Едвард Балцежан
Поетите по време на войната
Има епохи, които рядко питат писателите за моралното право да оценяват света. Личният живот на твореца може да представлява публичен интерес, но не като аргумент за или против етичното послание на творбата му. Самият поетически текст определя собствения си престиж в литературната комуникация. Друг път – обратното – авторитетът на автора определя авторитета на текста. Колкото по-високо в йерархията на социалното признание се намира писателят, толкова по-внимателно читателите вникват в думите му. […]
Втората световна война – почти от ден на ден – променя връзките между автора, творбата и читателя. Военните пространства, набраздени от фронтови линии, нахлуват и в поезията, и в личните писателски съдби, налагайки определени принципи на поведение. Обръщат се пропорциите между литературата като работа и литературата като борба. […]
В началото бе смъртта
Свикнали сме с това, че в началото на разказа за всеки нов литературноисторически период се появяват съобщения за раждането – на нови таланти, нови идеи, нови творби. Този път трябва да се започне от хрониката на смъртните случаи. В началото бе войната. На 1 септември 1939 г. Полша е нападната от хитлеристка Германия. 17 дена по-късно, докато още трае отбраната срещу немския агресор и сме в очакване на военна помощ от Запада, от изток войските на СССР започват да окупират нашите земи. Творческите среди, както и целият народ, понасят огромни загуби. Фронтът, отчаянието, терорът, затворите, концентрационните лагери (на Хитлер и Сталин) убиват с годините все повече хора.
Година 1939. В бомбардирания Люблин загива Юзеф Чехович (род. 1903), велик поет на втория авангард, през 30-те години духовен водач на младите литературни поколения. Станислав Игнаци Виткевич (род. 1885), предвестник на множество течения в европейското изкуство на ХХ в., разбирайки за съветската агресия, се самоубива. Кап. Тадеуш Доленга-Мостович (род. 1889), автор на „Кариерата на Никодем Дизма“, загива в Кути, където – с цел отбрана срещу нашественика – създава местна милиция.
Година 1940. Игнаци Хшановски (род. 1886), автор на четената до днес „История на литературата на независима Полша“, умира в лагера в Ораниенбург. Стефан Наперски (род. 1889), поет и критик, е разстрелян в „Павяк“. Владислав Себила (род. 1902), член на поетическата група „Квадрига“, е застрелян в Катин; подобна съдба в лагера в Старобелск сполетява поета Лех Пивовар (род. 1909).
Година 1941. Тадеуш Желенски (Бой) (род. 1874), известен преводач, критик, публицист, е разстрелян от германците в Лвов заедно с други полски интелектуалци. Витолд Хулевич (род. 1895), един от създателите на експресионизма, загива в Палмири до Варшава. Мечислав Браун (род. 1901), автор на стихове с пролетарска тематика, загива от тиф във Варшавското гето.
Година 1942. Бруно Шулц (род. 1892), обновител на полската проза, автор на „Канелените магазини“ и „Санаториум „Клепсидра“, е затворен в гетото в Дрохобич и застрелян от гестаповец. Остап Ортвин (род. 1876), критик и литературен изследовател, е убит в Лвов. Януш Корчак (род. 1878), автор на детски романи – избира мъченическа смърт в Треблинка (заедно със своите възпитаници). Игнаци Фик (род. 1904), поет, критик, който представлява марксисткото течение, е разстрелян в затвора в Краков. В Освиенцим загиват: теоретикът и критик Константи Трочински (род. 1906), поетесата и романистка Анна Захорска (род. 1882).
Година 1943. Стефан Балицки (род. 1889), писател, е убит в затвора в Познан. Леон Помироски (род. 1891), автор на монографията „Нова литература в нова Полша“, загива в Майданек. Едвард Шимански (род. 1907), поет, войник от септемврийската кампания, умира в Освиенцим. Анджей Тшебински (род. 1922), драматург и поет, е разстрелян във Варшава на ул. „Нови Швят“. Фелиция Крушевска (род. 1897), авторка на драматургични творби и стихове, загива по време на арест във влака.
