бъде отменено или променено, това ще доведе до ценови шок в целия сектор. Една не малка част от издателствата няма въобще да могат да го преживеят. Говорим за оцеляване. А ако трябва да критикуваме анемичното отношение на държавата, можем да го правим безспир и основателно. Защото държавата е една хидра с много глави, очи и пипала, които са инвариантни, постоянно се сменят. Оказва се, че тези смени, които последните години ги живеем, с тези чести парламенти и тези редовни и нередовни правителства, са най-чудесният начин да си измиваш ръцете и да казваш: „Да, ще го направим, но след няколко месеца нас ще ни сменят. Нямаме перспектива“. Иначе, по-конкретно казано, държавата може да работи в много направления, примерно по отношение на програми за финансиране на преводи на чужди издания, с издания към българска литература, финансиране на преводачи на чужда литература, съдействие в много аспекти. Темата е необятна. След успеха на „Времеубежище“ на Г. Господинов (винаги съм казвал, че такъв успех български автор не е имал от времето на Черноризец Храбър, образно казано, защото този успех е обективиран с меганаграда) и когато се усили рязко интересът към българска литература, точно тази година парите за преводи бяха орязани два или три пъти. Това беше една пълна неадекватност на хората, които работят в тези структури.

ДЕСИСЛАВА ЖЕЛЕВА – директор маркетинг на „Колибри“:

1. Посещаемостта беше най-голяма на 24 май, буквално не можеше да се разминеш от хора. Всеки следващ ден потокът от хора намаля, а условията са нормални, както всяка година. В средата на седмицата е нормално хората да са по-малко, в почивните дни интересът, разбира се, е по-голям. Времето беше хубаво, за което много се радваме, въпреки прогнозите, което също беше определящо за интереса към този Панаир на книгата.
2. Не се търсят по-различни книги, но търсенето се случва по различен начин. Тук осъществяваме директен контакт с хората и има определена група клиенти, които си идват с предварителен списък, свързан най-често с новите ни книги. Има и други, които просто идват да си поговорят с нас, за да им препоръчаме нещо. Това няма как да е същото в книжарницата. Тук имаме в по-голяма степен някакъв контрол върху нашите препоръки към случайните ни клиенти например. Затова и толкова ни харесва Панаирът, защото можеш да си поговориш директно с хората, а и да им препоръчаш нещо сходно на друг, неоткрит от тях автор например. Ако клиентът е в книжарница и просто разглежда, това е по-трудно да се случи. Така и ние имаме обратна връзка и по-добре се ориентираме в пазара. Като търсене по-скоро има повишен интерес към заглавия, които са се търсили и предходните месеци. Но срещите ни с хората са изключително приятни.
3. Присъствието на авторите със сигурност влияе положително, но не бих казала, че това влияние е кой знае колко определящо, освен ако не е свързано с нова книга. Но ако е гостуващ автор, който не е писал година и повече, идват хора да се видят с него, да си купят негова книга, която нямат, но по-скоро, за да си поговорят и да вземат автограф.
4. За съжаление, намаленото ДДС на книгите не влияе кой знае колко върху цената, защото, въпреки че е по-ниско, всички останали звена, свързани си издаването на една книга, се покачват всяка година. Отпечатването на една книга става все по-скъпо буквално всеки месец. Работата на преводачи, художници, редактори също е с по-високо заплащане и това е нормално – всеки по веригата преоценява труда си съобразно с инфлацията. Затова и намаленото ДДС не оказва кой знае какво влияние. А помощта от държавата може да се изразява с по-ясна програма за подпомагане на книгоиздаването и да не се изразява само с намаленото ДДС. Би могло да има повече програми за стимулиране на преводите на български език от чужди езици. Тези програми, които ги има, са тромави и сложни. Докато се реализира помощта от тях, книгата почти винаги е вече направена. Така че е добре дошла помощта за преводна литература, а дори и на български автори.

МАРИЯНА ЗЛАТАРЕВА – издателска къща „Кибеа“:

