Камелия Николова
„Почерпки” от Кристофър Хамптън. Превод и постановка Петър Кауков, сценография и костюми Розина Макавеева, участват: Николай Луканов, Николина Янчева, Димитър Константинов. Драматичен театър “Ст. Киров” – Сливен. Премиера – 20 септември 2012; гастрол в София – 5 март 2013, Младежки театър, Камерна сцена
Петър Кауков се наложи през последните години като режисьор и преводач, който въвежда в българския театрален афиш утвърдени, но непоставяни у нас англоезични и специално британски драматурзи. През 2011 г. на сцената на Младежкия театър той направи за първи път в България “Любов и пари” (2006) – най-добрата пиеса на един от емблематичните автори на британската нова драма от последното десетилетие Денис Кели (1970). Постановката на дръзкия и ударно написан текст, трансформиращ в променените социокултурни условия днес жаждата на in-yer-face театъра от 90-те да разтърси и извади съвременния човек от позата му на уравновесеност и успешност, за да види малките всекидневни жестокости, които преживява и причинява на другите, имаше добър зрителски отзвук и донесе награда ИКАР’2011 на Искра Донова за поддържаща женска роля и АСКЕР’2011 на Стефан Мавродиев за поддържаща мъжка роля.
В началото на този театрален сезон Петър Кауков отново открива за българската публика интересен британски драматург. Сега това е Кристофър Хамптън (1946), добил световна известност през 1988 г. със сценария си за филма “Опасни връзки” (по романа на Шодерло дьо Лакло) и спечеления за него “Оскар”. Утвърдил се основно като киносценарист, Хамптън е и търсен театрален автор, известен най-вече с първата си пиеса “Кога видя майка ми за последен път?” (1964, Роял Корт), “Пълно затъмнение” (1967), “Почерпки” (1975, нова версия – 2006), както и с преводите си на пиеси на Ибсен, Чехов, Молиер, Ясмина Реза и с текстовете си за големи мюзикъли (“Булевардът на залеза” на Андрю Лойд Уебър, 1993 и др.). На 20 септември 2012 Сливенският театър представя като своя първа премиера за сезона постановката на Петър Кауков “Почерпки” на Кристофър Хамптън в превод на режисьора. На 5 март тази година спектакълът беше показан и пред софийските зрители на Камерната сцена на Младежкия театър.
Фокусът както на драматургичната стратегия на Кристофър Хамптън, така и на режисьорския подход на Петър Кауков е актьорът. Тримата участници в спектакъла на Сливенския театър – Николай Луканов, Николина Янчева и Димитър Константинов се възползват максимално от това общо предпочитание на автора и постановчика към изричането на темите, тревогите и обобщенията им най-вече чрез актьорското изпълнение. Своя внимателен и направен с дълбока вътрешна интензивност прочит на пиесата на Хамптън режисьорът осъществява на сцената чрез три основни акцента в присъствието на актьора – физическото му пласиране в игралното пространство; взаимодействието му с останалите персонажи и работата му с текста.
В “Почерпки” Кристофър Хамптън продължава темата, която трайно го занимава както в пиесите, така и във филмовите му сценарии и която намира най-силната си проява в адаптацията му на “Опасни връзки”. Това е темата за самотата на съвременния човек, обсебен едновременно от отчаяна жажда за близост и от също толкова отчаян страх да не бъде накърнена свободата и индивидуалността му. Петър Кауков и екипът му представят историята на Ан, бившия й приятел Дейв и колегата й Патрик, с когото живеят заедно след раздялата й с Дейв, лаконично и ударно, умело балансирайки между външната сдържаност и овладяност на персонажите и малките взривяващи пробиви на вътрешната им ранимост и безтегловност. Действието се развива само на едно-единствено място – дневната на Ан, в която сега тя живее (т.е. седи на дивана, слуша музика и пие кафе) с Патрик, както преди това с Дейв. Този кът от дневна с емблемата на съвместния интимен живот – дивана (сценограф Розина Макавеева), е пред очите на публиката през цялото време на спектакъла. Присъствайки в него максимално естествено и фамилиарно, персонажите заявяват/демонстрират своята уседналост тук, близостта си, своята обвързаност. Пробивът в него, нахлуването с взлом (на Дейв в началото и на “изтикания” от него Патрик в края на пиесата) е заплаха и разрушаване на тази уседналост и близост. Подобна силна интензивност на внушението е търсена и в преекспонираните физически конфигурации на участниците в любовния триъгълник. Когато Дейв нахлува в дома на двойката той се настанява на дивана до тях и ги принуждава да бъде почерпен като (всеки) гост с чаша уиски, после чай и т.н., стремейки се да си възвърне позицията на домакин, същото след това прави и Патрик. Позите, жестовете на учтивост, малките пространства на близост и раздалечаване са сложна гама от манипулации за спечелване отново, запазване, отнемане, наказване и т.н. на желания любовен обект. В изговарянето на острия, мрачно остроумен и умело скриващ бездната от страсти текст на Хамптън режисьорът и актьорите избират един по-скоро перформативен, представящ подход. Те търсят в разменяните реплики преди всичко разпознаването и преживяването на собствен опит, асоциации и настроения, приканвайки по този начин и публиката да направи същото. И тя откликва с неочаквана енергия и вълнение. Заслугата за това е безспорно на текста на непознатия досега у нас драматург Кристофър Хамптън, на Петър Кауков, който го открива, превежда и умело поставя, но и особено на актьорите Николина Янчева, Николай Луканов и Димитър Константинов, успешно справили се както с шанса, така и с предизвикателството да играят в истинска, майсторски написана „актьорска пиеса”.