Година 1944. Кшищоф Камил Бачински (род. 1921), най-известният поет от поколението, дебютиращо през годините на окупация, загива във Варшавското въстание. Във въстанието загиват също така: поетът и драматург Тадеуш Гайци (род. 1922), критикът и поет Влоджимеж Петшак (род. 1913). В резултат от рани, получени по време на въстанието, умират двама велики писатели от по-старото поколение: Карол Ижиковски (род. 1873) и Юлиуш Каден Бандровски (род. 1885). Поетесата Зузанна Гинчанка (род. 1917) е убита в краковския затвор. Бруно Винавер (род. 1883), писател на комедии и проза, умира в лагера в Треблинка.
Смъртта не различава знамената. Не различава убийците, нито техните идеологии. Затова в тази хроника на военните смъртни случаи, по необходимост непълна, некролозите на творците, загинали в полско-немската война, се появяват редом с некролозите на тези, които са убити от НКВД.
Но войната не е само смърт. Тя е игра за живот. Следсептемврийските съдби на писателите носят в себе си както идентичност (определена от безмилостните закони на войната), така и особеност (зависима от изменящите се политически условия). […]
Военни ситуации
Когато говорим за полската поезия между септември 1939 и май 1945 г., може да обособим четири основни ситуации на твореца по време на война: ситуацията на конспиратора; на войника; на затворника и на емигранта.
Ситуация на конспиратора. В началото на хрониката на военните смъртни случаи отбелязах смъртта на Юзеф Чехович. До обезобразените тленни останки на поета е намерена книга: полско-немски речник. Това може да се разгледа като болезнена, иронична метафора. Преди се е случвало войната да бъде не само среща на военни сили, но и среща на две култури, които отвъд въоръжената ненавист да установяват диалог помежду си и взаимно да се обогатяват. След септемврийското поражение обаче двуезичният речник – като условие и символ на превод: от съзнание на съзнание, от ценност на ценност – е анахронизъм. През 1939 г. за диалог между немския нацизъм и поляците не може и дума да става. Идеологията на победеното общество представлява отричане на идеологията на агресора: моралността на нападателя не среща общи точки с моралността на защитниците на родината.
Гьобелсовата пропаганда заявява, че нападението на Полша е триумфалният марш на свръхчовека, който смята да освободи планетата от незаконно паразитиращите по нея нисши раси. Да освободи – ликвидирайки всичко, което Третият райх не може да погълне и асимилира. „Унищожението на Полша е най-важната задача – твърди Адолф Хитлер в края на август 1938 г. – Става дума за елиминиране на живите сили…“. Скоро се оказва, че това не е толкова лесно. Избиването на „племето от подчовеци“ изисква разнообразни техники за изтребление, усъвършенстване на геноцидните умения. Биологичното изтребление трябва да е съпътствано от духовно изтребление. Разбира го губернаторът Ханс Франк, който казва: „Полската държава трябва да бъде превърната в интелектуална пустиня“.
Да не забравяме, че преди да се заеме с унищожението на културите на победените народи, фашизмът смазва културата на тези, които предвожда. Множество немски артисти и учени се спасяват чрез бягство в чужбина. В Третия райх мястото на автентичното изкуство е заето от тенденциозното псевдоизкуство. Стихотворенията на немските поети от дните на септемврийската кампания представят облика на Полша така, както си го представя националсоциалистическата пропаганда. „Това е празен пейзаж, обезлюден, лишен от социална и народна сърцевина – пише Хуберт Орловски. – Ако се появява човек, то е поробен полски войник или отличаващо се с инстинкт за самосъхранение и хитрост биологично битие“. Римувани агитации подгряват армията на окупатора за окончателно опустошение на територията, която и без това трябва да е прочистена от поляци, евреи, украинци, беларуси… „Кубинко, покрита с прах, минавай през пепелта. Тъпчеш / Което е осъдено на унищожение“, призовава немският поет след падането на Варшава.