1. Празничните дни бяха много активни, дори учудващо, защото София се беше поопразнила, но изглежда, че останалата част все пак дойде на Панаир. Обнадеждаващо е. Хората четат явно. Доволни сме.
2. Тук правим доста отстъпки и хората са готови да вземат и неща, за които иначе се колебаят дали да вложат парите си. Според мен има разлика. А що се отнася до предпочитаните заглавия, ние все пак сме профилирано издателство. Все повече хора се обръщат към литературата за себепознание.
3. Винаги е добре автор да присъства, защото запознанството с него някак те приближава и до литературата, която той представя. Винаги е добре да има автори на Панаира на книгата.
4. Разбира се, държавата би трябвало да е по-ангажирана с книгоиздаването, защото това е културата. Намаленото ДДС не влияе на цената на крайния продукт, защото никой от нас не може да каже всъщност как се ценообразува, каква добавъчна стойност се слага на книгата. А що се отнася до деветте процента, ние очаквахме, че това, което ние направихме, ще бъде направено и от останалите колеги. Ние намалихме цената на всички вече отпечатани книги при 20% ДДС, защото оттук нататък кой каква цена слага никой не знае. Това все пак е облекчение за издателя. А колкото до съдействието на държавата, например преди време тези 12 книги, които давахме към Националния библиотечен фонд, се заплащаха. Сега всичко е за сметка на издателя, което пак не е толкова лошо. Всеки издател е готов да даде тези книги, но все пак помощ няма отникъде. Всичко е риск. Имаш печелившо издание – печелиш, ако не – рискът си е твой. Но това извоювано ДДС все пак не е малко. Ние за това се борим, затова са изборите и да се надяваме, че с тях ще направим правилния избор.

ДИМИТЪР РИКОВ – главен редактор на „Софтпрес“:

1. Първите дни бяха ОК – празничен уикенд, след това посещенията бяха доста по-слаби, защото първо – хората са на работа, второ – времето беше дъждовно, така че не беше същото като през първите дни.
2. Да, променени са. Ние имаме различна разпространителска система. Нашите книги, освен в книжарниците, присъстват и на още много места, в магазините за хранителни стоки например. Хората, които пазаруват тук, нямат нищо общо с профила на нашите постоянни клиенти – различни са, търсят други книги. Разбира се, всички хитове си вървят навсякъде, където и да се сложат, но е интересна ситуацията с другите книги, които са лонгселъри, не бестселъри. Тук се харесват книги, към които много рядко се посяга в книжарниците. Дали едно нещо се харесва силно на Панаира на книгата, по никакъв начин не е гаранция, че то би се харесало в книжарница. Просто профилът на хората, които идват тук, е различен. Доста често идват хора, които дори не знаят, че има Панаир на книгата. Това са например майки, които разхождат децата си и виждат възможността да си вземат детска книжка, влюбени, хванати под ръка виждат романтична книга… Това са спонтанни покупки. В същото време си има и твърдо ядро от фенове, които пазаруват само и единствено на панаирите на книгата заради отстъпката и си купуват например осем книги, които им стигат до следващия Панаир. Те не влизат в книжарниците и са извън уравнението издател – разпространител.
3. Присъствието на авторите със сигурност се отразява и помага за интереса към книгите, защото хората са свикнали да имат тази възможност да се докоснат до хората, които пишат, до авторите, които харесват и обичат. Преди малко имахме среща с една клиентка, която си спомняше например за една нейна среща с автора Богдан Русев. Сподели, че след тази среща е прочела всичко, написано от него, защото я спечелил с поведението, с обаянието си, не само със стила си на писане. Хората обичат да се докосват до идолите си, ако са поклонници на боговете на книгите. Нали знаете, четенето е най-интересното нещо на света, ако искаш да бъдеш буден и умен гражданин.
4. Не, не мисля. То влияе на нас, издателите, положително. При всички вдигнати цени на хартията и т.н., оцеляхме все пак. Ако не беше намалено, повечето от нас нямаше да оцелеят. Ако не бяха тези 9%, не знам колко от изложителите тук щяха да съществуват. А държавата винаги трябва да взима мерки. Да припомня този факт от миналото, който не знам дали е съвсем достоверен: по време на Втората световна война в Англия е имало предложение парите за култура да бъдат пренасочени към военния бюджет. Чърчил отговорил: „Ако нямаме култура, тогава какво всъщност ще отбраняваме?“.

ЛЮБОМИРА СТАНИСЛАВОВА и ПЕТЯ ШУКЕРСКА – издателство „Изток-Запад“:

1. Л. Станиславова: Висока ни е оценката. Струва ми се различен, по-посетен Панаир от миналата година. Като предоставени условия ми е трудно да отговоря, защото не се занимавам с това.
2. П. Шукерска: Мисля, че що се отнася до нашето издателство, се търсят едни и същи книги и на Панаира на книгата, и в книжарниците. Хората познават нашите поредици като „Катехон“, като „Върхове“, всичко, което издаваме, свързано с родителството… Много се търси и психологията. Хората идват с интерес към предварително определени от тях заглавия, а и такива, които търсят нещо във връзка с интересите си например към темите за личностното израстване, на историческа тематика и т.н.
3. Л. Станиславова: Всеки ден ни гостуват различни автори и това определено събира хора. Ние се стараем присъствието на наш автор да е рекламирано и огласено предварително, чрез социалните мрежи, а и много от тях си имат кръг на влияние. Идват хора, които ги познават. Например при известния японист Братислав Иванов дойдоха много негови ученици, студенти, хора, които познават книгите му. Така че това до голяма степен зависи от самия автор, но определено има посещаемост.
4. П. Шукерска: ДДС може да е намалено, но както казват нашите колеги, цените на материалите не са намалени, затова и самото намаление не е кой знае какво. А като идея за помощ от държавата – ако може без ДДС за книги!

