Интервю на Юлия Вилерс
Улрих Блуменбах е литературен преводач от британски и американски английски на немски език на свободна практика от 1993 г. и специализира в работа с текстове, които се отличават с езикова сложност, остроумие и употреба на двусмислени неологизми. За преводите си на Артър Милър, Стивън Фрай, Джак Керуак, стихотворенията на Дороти Паркър, както и на „Безкрайна шега“ от Дейвид Фостър Уолъс и „Виц“ от Джошуа Коен той е удостоен с наградата „Паул Целан“, „Културна награда на Базел“ и преводаческа стипендия на гр. Цуг. Участва в различни сдружения и организации, представляващи интересите на литературните преводачи. През юли 2024 г. работи по дългогодишния си проект – превода на „Бдение над Финеган“ от Джеймс Джойс, като носител на стипендия „Макс Гайлингер” в Преводаческа къща „Лорен“. С превода на немски на „Бдение над Финеган“ от Джеймс Джойс Улрих Блуменбах се заема със задача, която мнозина смятат за невъзможна. По време на престоя му в преводаческата къща Юлия Вилерс разговаря с него за това как се осъществява такъв превод въпреки всички трудности.
Улрих Блуменбах, това е първото ти работно посещение в Преводаческа къща „Лорен“. Как се случи така, че въпреки дългогодишното ти приятелство с Къщата идваш чак сега, почти 20 години по-късно?
Преди основаването на Преводаческа къща „Лорен“ групата учредители се консултираше с мен, а след това в продължение на осем години бях член на управителния съвет, поради което не успях да се възползвам от работните посещения. Въпреки това участвах в семинар върху „Одисей“, в поетически семинар и в ателието „Наобратно“. Освен това редовно присъствам на есенните дни в „Лорен”.
Може ли да ми разкажеш нещо за преводаческия проект, с който дойде в Лорен?
Превеждам „Бдение над Финеган“ за издателство „Зуркамп“. Този проект ще е на дневен ред поне до 2027 г. Фактът, че работя върху превода толкова дълго, се дължи на естеството на текста, тъй като Джойс пише изключително многозначна проза. На всички нива той слива в едно цяло думи, които след това придобиват различни значения в зависимост от гледната точка. Каламбурите на Джойс често са т.нар. автоантоними, които обединяват противоположни значения. Пример за това е lovelinoise, където се сливат loveliness и noise – „врявата унищожава красотата“. На немски до известна степен успях да го предам с помощта на Rohmantik: Една жестока ситуация вероятно не е особено романтична. Или също Freind, където приятел и враг стават едно цяло. Герои се сливат един с друг и придобиват множество идентичности, а като в човешките сънища повествователните елементи и най-малките нива на действие се разказват отново и отново в нови версии. Освен това Джойс пише и ужасно дълги изречения, които често не работят в синтактично отношение. Мислиш си, че можеш да се промъкнеш през заплетените му изречения, но те не сработват, някъде липсва връзка или внезапно осъзнаваш, че има изречения без глагол, които не удовлетворяват минималните изисквания за изречение. Джойс е вкарал безкрайно много биографични, литературни и исторически знания, включително за историята на Ирландия, които на всички нива звучат като алюзия. Всички читатели ще открият нещо различно в текста в зависимост от знанията, с които подхождат към него, и от това какво той предизвиква у тях.
„Лорен“ е специално място, където се срещат истории и хора от всички краища на света. Какво ти носи престоят ти тук с този текст?
Това не мога да кажа сега в началото. Тук просто мога да работя на спокойствие, което в момента е най-важното. Очаквам много от обмена с колегите, които ще срещна. Техният езиков опит и техните езици са много важни. Веднъж, докато се хранехме, си обменяхме само скоропоговорки. Един полски преводач ни каза една, която ни прозвуча още по-заплетено и от нормално разговорно изречение на полски. Бяхме напълно объркани от фонетичната конструкция. Подобни езикови преживявания винаги са обогатяващи, тъй като Джойс е вплел 40 или 60 различни езика в „Бдение над Финеган“. Освен това той така изопачава английския, че в рамките на половин страница се появяват отделни езици, било то унгарски, някой малайзийски диалект, африкански език или фарси…
Как се справяш с тези пасажи?
