Димитър Михайлов
За мен е чест да приема от Община Елена „Почетния знак „Стоян Михайловски”!
Стоян Михайловски е безусловният класик на българската литература. Роден през 1856 г. тук, в Елена, първородният син на видния възрожденски просветител и книжовник Никола Михайловски и Елена Хаджидимчова, племенникът на Иларион Макариополски, на чието светско име е кръстен, той полага заедно с Иван Вазов основите на новата ни следосвобожденска литература. Но за разлика от Вазов, Михайловски тръгва по друг път, не по пътя на националното съграждане, а по пътя на интелектуалното и философското ѝ съпреживяване. Той е начинателят на интелектуално-философската линия в новата българска литература с „Поема на злото” и с трилогията си „Novissima verba”. Една линия, която ще бъде продължена от писателите от кръга „Мисъл”. Сиреч на линията на модерното и европейското.
По-нататъшният път на Стоян Михайловски е противоречив, изпълнен с криволици и зигзаги, но важното е днес за нас, че той присъства в своето триединство на писател философ, на поет сатирик и на религиозен творец. Всяка от тези три роли писателят изпълнява в различни времена, но винаги с чест и достойнство. Той е основоположникът на българската философска поезия, на българската сатира и на българското християнско литературно вчувстване. Първата му роля е отбелязвана, но вече почти забравена, втората все още стои като негова единствена опора, а третата – религиозната – по времето на социализма беше забранена. За съжаление, след 35 години от падането на социализма триединството му на уникален български писател не е възстановено. И това се дължи най-вече, че и до днес той няма издадени събрани съчинения. Стоян Михайловски е единственият от значимите български класици без да са издадени негови събрани съчинения. А той е, пак повтарям, в основите на новата българска литература – в самата ѝ сърцевина.
Аз защитих дисертация за творчеството му, издадох две книги за него, съставих две книги на неговата поезия, написах десетки студии и статии за Стоян Михайловски. Но всуе! Докато творчеството на Стоян Михайловски не бъде издадено в пълнота, в протежението на творческия му път, ние няма как да получим пълна представа за неговия творчески образ. Наш дълг е да осъществим това начинание.
А кой ще го чете? Нека това да оставим на бъдещите поколения. И на бъдещите изследователи на поета. Но събран веднъж завинаги, Стоян Михайловски ще проговори на друг език. Сигурен съм.
Връчвам по един екземпляр от моя проект за издаване на съчиненията на Стоян Михайловски в осем тома на кмета на Община Елена г-н Делян Млъзев и на г-жа Цветана Гайдарова за финансово подпомагане на проекта. Ще кандидатстваме и пред Министерството на културата.
Още веднъж сърдечно благодаря на Община Елена за високата награда на името на Стоян Михайловски. Дано да е оправдана. И за бъдещо сътрудничество.
24 май 2024 г.
