Деница Мешова
Романът на Костадин Костадинов „Ловецът на пеперуди“ се появява на литературната сцена шест години след предишната му книга – сборника с разкази и повести „Заливът на Ифигения“. Романът бързо грабва сърцата на публиката и критиката и печели националната литературна награда „Елиас Канети“ за 2023 г., както и наградата „Хеликон“ за 2022 г. Историята в романа е завладяващо разказана, а самият автор споделя, че тази сполука му е отнела цели три години, в които всяка нощ той подрежда изреченията в книгата. Освен творческия процес сам по себе си, за написването на книгата Костадинов отделя и месеци в проучване на документи и мемоари, свързани със сюжета на романа, тъй като той стъпва на реална история.
В книгата се среща познат похват – разказ в разказа, а главната сюжетна нишка се крепи върху поверието, според което пеперуда отнася душата на човек, когато той умре. Романът съдържа пролог, 17 глави и епилог, като всяка една част е наименувана на отделен вид пеперуда, свързана с героя в определената глава. Интересното е, че след прочитането на книгата човек придобива и малко познание за видовете пеперуди и романът може да се разглежда и като една миниенциклопедия на красивите хвъркати създания. Разказът в книгата се води от много интересно място. Това е изчезващият дунавски остров Ада Кале – кръстопът на човешки съдби и държавни граници. Главният герой Лазар Караиванов, който колекционира пеперуди, разказва историята на живота си, като читателят поема по целия свят заедно с него, за да проследи съдбата му. От родната София до Прага, през Париж и Лондон, та чак до Австралия, прериите на Северна Америка и дълбоките джунгли около Амазонка, Лазар преброжда целия свят заради желанието да събере всички 88 пеперуди от списъка на най-забележителните. Цирков артист, бунтовник, наемен убиец или ловец на бизони – Лазар минава през всички тези роли, но винаги присъства в точния момент, за да направи най-важното за себе си: да хване и добави нова пеперуда от своя списък.
Освен увлекателното повествование на романа, друго голямо постижение на книгата е наличието на толкова голям брой герои – всички всевъзможно различни. Те са описани и създадени, за да обогатят не само света на тази книга, но и за да покажат стотиците различни съдби в този безкраен свят. На места разказът е като от истинска приказка, с всички вълшебни елементи. Доста пъти самият Лазар се спасява като по чудо и картите се обръщат в негова полза. Детайлите относно описанията на градове, племена в джунглата или дадена гозба са невероятни и допълват стила на творбата, въпреки че лично за мен понякога бяха в прекалена доза. В пета глава авторът обръща поглед към картина от чумна епидемия в миналото, като успоредно с това времето на писане на романа всъщност е доскорошната пандемия. Познат детайл, използван в шеста глава, е зловещата кучешка дупка, която се среща и в романа на Антон Дончев „Време разделно“. Друг мотив, в дванадесета глава, е възлюбената на Лазар, назована подобаващо с името Офелия, която след обрат в благосъстоянието им решава да се самоубие.
Книгата е един красив разказ, на пръв поглед без отчетливи послания, в който са вплетени много исторически факти и моменти (особено в четиринадесета глава и съдбата на заточените в Сибир през ХХ век). И все пак на втори поглед в този приключенски роман, без директни послания, могат да се откроят много философски елементи за възприемането на живота от различните герои. Или за предначертания път на всеки отделен човек. А най-ценното остава едно и също за всички герои по всички географски ширини: това човек и сърцето му да са свободни. Както гласи последното изречение в романа, „споменавам го, защото съм сигурен, че самият Господ ни подслушва“.
Костадин Костадинов, „Ловецът на пеперуди“, изд. „Хермес“, Пловдив, 2022