Трябва да се опитам да запазя многоезичието в превода. Например, когато Джойс смесва персийска дума с английска и я изопачава, моята цел е да намеря нещо на немски, което да бъде комбинирано по подобен начин и да предизвика подобен ефект. Чуждоезиковото струпване трябва да бъде запазено, а понякога многоезичието е от съществено значение за разказа. Ако става въпрос например за някакви персийски митове, не мога в превода да продължа с друг език.
Красноречив пример за предизвикателствата, свързани с „Бдение над Финеган“, е историята на калифорнийската читателска група, на която са били необходими 28 години за четивото…
… и когато стигнали до края, започнали всичко отначало! Във фондация „Джойс“ в Цюрих също има такива читателски групи за „Одисей“ и „Бдение над Финеган“, които основателят на самата фондация, Фриц Зен, създава преди около 40 години. Те също започват отначало веднага след като приключат.
Как се появи любовта ти към Джойс?
Всичко това води началото си от доста отдавна. Започнах да чета Джойс малко след като завърших училище. Беше любов от пръв поглед и дори смених университета, за да мога да уча в Берлин при един от малкото англицисти в Германия, който преподаваше Джойс и по-специално „Бдение над Финеган“. Но въпреки наличието на учебни помагала и коментари, в специализирания му семинар разбирахме съвсем малко. Това доведе до създаването на студентска читателска група, в която с помощта на реферати и много подготовка си проправихме път през цялата книга, при което все още не разбирахме много. Един от нас смяташе, че трябва да се опитаме да преведем някакъв откъс. При превода трябва да обмисляш всяка дума и всяка буква, така че знаехме, че трудностите няма да ни се разминат. Успяхме да преведем последните девет страници от книгата, които бяха публикувани в една антология от издателство „Зуркамп“. Така установихме контакт с Фриц Зен от фондация „Джойс“ в Цюрих. Когато се преместихме със съпругата ми в Швейцария, с Фриц сложихме началото на преводачески срещи, които се провеждаха в сградата на фондация „Джойс“.
Сбъдваш ли студентската си мечта, имайки възможността сега да преведеш цялата книга?
Това наистина е нещо, за което в началото дори не смеех да мечтая. Когато станах преводач, никога не съм смятал, че ще мога да преведа „Бдение над Финеган“. Редакторът и ръководител на програмата в издателство „Зуркамп“ при един неофициален разговор ме попита как гледам на това да преведа „Бдение над Финеган“. В първия момент бях шокиран и ми отне време, за да се съвзема. Веднага ентусиазирано щях да кажа „да“, но това беше само началото на една дълга история, тъй като първоначално съпругата ми беше твърдо против. Каза, че два пъти ме е губила заради дебели книги, които съм превеждал с години, и няма желание да минава през това за трети път. Когато обаче децата ни пораснаха и напуснаха дома, тя ме насърчи да се заема с „Бдение над Финеган“.
Това ли е първият превод на „Бдение над Финеган“ на немски език?
Не, през 1993 г. е публикуван преводът на Дитер Щюндел, който има своя собствена история. Щюндел е бил силно повлиян от Арно Шмит и неговото разбиране за „Бдение над Финеган“. В своите есета от 50-те и 60-те години Арно Шмит твърди в много опростен порядък, че „Бдение над Финеган“ е преработване на един конфликт между Джеймс Джойс и брат му Станислас. На други места твърди, че цялата книга е един нецензурен виц от 600 страници, някакъв обширен цинизъм. И двете мнения са твърде ограничени, защото в нея има много цинични шеги, но не само това. За съжаление, Дитер Щюндел е превел произведението със същия ограничен подход, вмъквайки фекални и генитални шеги навсякъде където е било възможно. По този начин той, меко казано, престъпно е пренебрегнал останалите нива в съдържанието на книгата. Когато през 1993 г. преводът се появи на пазара, сред англицистите цареше истинско възмущение за това как изобщо може да бъде публикуван толкова изкривен образ. Преводаческата стратегия на Щюндел беше пълен провал.
Сега ти се опитваш да отдадеш дължимото на книгата.
Точно така, целта е да отдам дължимото на книгата и да разкрия нейната естетическа привлекателност, както и изобилието на звуците ѝ – това е една изключително музикална книга. Прозодията следва свой собствен поток, чието звучене те омагьосва. Джойс е вплел стотици оперни арии, народни песни, революционни химни от освободителните борби срещу Англия, шлагери и песни от музикалните зали на XIX век. Те често са деформирани, но се появяват и в оригиналната си версия. Един от приоритетите ми е да предам музикалността на произведението в немския превод.
