Хюсеин Мевсим
Както е известно, от 25.09.1933 до 17.12.1937 г., 4 години, 2 месеца и 23 дни, Никола Фурнаджиев е учител по български език, история, френски език, вероучение и черковно пеене в Българското трикласно училище „Йосиф I“ в Истанбул, което е подведомствено на Екзархийското наместничество. Той преподава на децата на българи от Македония и Източна Тракия, които се препитават в големия град основно с млекарство, сладкарство и градинарство. Подбудите на септемврийския поет да поеме на изток, към красавицата край Босфора, притежават както лично-професионален, така и творчески характер. Останалият дълго време без постоянна работа в София Никола Фурнаджиев питае надеждата новата среда в чуждата страна да го измъкне от тресавището на угнетяващата творческа изнемога, в която изпада след издаването на „Дъга“ (1928).
Като човек на чернозема и волния пролетен вятър, съдбовно свързан с родината си, която обича като любима жена, Никола Фурнаджиев твърде скоро се разочарова от душната учителска канцелария. Показателно е, че още на втората седмица в писма и картички до свои близки той започва да облажава онези, които идват тук за десетина дни и след това си тръгват. Точно тази ментална нагласа е причината той да чувства престоя си край Босфора като неволно, а впоследствие и принудително изгнание. Съвсем естествено, от преподавателя по основния предмет се очаква да вземе дейно участие в подготовката и провеждането на различни училищни прояви във връзка с религиозни и официални празници като Деня на народните будители, Деня на християнската младеж, Духов ден, Коледа, Връбница, Великден, Деня на светите братя Кирил и Методий и др.
Най-очакваното и тържествено провеждано събитие през учебната година е годишният акт, който ознаменува и настъпването на лятната ваканция. Обикновено той се провежда в Желязната църква във Фенер през последната седмица на месец юни в присъствието на висш представител на Екзархийското наместничество, царския консул, главния лекар на Българската болница, а понякога и българският посланик в Анкара уважава тържеството. Впрочем годишният акт се превръща в средство за събиране и сплотяване на прогресивно оредяващата през онези години българска колония в града. Богатата забавно-развлекателна програма включва декламации на стихотворения и изпълнения на народни песни на български и турски език, разиграване на оперетни и театрални сценки. Впоследствие тържеството се „пренася“ в някакво заведение с открита градинка, където веселието и танците продължават до късно.
В провеждането на годишния акт активно участва и учителят по музика, Димо Бойчев, който още с встъпването си в длъжност през 1923 г. се превръща в двигателя на културните прояви сред българската колония; той възстановява дейността на Смесения екзархийски хор с цел да култивира у малките любов към хубавата народна песен и тук основава Детска музикална китка, неслучайно наречена „Македонка“.
На черно-бялата фотография (11/17 см), която открих в архива на Димо Бойчев (ф. 282, оп. 1, а. е. 48а), част от който се съхранява в Научния архив на БАН, се виждат Никола Фурнаджиев и Димо Бойчев с учениците, участвали в представянето на комичната оперетка „Иванов Павел“ от Сергей Надеждин и Виктор Рапапорт. Фотографията е от годишния акт, проведен на 30.06.1935 г. Ролята на гимназиста лентяй Павел Иванов се изпълнява от Верка Христова, а тези на Майката и Разсилния са поверени на Милка Николова и Лука Тишков. В ролята на Науките (български език, история, математика, география) се превъплъщават Елеонора Диамандиева, Евтимия Илиева, Сийка Константинова и Милка Темчева, а Димитра Янева е Подсказвачката. На пианото акомпанира талантливата Невянка Попова, която на фотографията е седнала между двамата учители. В годишния си отчет за учебната 1934/1935 г. директорът на училището, д-р Димитър Катерински, специално благодари на двамата си колеги за „блестящо поставената оперетка“, която се превръща в най-атрактивното изпълнение на годишния акт. Впечатляват изисканото облекло на двамата учители, както и умело подбраните костюми на участниците в представлението.
Литература
Научен архив на БАН, фонд 282 (Димо Бойчев).
Хюсеин Мевсим. „Музикално-педагогическата дейност на учителя Димо Бойчев в Истанбул (1923–1935)“, Любословие, 23, 234–258, 2023.
Хюсеин Мевсим. Никола Фурнаджиев и Истанбул, Пловдив: Жанет 45, 2015.
