Камелия Николова
58-мото издание на БИТЕФ – един от най-старите и утвърдени международни театрални фестивали в Европа, което се проведе между 25 септември и 4 октомври тази година, убедително доказа, че той продължава да отстоява мястото си на важно пространство за среща и диалог между най-значимите театрални тенденции, естетики и артисти в сценичните изкуства днес.
По установена традиция фестивалът е фокусиран върху театрални продукции, които поставят на дневен ред някои от особено острите въпроси на съвременния глобален свят като проблема за социалните неравенства, за пола и сексуалното различие и за проявите на насилие. През последните години устойчива тема на БИТЕФ е колапсът на днешното общество, отдалечаващо се все по-често от базисните си ценности, като стремежът му е да открои най-новите развития в областта на театралната форма, чрез които театърът рефлектира върху този колапс. Новият артистичен директор на форума – известният театрален режисьор Никита Миливоевич (поел през 2023 г. поста от Иван Меденица), и неговият екип, включващ драматурга Тияна Грумич и изпълнителния директор Ксения Дурович, със своята селекция на основната програма на БИТЕФ’2024 категорично потвърдиха, че продължават тази тематична и естетическа политика на фестивала.
Всяко издание на Белградския международен театрален фестивал се провежда под специално избран от кураторския екип слоган. Тази година той беше „Красотата (не) ще спаси света“. Преформулирал по такъв амбивалентен начин известната мисъл на Достоевски, слогънът изразява стремежа на селекционерите да подберат във фестивалния афиш представления, които настояват, че съчетанието от външна и вътрешна красота на човека и на неговите постъпки и взаимоотношения с другите е един от основните корективи на живота ни днес, но и едновременно тревожно питат в състояние ли е тази красота да спаси съвременния свят, изпълнен с разделения, войни и насилие.
За да осъществи този свой концептуален замисъл, кураторският екип подбира представления, които тематично се занимават с традиционния символ на красотата – женствеността. По различен начин и от различни гледни точки спектаклите заявяват необходимостта от преразглеждане на архетипните представи и на добре познатите митове и класически разкази за нея в контекста на съвременния свят.
Като най-предпочитана театрална форма за коментиране от сцената на тази проблематика фестивалният афиш откроява хибридното представление, разказващо лични истории. Друг основен белег на селекционираните спектакли е, че всички те са изградени на базата на сериозно предварително проучване на конкретни събития, факти и казуси, след което документалният материал е допълнен и надграден с личното им преживяване и коментиране от участниците в спектакъла, както и с техни собствени разкази и опит. Значителна част от спектаклите смесват и съпоставят емблематични древни митове като мита за Антигона или за Троянската война и Хекуба със съвременни случаи и лични истории на актьорите.
Основната програма на 58-мото издание на БИТЕФ включваше десет представления (повечето от тях създадени като копродукции) от десет страни. Фестивалът беше открит с танцовия спектакъл „Омекване“ на гръцкия хореограф Кристос Пападопулос и The Dance On Ensemble, Берлин, Германия, последван от „Хекуба, не Хекуба“ на Тиаго Родригес и „Комеди Франсез“. В следващите дни бяха показани пет спектакъла от Сърбия и съседните ѝ страни Словения и Хърватия, сред които се откроиха „Сексуално възпитание II: борба“, дивайзинг представление – лекция на младата режисьорка Тяша Чрнигой и още четири изпълнителки, и „Разкъсване“ на Ян Крмел от Словения, както и копродукцията „Това е моята истина, кажи ми твоята“ на Ясна Жмак, Хърватия/Словения. Състезателната програма на БИТЕФ’2024 завърши с „Палмасола – затворническо селище“ на Кристоф Фрик, Швейцария/Боливия, „Антигона в Амазония“ на Мило Рау и НТ Гент, Белгия и „Трилогия „Cadela Força“ I – Булката и Пепеляшка за лека нощ“ на базираната в Амстердам бразилска пърформърка Каролина Бианки, Бразилия/Нидерландия.
Успях да видя по-голямата част от представленията в този наситен афиш. Общото впечатление от тях – както от включените в него няколко от най-ярките и мащабни продукции на европейската театрална сцена, обикалящи световните фестивали тази година, така и от дръзките спектакли от Сърбия и съседните ѝ страни, занимаващи се с проблемите на женствеността, различията и насилието в съвременния свят, е преди всичко за впечатляваща отдаденост на изследваната тема и за добър професионализъм. Особено се откроиха обаче няколко спектакъла, повечето от които си тръгнаха и с награда от фестивала.