Джойс наистина е автор от висока класа, но винаги съм смятал, че е малко жалко да го свеждаме до това. „Одисей“ и „Бдение над Финеган“ са трудни, но и изключително забавни книги. Джойс е изумителен разказвач. Той е бил силно повлиян от баща си, типичен дъблински кръчмар, и тези специфични разговорни ритуали имат силно присъствие и в двете книги. Ти подхвърляш някаква реплика, аз се опитвам да добавя следващата и после ти казваш още една – но това не е противопоставяне, а по-скоро разговор помежду ни, човек просто си бръщолеви. Фриц Зен каза, че преводачът на „Бдиние над Финеган“ трябва да има склонност към вдъхновеното бръщолевене и това е вярно, понякога трябва да говориш празни приказки и да измисляш безсмислици. Джойс е правил същото. Аз с радост бих смекчил това поставяне на класическите произведения на пиедестал от страна на обществеността, тъй като те са едновременно сложни и смешни книги.
Предполагам, че при всички тези предизвикателства „Бдение над Финеган“ е основният ти фокус в момента.
Вече не се занимавам с нищо друго, отменям дори семинарии беседи, защото отнемат много работно време и енергия. Междувременно работя и вечер, което преди не се е случвало. Личният ми живот също е на път да изчезне, защото работата е изключително сложна. Трябва да се съобразявам с толкова много неща, че разработих свой собствен подход към този превод.
Какъв е той?
Книгата е разделена на 17 глави, а всяка от тях започвам с коментар. Не е необходимо да го пиша сам, защото в трудовете за Джойс има безкрайно много съществени сведения. Особено полезен е един том – Анотации към „Бдение над Финеган“, в който на всеки близо десет години Роланд Макхю обобщава всички приноси във връзка с изследванията на Джойс. Неговите анотации са идентични с оригинала по отношение на страниците и редовете, т.е. обяснението към17-и ред на 35-а страница в оригинала се намира и в тома с коментарите на17-ия ред на 35-а страница. Аз дигитализирам и допълвам този коментар със собствени бележки под линия, в които понякога търся немски еквиваленти. След като напиша коментара към дадена глава, започвам с превода, за който първоначално използвам автоматична писалка. В линейния си превод се опитвам да включа невероятно сложните и подробни лайтмотиви на Джойс. Има стотици мотиви, които се появяват във всевъзможни модификации и варианти в цялата книга. Тук за мен е важно да запазя цялостната картина, защото мотивите трябва да бъдат разпознаваеми и в превода. И в този случай не е нужно да се справям сам; през 60-те години Клайв Харт изброи всички тези мотиви в книгата си „Структура и мотиви в „Бдение над Финеган“. Трябва да се опитам да намеря превод, който, ако е възможно, да възпроизвежда основния мотив за немските читатели и да създава ехо ефекти.
Може ли да дадеш пример?
Един пример за мотивите, които преминават през „Бдение над Финеган“, би бил дъблинският квартал Chapelizod, където (може би) се намира кръчмата, в която (може би) се развива голяма част от (предполагаемия) сюжет на книгата. „Chapelizod“ често се изопачава и променя, романизира се, сричките се разменят и се комбинират отново: „churpelizod“ се превръща в „Knorpellizod“ на немски, „Isitachapel“ става „Issyskapelle“, „chapel exit“ – „Chapeaulexik“, „Ship le Zoyd“ – „Schipper-Süd“, „sheep was looset“ – „Schäfchen eilet“. Буквалното значение при тези мотиви отива на заден план; по-важно е да се разпознае техният ехо характер. Така на немски език мога да си играя с възможностите, които предлагат звуковите образи на изопачените от Джойс оригинални думи.
Благодаря за разговора, Улрих.
Превод от немски: БРИДЖИТ МАНКУЗО
Източник: https://looren.net/en/blog/der-%C3%BCbersetzer-von-finnegans-wake-braucht-einen-hang-zum-inspirierten-bl%C3%B6deln, 23 август 2024 г.
- Улрих Блуменбах в градината на Преводаческа къща Лорен
Снимка: © Ания Капункт за проекта Plainly Visible
- Улрих Блуменбах с паметника на Джеймс Джойс
Снимка: © Зибиле Брендли Блуменбах
