През човешката история книги са били забранявани по различни причини – от неразбиране на прогресивните теми от страна на консервативните кръгове до различни други предразсъдъци. Обикновено сме запознати с по-популярния списък на забранените класически романи на английски като „Одисей“ на Джеймс Джойс или „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд. Тук предлагаме някои от по-малко известните литературни класики на съвременната литература, които са се сблъсквали с цензурата.
- „Синове и любовници“ от Д. Х. Лорънс
Въпреки че е написана през 1937 г., най-популярното произведение на Д. Х. Лорънс – „Любовникът на лейди Чатърли“ – е известно с това, че през 1960 г. авторът му е даден под съд за непристойно поведение. Почти десет години по-рано обаче романът му „Синове и любовници“ също е критикуван за непристойно поведение. Днес мнозина смятат „Синове и любовници“ за ранния шедьовър на Лорънс и за най-силното му произведение, но по време на публикуването му романът е забранен в Съединените щати по силата на закон от 1873 г., наречен Законът „Комсток“. Този закон забранява изпращането по пощата или продажбата на публикувани материали, считани за неморални. Законът „Комсток“ често се използва за забрана на художествени произведения, които днес се смятат за класики. Няколко от произведенията на Д. Х. Лорънс, включително „Влюбени жени“, също са попадали в забранителните списъци заради сексуалната си откритост. В центъра на този роман са взаимоотношенията на две двойки и хомосексуалното напрежение между двамата мъже.
Романите на Лорънс се смятат за важни и по други причини, включително заради изобразяването на всекидневието на работническата класа. Историите от тази гледна точка са смятани за радикални в сравнение с произведенията на други автори, които пишат за елитната класа в Англия.
- „Люлката на котката“ от Кърт Вонегът
Това е сатирична черна комедия, написана от Кърт Вонегът през 1963 г. В нея се използва нетрадиционна структура на повествованието, за да се изследват екзистенциални теми и страхът от технологиите, изпитван от главния герой Джон, докато той проучва работата на един от бащите на атомната бомба. „Люлката на котката“ не е толкова широко забранена или четена, колкото най-популярното произведение на Вонегът „Кланица 5“, но все пак се сблъсква с различни проблеми, свързани с цензурата. По ирония на съдбата много критици и учени са похвалили „Люлката на котката“ за същите неща, заради които е била забранявана. Тези причини включват сатирично съдържание, неблагоприятни коментари за политиката и религията, както и използването на открито сексуално съдържание и безпардонен език. Първоначалната идея за романа е написана като част от магистърската теза на автора по време на следването му в Чикагския университет, но е отхвърлена в края на 1940-те години. Вонегът е известен с това, че пише в ироничен стил и че използва сатирични техники. Много от произведенията му са били забранявани и цензурирани по целия свят.
- „Мисис Далауей“ от Вирджиния Улф
Днес „Мисис Далауей“ (издавана на български и като „Госпожа Далауей“) е четена и изучавана в класните стаи по цял свят. Въпреки това, откакто този модерен роман е публикуван за първи път през 1923 г., е бил обект на сериозна цензура. Книгата, написана в стила на потока на съзнанието, разглежда гледната точка на жена на средна възраст от висшата средна класа на име Клариса Далауей. Историята проследява мисълта ѝ, докато обикаля Лондон и се подготвя за парти в дома си. Романът е ранно представяне на посттравматичното стресово разстройство, известно тогава като „снаряден шок“, което е преживяно от поколението, възстановяващо се от Първата световна война. Романът на Улф е забранен заради хомосексуалния подтекст, по-конкретно в частта, в която главната героиня изразява плътското си желание към друга жена. Клариса целува жената в привидно платоничен контекст, но сексуалното ѝ желание се разкрива пред читателя чрез мислите ѝ от първо лице, които действат като повествователен похват. Днес „Мисис Далауей“ се смята за влиятелен ЛГБТК+ роман и литературен шедьовър.
- „Голият обяд“ от Уилям С. Бъроуз
Уилям С. Бъроуз е смятан за един от пионерите на бийт поколението, заедно с Джак Керуак и Алън Гинсбърг. Творбите им колективно са вдъхновили много икони на популярната култура като Боб Дилън, Джон Ленън и Норман Мейлър. „Голият обяд“ на Бъроуз е друг роман, който е забранен поради нарушаване на американския закон „Комсток“, който забранява изпращането на порнографски материали по пощата. По време на първото му публикуване през 1959 г. романът е забранен както в Бостън, така и в Лос Анджелис, тъй като е определен като неприличен и порнографски. През 1962 г. в превода на немски са оставени големи части от текста на английски в опит да се цензурират някои пасажи от романа. В книгата се разглеждат постабсурдистки теми. Тя е силно повлияна от творчеството на Франц Кафка и представя извратени, често гротескни образи на халюцинации, които произтичат от ярките спомени на автора за собствения му опит с хероиновата зависимост.