Л. Станиславова: Да, има държави, при които 0% е ставката.

П. Шукерска: Да, може би звучи смешно. Както спомена в едно интервю нашият управител Любен Козарев, трайна е тенденцията за вдигане на цените на книгите заради материалите с 20-30% нагоре.

Л. Станиславова: Ние кандидатстваме и имаме доста книги, за които сме спечелили грантове, български и чуждестранни. Борим се в момента за един испански грант и миналата година спечелихме такъв за превод на книгата „Бронзовата раса“, която разказва за индианците в Андите. Следим различни международни възможности, но бих апелирала и за повече такива у нас. И сега ги има – например Столична община развива такава програма, Министерството на културата – също, но както казва Мечо Пух – колкото повече, толкова повече.

ДИМИТЪР НИКОЛОВ – издателство „Сиела“:

1. Този Панаир на книгата се очертава като много успешен заради големия поток от хора. Затова може би и времето помогна, защото почти не е валяло до днес. Хората, струва ми се, са повече от преди.
2. Да, забелязали сме, че някои книги вървят повече на Панаира на книгата, особено класиката, а и някои произведения, които е трудно да бъдат изложени в книжарница, тук успяваме да ги покажем по-успешно, така че да достигнат до нова аудитория. Разбира се, има си хитови заглавия, които вървят и тук, и в книжарниците.
3. Присъствието на авторите определено променя посещаемостта, защото тук при нас се изреждат автори, които разговарят с почитателите си, раздават автографи и когато ги обявим предварително, идват доста хора.
4. Намаленото ДДС със сигурност е от помощ и за читателите, и за нас, книгоиздателите. За съжаление, високите цени на хартията доведоха до повишаване на цените на книгите въпреки намалената ставка, а и като цяло инфлацията се отрази и в повишеното заплащане на преводи, на редакции и за всичко…

Д-Р ТЕОДОР БОРИСОВ – редактор в сдружение „Българска история“:

1. Фактът, че се провежда за повече време от обичайното и че беше включен и 24 май, естествено, повлия положително на посещаемостта. Това, че се провежда на открито, разбира се, означава и че се влияе и от метеорологичните условия. Хубавото време, може да се каже, влияе положително.
2. За голяма част от хората, които не посещават редовно книжарници, е възможност да намерят някакво интересно заглавие за себе си и за своите близки. В повечето случаи това е обвързано например с подарък за някого. Конкретно за историческата литература имаме много случаи, когато хората купуват нещо „за баща ми“, „за дядо ми“, които се интересуват от история. Самите те не са много наясно какво точно търсят, интересува ги конкретен период и тук вече е нашата работа да ги насочим към някое заглавие. Предпочитанията са различни – има хора, които търсят конкретни неща и автори (например професор Пламен Павлов), други, при които купуването на книги е свързано с определени финансови възможности и търсят най-приемливите за тях цени и заглавия.
3. Ние не организираме срещи с автори и представяне на книги на самия Панаир. Естествено, когато има насреща човек, който представя написана от него книга (какъвто е моят случай), хората в първия момент се изненадват, защото си представят, че това са съчинения на отдавна починали хора. Да, когато е имало случаи тук да присъстват автори и любопитството към тях е повишено, задават се въпроси. Има т.нар. „обратна връзка“.
4. Това е въпрос от финансовата страна, в която аз не съм компетентен, за да говоря с конкретика. Но всяко подпомагане на книгоиздаването е винаги добре дошло, защото много добре знаете, че разходите на всичко се вдигат, включително на хартия, печат и т.н. За да предлагаме на читателите качествени издания, съответно всяка помощ е добре дошла.

ИВАЙЛО ГАНЧЕВ – „Ванчелино“ (детски книги):

1. Оценката ми е много добра. Има много четящи хора в България. Особено през почивните дни има много хора на Панаира на книгата, а през седмицата – след работно време.
2. Заглавията, които се търсят, са едни и същи, но на самия Панаир на книгата има нови заглавия и към тях интересът е различен.
3. Присъствието на авторите доста повишава интереса и хората се радват да се запознаят с тях, за да вземат автограф…
4. Намаленото ДДС влияе, разбира се, и със сигурност е от полза. А държавата би могла да подпомогне самото издаване, а и авторите, илюстраторите, да съдейства и за преводната литература.

С издателите разговаря ЛИДИЯ ВЛАСОВА