Андрея Гандева
От изложбената зала се чува почти позната мелодия. В нея обаче се долавя нещо нетипично, чуждо, дори механично. Метални клапи се отварят и затварят върху цевта на деактивирана пушка, превърната в музикален духов инструмент, свирещ посредством сгъстен въздух. Мелодията всъщност не е само една, нито пък оръжията в галерия „Структура“.
Самостоятелната изложба “Peace by Peace” (17 септември – 12 октомври 2024) на Константин Златев, както и цялото творчество на автора, представя различни аспекти на войната – от ресурсите, които тя използва, през пазара на оръжия, до статистически данни, описващи важни политически и световни действия. Изложбата, с куратор Мария Василева, естествено следва и предишния проект, показан в галерията – „По-добрата част от нас”, занимаващ се с насилието под различни форми (където беше представена и скулптура на Златев „Възхвален”). Изложбата продължава да разглежда тази линия, като използва естетизацията на атрибутите за масово унищожение като средство, хвърлящо фокус върху войната, но и смисъла от търсенето на мир и отдалечаване от военни конфликти.
Това най-ясно се вижда с огромната броеница „Молитвени мъниста” (2016), която ни посреща и първа привлича вниманието ни в залата. Значението и използването на предмета се свързва с религиозни практики като отброяване на молитви или средство за концентрация и медитация. То също така е служело и за изброяване на стоки през древността и Средновековието. Тук обаче мъниста няма, те са заменени от тежки чугунени бомби, нанизани на дебело плетено въже. Могат ли бомбите да бъдат пътят към постигането на световен мир, или трябва да бъдат преброени, за да постигнем някаква промяна в по-глобален план? Войната убива и разрушава както познатия ни свят, така и вярата, която губи своята стойност.
За разлика от вярата обаче, оръжията и търговията с тях имат материална стойност. Тя се превръща в основен икономически доход за някои страни. Константин Златев сравнява продажбата на военни стоки и атрибути за масово унищожение с продажбата и размяната на стъклени мъниста от муранско стъкло в поредицата “Trade Beans”. Тези мъниста, правени на остров Мурано и във Венеция (която първоначално е доминирала производството), са били уникални заради цветовете си, които не са можели да се намерят в колонизираните страни. Както става ясно от текста към изложбата, европейците са търгували с тях предимно в Африка и Америка, като са ги разменяли за роби, слонова кост, злато и други желани стоки. Това ги е превърнало в едни от най-влиятелните търговски мъниста.
Като използва традиционни и по-нови мурански техники за производство на стъкло, художникът създава богата серия от скулптурни обекти, минаваща през разнообразен спектър от военни атрибути и цветови окраски. В изложбата можем да видим “Morammo I” (2016), където окраската от черен, червен и бял цвят е излята, а след това отрязана и оформена така, че да замени тялото на експлозивния заряд. Такъв е случаят и с „Милефиори” (2016) – красиви многоцветни патрони, върху чиито капсули и куршуми виждаме сякаш току-що поникнали цветчета. Името на творбата идва от самата муранска техника, която слива различни по цвят стъкла, които след отливането си напомнят на „хиляди цветя”. „Търговски мъниста I” (2016-2019) и “Self-Sabotage” (2016) са отлети и направени ръчно, както и останалите скулптури от серията, с разликата, че за последните две е използвано антично венецианско Розета стъкло. За него от текста разбираме, че е „аристократът” на търговските мъниста, чиято окраска най-често е била от синьо, червено и бяло. Тези багри донякъде напомнят и традиционната българска керамика. Патроните в тези две работи са наредени в колан за муниции. Докато първата стои красиво, но и застрашително разстлана в дъното на залата, в “Self-Sabotage” патроните са така сглобени, че да сочат нагоре и надолу, което прави колана нефункционално сглобен и евентуално опасен.
Вдъхновен от техниката за стъклопроизводството на мъниста, Константин Златев създава скулптурите „Октаграф I & II”, по подобие на другите експлозивни тела, използвайки обаче дървесина. Както при стъклените обекти, така и при тези, окраската е наслоена. Всеки цвят и всеки пласт представя определени данни, базиращи се на 8-годишен износ на оръжия, а в текста към изложбата е казано, че: „Всеки слой представлява държава или регион, а всеки ъгъл на осмоъгълната форма представлява определена година”. Тези данни могат да бъдат видени единствено в техния разрез. Заради това и така експонирани, парчета от експлозивния заряд създават усещане за разпръснати останки. От друга страна обаче, те и инфографиките към тях правят препратка към сърцевината на дърветата, която образува собствени обръчи, описващи годините и условията, при които е расло дървото. Докато „Октаграф I” изобразява износа на оръжия за развиващите се страни от 5-те най-големи глобални доставчика в периода 2004-2011 г., „Октаграф II” изобразява вноса на оръжия от 5-те най-големи глобални получатели в същия период.
А разпространението и покупката на оръжия е също толкова лесно и просто, колкото и покупката на бонбони. Видеото на кинетичната инсталация „Машината за бонбони” (2013-2016), показано в Project Room-а на галерията, представя това посредством деактивирана пушка, превърната във вендинг машина. На мястото на пълнителя на патроните са поставени капсули с бонбони, които биват „изстреляни” при пускането на жетон. Така вместо гилза изскачат бонбоните, а на малък лед дисплей бива изписана цената на покупката спрямо пазарния индекс на оръжия в момента.
За щастие, никое от оръжията на Константин Златев няма реалната възможност да избухне или да изстреля куршум, който да нарани. Това не променя факта, че произведенията му са направени с пълна техническа и дизайнерска точност. Макар действителната функция на оръжията и останалите военни атрибути да е отнета, художникът им придава нова, много по-важна, която се съдържа в посланието „Не наранявай!”. Това е и преводът на AHIMSA, етична основа в източните вярвания, заглавие на едно от трите видеа в пространството Project Room, но и общо заглавие и цялостна тема на работа на художника. В кинетична скулптура деактивиран револвер поема ролята на проектор, показващ 6 изображения. При всяко натискане на спусъка лед светлината прожектира образите на личности (Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг младши, Мохамед Али, Урсула Франклин, Дезмънд Дос, Ерик Богъл.), силно допринесли с действията си за следването на този принцип, както и за цялостното търсене на политически и световен мир.
Макар и до голяма степен да имаме привилегията да живеем недокоснати пряко от някакъв военен конфликт, глобализацията, макар и измамно, нормализира войната и последиците от нея. Или поне я държи на достатъчно удобно за нас разстояние. И все пак войната е страшна, оттам не се носят мелодии, не изскачат бонбони вместо патрони, а мунициите със сигурност не са красиви. Изложбата е стъпка към едно по-задълбочено осмисляне на множеството фактори, формиращи войната, която сама по себе си контролира целия свят. Макар и без да се прави анализ на всички произведения, посланието на изложбата е достатъчно ясно – мирът трябва да е този, към който всички да се стремим.