„Антигона в Амазония“ на известния швейцарски режисьор Мило Рау и театъра в Гент, Белгия, на който той е художествен директор от 2018 до 2023 г., безспорно беше най-силното представление на 58-мото издание на БИТЕФ. С тази продукция доказаният майстор на съвременния политически театър („Радио на омразата“, 2011, „Гражданските войни“, 2014) завършва своята „Трилогия на древните митове“, включваща още „Орест в Мосул“ (2019) и провокативния му филм „Новото евангелие“ (2020, за мигрантите в италинския град Матера, където Пазолини и Мел Гибсън снимат филмите си за Исус), в която използва античните митове, за да разгледа чрез тях съвременни политически и личностни казуси. В спектакъла режисьорът детайлно изследва конкретно събитие от 1996 г., случило се в Бразилия. Става дума за жестокото потушаване на бунта на местни земеделски работници, които издигат искания да им бъде върната част от екваториалните гори, отнети преди векове от дедите им и систематично унищожавани чрез извличане на природните богатства от тях. При сблъсъка са убити няколко човека от протестиращите, включително и техният водач, чиято сестра иска да го погребе, изправяйки се срещу несправедливите забрани на въоръжените полицаи.
Режисьорът и четирима актьори представят вечната история на Антигона и гибелното ѝ усилие да погребе брат си Полиник, като я преплитат с реконструкция на случилото се в Бразилия в края на ХХ век. За целта те пътуват до Амазония и създават спектакъла си в сътрудничество с местната организация на безимотни хора, борещи се за правото си да бъдат оземлени (Movimento dos Trabalhadores Sem Terra – MST). Мило Рау използва стратегията на разказване на истроии и смесването на видеопрожекции, в които участват членове на Движението от Амазония, с живо присъствие на актьори от театъра в Гент. Силният режисьорски замисъл, блестящо допълнен от изключително майсторските и въздействащи видеопрожекции и проникновеното актьорско изпълнение превърнаха спектакъла в категоричния фаворит на публиката и на специалистите. Той беше удостоен с наградата на в. „Политика“ за най-добра режисура.
„Хекуба, не Хекуба“ на Тиаго Родригес и театър „Комеди Франсез“ е другият спектакъл в програмата на БИТЕФ’ 2024, който идва в Белград след като има вече широка международна известност. Премиерата му е на тазгодишното издание на фестивала в Авиньон, а след нея следват участия на фестивалите в Епидавър, Пилзен и др. И тук в основата на представлението е съвременната интерпретация на един античен мит, този път на мита за Хекуба, която преживява страданието да не може да спаси децата си в Троянската война. Трагичната съдба на древната героиня се преплита с личната история на актрисата, която играе Хекуба. Тя е майка на тийнейджър с аутизъм и репетициите за нея се смесват със собствените ѝ усилия да защити детето си от жестокостта на околните. Представлението още веднъж доказа впечатляващото майсторство на актьорите от „Комеди Франсез“ и преди всичко на Елза Лепоавр като Хекуба.
„Разкъсване“ на младия словенски режисьор Ян Крмел и Градския театър в Любляна беше една от хубавите изненади на фестивала. Спектакълът уверено се нареди до представените по-горе нашумели продукции на известни режисьори и екипи със задълбоченото си и многопланово изследване на случай с влюбена двойка природозащитници, които са открити мъртви в апартамента им по време на пандемията, и веднага след това цялата информация за тях в интернет и в социалните мрежи е заличена. Увличащата игра на режисьора между множеството посоки на тълкуване на този случай се допълваше от изобретателното визуално решение на спектакъла.
В своето представление-лекция „Това е моята истина, кажи ми твоята“ хърватската драматуржка и пърформър Ясна Жмак остроумно и откровено се вглеждаше в собственото си писане, опитваше се да си отговори какво означава за нея да си жена драматург, какви са мотивациите ти да пишеш пиеси и да ги показваш пред другите, как се справяш с теми като мизогинията, грубостта и собствените си безпокойства. Спектакълът получи Голямата награда „Мира Трайлович“.
В същия формат на представлението-лекция беше и продукцията „Трилогия „Cadela Força“ I – Булката и Пепеляшка за лека нощ“ на базираната в Амстердам бразилска драматуржка и пърформър Каролина Бианки и нейната трупа „Cara de Cavalo“, която закри фестивала. Радикалният подход на Бианки към темата за сексуалното насилие и към опита травмата от него да бъде преживяна максимално сетивно и нагледно на сцената беше оценен от фестивалното жури и ѝ донесе специалната награда на името на Йован Чирилов.
Как да подобрим и променим света около нас така, че да си заслужава да бъде спасен? Ето тревожния въпрос, който отправи 58-мото издание на БИТЕФ.
