Мария Василева
Чували ли сте за арх. Жеко Тилев? През 2005 г. той предлага проект и стартира инициатива за възкресяването на античния град Севтополис, потопен във водите на язовир „Копринка“ край Казанлък. Идеята е да се изградят стени в кръг около руините в средата на водния басейн (с диаметър 420 м), като се предвижда уникалното съоръжение да привлича половин милион туристи годишно, които ще наблюдават обекта от специална платформа.
Това намерение отдавна е потънало в небитието (за разлика от възстановяването на друго кръгло съоръжение в същия район – паметника на Бузлуджа). Защо тогава ви припомням тази история? Едва ли за да натяквам поредния провал на българската културна политика и туристическа индустрия. Разказвам го, защото само допреди няколко години ми се струваше по-възможно подобен проект да се реализира, отколкото Художествената галерия в Казанлък да излезе от комата, в която се намираше в продължение на десетилетия.
Минавала съм оттам през годините само за да установя, че нищо не е помръднало, че експозицията е като моментна снимка на 80-те години на ХХ век, че и бездруго пострадалата галерия (избутана в единия край на сградата от богатия и мощен исторически музей) се е примирила със съдбата си и чака въобще да бъде изхвърлена от живота на града.
За съжаление, такова е положението с много от окръжните галерии в провинцията. През 70-те години на миналия век има мощна политика за откриване или обновяване на художествените музеи в страната. Това е част от централизирания контрол на изкуството. Институциите са включени в една много по-голяма схема на организация и финансиране на идеологически важен дял от културата. След 1989 г. галериите са изоставени на благоволението на общините и в ръцете на демотивираните служители – без средства и адекватни изисквания за тяхното развитие. В повечето от тях цари тотална апатия, замръзване в предишна епоха, липса на специалисти, локална шуробаджанащина, нездрава подчиненост на кметовете, неумело боравене с европейски фондове или липса на финансиране… Разбира се, на места има отделни позитивни примери и смислени действия, но не и цялостно обновяване на институциите и превръщането им наистина във водещи културни центрове в градовете.
В последните няколко години започнаха да се появяват светлинки в тунела с назначаването на „външни“ хора като директори на музеите: Маргарита Доровска в Дома на хумора и сатирата, а после и в Центъра за съвременно изкуство „Кристо и Жан Клод“ в Габрово; Пенка Минчева в Окръжна художествена галерия, Карлово. Професионалната работа и смелостта да застават зад новаторски идеи постепенно връща тези места на художествената карта на страната.
Съществена е промяната в Художествената галерия в Казанлък след избора на Пламен Петров за директор през 2021 г. Това, което той успя да постигне за кратко време – както по отношение на материалната база, така и на съдържанието, трябва да се анализира внимателно и да се издаде в наръчник. Не се шегувам: сериозен ремонт на сградата, смяна на постоянната експозиция, реновиране и обновяване на къщите музеи, откриване на нов музей в центъра на града, посветен на ключова творба от колекцията, постоянна образователна програма с гостуващи лектори, съвременен графичен и изложбен дизайн, постепенно разширяване на колекцията и включване на съвременно изкуство в нея, активна изложбена политика, организиране на големи събития из различни места на града, работа с публиката, привличане на спонсори и още, и още.
В момента в художествената галерия може да се види новата постоянна експозиция „Избори“, която се състои от две части: сгъстен разказ за развитието на изкуството с текстове и ключови произведения, и една по-мобилна част, която предвижда преструктуриране и различни интерпретации в бъдеще. Показана е изложба живопис на Левент Море, както и част от колекцията на фестивала „Процес-пространство“. В къщите музеи на Ненко Балкански и Дечко Узунов могат да се разгледат обновените и внимателно изградени експозиции, посветени на художниците. Музей „Ахинора“ е перлата в короната. Посветен на една-единствена картина на Иван Милев, той дава възможност погледът и мисълта да се спрат и съсредоточат, но също предлага и зала за временни експозиции, свързани по различни линии с темата, автора или периода.
Голямото събитие в момента е второто издание на проекта „Навсякъде с изкуството“ (до 31 март 2025 г.), чиято цел е произведения на изкуството да бъдат интегрирани в различни локации и сбирки, включително извънмузейни. Творби на 23-ма художници са разположени в 22 пространства, като темата, която ги събира, е „Глад“. Изходната точка е цитат от есето на писателя Георги Марков „Пиеса за иките…и за българите“, прочетено по „Дойче веле“ през 70-те години на миналия век: „…Твърде лесно човек би могъл да замени думата глад с думата терор или с думата робство, или безправие, или диктатура“. И още: „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси“. На Георги Марков са посветени две зали в Къща музей „Дечко Узунов“.
Видима е колаборацията с различни институции от страната и специално с Националния военноисторически музей и директорката Соня Пенкова, която винаги е готова да подкрепя нестандартни инициативи. Благодарение на това и на фондовете на музея са изградени две инсталации, представящи темата през различни исторически периоди. В Къща музей „Ненко Балкански“ е показана изложбата „Яйце от крава, мляко от кокошка“ на Калина Димитрова, Красимир Терзиев и Желко Терзиев. Интересно е вписването на класическото вече произведение на Лъчезар Бояджиев „Колко гвоздея в устата?“ – в чест на Гюнтер Юкер, на фасадата на галерията, както и изпълнението на една от най-знаковите работи на Недко Солаков „Живот (черно и бяло)“ в лобито на музея. Серията на Алла Георгиева “Alla’s Secret. Collection 2000” е разпръсната в три от популярните места за срещи в града. Намесите на Искра Благоева и Надежда Олег Ляхова допринасят за задълбочаване на смисъла.
Да завършим с друга интересна случка от язовир „Копринка“. Тя е свързана с опита за възстановяване на дървен „тракийски птицеглав кораб“ от времето на Севт III. Въпреки усилията, инвестициите и ентусиазма той никога не плава по водите. Лудост, химера или беззаконие – което и от трите да е вярно, в крайна сметка това е поредното начинание, което потъва. За разлика от Художествената галерия, която с отговорна професионална работа и без много медиен шум смело цепи вълните.