- „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси
Това е първият роман на Кен Киси, който постига както критически, така и финансов успех. Текстът проследява историята на Рандъл Макмърфи, престъпник, който е вкаран за лечение в психиатрично отделение. Докато е там, той предизвиква хаос в институцията и се опитва да помогне на други пациенти да избягат. В романа се разглеждат темите за лудостта, институционализма и насилието. От 1974 до 2000 г. „Полет над кукувиче гнездо“ е забранен в училищата и не се допуска до образователните институции. Един учител в гимназия в Айдахо дори се прочува с това, че е уволнен заради разглеждането му в клас. През 1975 г. Милош Форман екранизира книгата с участието на Джак Никълсън. Списание „Тайм“ включва романа в списъка си на 100-те най-добри англоезични романа.
Биографията на Киси е изпълнена с противоречия, както и произведенията му, и това може би е допринесло за сложната репутация на романа. Авторът се бори както със закона, така и с наркотиците, като на няколко пъти попада и в затвора.
- „Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков
Михаил Булгаков пише „Майстора и Маргарита“ между 1928 и 1940 г. Тя е публикувана в силно цензурирани версии в „Московски преглед“ от съпругата на автора, и то след смъртта му. Творбата излиза като книга едва през 1967 г. в Париж. Булгаков е бил известен oще приживе и е познавал лично Сталин. Известно е, че са говорили по телефона няколко пъти, Сталин позволява на Булгаков да получи работа в Московския художествен театър. Самият той много обичал представленията, поставени по творбите на писателя и ги посещавал повече от веднъж. През годините на масови репресии Булгаков не е арестуван, въпреки че му се приписват антисъветски настроения. Лично Сталин обаче забранява много от произведенията на Булгаков, включително биографичната пиеса, която Булгаков пише през 1939 г. за Сталин, наречена „Батум“. Дори след като „Майстора и Маргарита“ е публикувана в пълния си вариант, тя не е лесно достъпна за широката публика чак до 1970-те години.
- „Убиецът от Брест“ от Жан Жьоне
Романът на Жьоне, който той пише заедно с художника Жан Кокто, е публикуван анонимно на френски през 1947 г. Текстът се съсредоточава около бисексуален, търгуващ с наркотици главен герой, който е и сериен убиец. Романът включва илюстрации от Кокто, които са с открито сексуално съдържание. През 1952 г. романът е забранен във Франция. На английски текстът е преведен едва през 1974 г.
Творчеството на Жан Жьоне често се свързва с бийт поколението, като той е смятан за негов основен европейски представител. „Убиецът от Брест“ преживява ренесанс, след като германският режисьор Райнер Вернер Фасбиндер, част от движението „Ново германско кино“, прави филмова адаптация на романа през 1982 г.
- „Тропик на рака“ от Хенри Милър
Романът е полуавтобиографичен портрет на своя автор, който в началото на 1930-те години живее като емигрант в Париж. В книгата се преплитат моменти на интензивна философска мисъл, описания на европейския начин на живот и моменти на прозрение. Текстът е изпъстрен и с многобройни сексуални сцени. Първоначално „Тропик на рака“ е публикуван от издателство „Обелиск“ през 1934 г., но едва когато по-голямото издателство „Гроув Атлантик Прес“ придобива правата върху романа през 1960-те години, той е обект на съдебни процеси за непристойно поведение в Америка заради порнографско съдържание.
- „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър
Освен като автор, който на върха на славата си се оттегля от света и се превръща в нещо като отшелник, Д. Д. Селинджър е известен и с това, че написва една от най-ценените, харесвани, но и противоречиви книги на XX век. Тя е била забранявана в училищата заради своя остър език и епизодите със сексуално съдържание. Учители са били уволнявани заради преподаването ѝ в класните стаи. Обвиняват я също така, че вдъхновява антисоциално поведение у тийнейджърите и подтиква към насилие онези, които не се чувстват вписани в средата на връстниците си. След като застрелва Джон Ленън, Марк Дейвид Чапман дава копие от романа на полицията, за да обясни мотивите си.
Превод от английски: НИНА СТОЯНОВА
Източник: Lithub.vom