Полша не подписва с Германия акт за капитулация. Не се примиряват с поражението и творческите среди. (За няколкото колаборационисти, които нарушават националната солидарност, тук не си струва да споменаваме.) В страната под немска окупация изкуството и образованието изведнъж се оказват елементи на конспиративната дейност. Ако се организират срещи с автори, четения, дискусии, те са нелегални. Също толкова нелегални, заплашени от множество наказания – до най-суровото включително – са занятията на тайни класове (в нелегалното образователно движение участва например Леополд Стаф), да не говорим за тайните списания. Изворите посочват около 40 литературни периодични издания („Мешенчник Литерацки“, „Пшелом“, „Левом марш“, „Щука и Наруд“, „Дрога“). Появяват се – по неволя в малко екземпляри – сборници с есета, томове стихотворения, антологии (една от които редактира Чеслав Милош). Успешно се издават около 130 книги с поезия. Разбира се, без разкриване на фамилиите на авторите, анонимно или под закрилата на псевдонимите: понякога обаче доста рискови. Томчето на Юлиян Пшибош „Докато сме живи“ (Póki my żyjemy, 1944) излиза под псевдонима Юлиян Вгломблески. Който помни заглавието на предвоенния лирически сборник на Пшибош „Навътре в гората“ (W gląb las, 1932), без усилие може да разпознае автора. Така че всичко, което е сред задачите на писателите, се подчинява на принципите на конспирацията. Самото практикуване на художествено творчество изисква укриване, заплашва с репресии, заплашва със смърт. От тази гледна точка „цивилната“ лирика, лишена от конспиративни акценти, както и „цивилната“ ситуация на твореца се превръщат във форма на съпротива срещу окупатора. Основни средства за културна комуникация: печатници, радиостанции, кина и театри са в ръцете на врага. Използвани са за политическа пропаганда и затъпяване на хората чрез развлекателен боклук. Варшавската улица еднозначно оценява участието в събития, организирани от окупатора: „само свинята сяда в кината“. Родното творчество, лишено от цивилизационни инструменти, трябва да ограничава жанровия репертоар: почти изцяло изчезват дългите форми, романите, доминират кратки, поетически творби; важна роля изпълнява драматургията.
Ситуация на емигранта. Избухването на войната принуждава много известни личности от обществения живот на Полша, в това число и писатели, незабавно да напуснат страната. „Колите без бензин бягаха, задвижвани от страх“ – тези думи от стихотворението на Юлиян Пшибош точно пресъздават атмосферата на септемврийския катаклизъм. През Румъния, Югославия, Италия, Франция, Португалия до Бразилия, а от Бразилия до Съединените щати води пътят на бежанеца Юлиян Тувим; в западното полукълбо се оказват и други скамадрити: Ян Лехон и Кажимеж Вежински. В Англия – Мария Павликовска-Ясножевска и Антони Слонимски.
Полският литератор в чужбина не е задължен да предлага належащи писателски услуги на институциите на военната култура (както поетът войник), нито на неформалните организации на лагерните общества (както поетът затворник), той може без ограничения да развива професионалната си дейност. Има подкрепата на средите на полонията. Разполага с възможността за печат. В Лондон през 1940 г. започва да излиза „Вядомошчи Полске“ – продължение на „Вядомошчи Литерацке“. Освен това писателят емигрант взима участие във финансовата помощ за държавата. Въпреки това животът в емиграция, както и в окупираната Полша, е „живот наужким“ (определение на Кажимеж Вика). Ограничаването на литературните контакти до малки струпвания на полонията, откъсването от читателите в страната, спрямо които всеки автор, особено популярният автор, определя своята слава до този момент, създава ситуация на частична, изкривена свобода. Стихотворенията на поетите в емиграция достигат по различни пътища и до Полша, но Полша е толкова далеч, че изглежда нереална.
Ситуация на войника. Навсякъде там, където след септемврийското поражение се формират полски военни части (на редовната или нелегалната армия), има поети. На западния фронт се сражават Владислав Броневски, Станислав Млодоженец, Артур Мендзижецки; в редиците на Армия Крайова – Кшищоф Камил Бачински, Ян Болеслав Ожуг, Тадеуш Ружевич. Поетът във военен мундир има на разположение технически средства за разпространение на словесното изкуство, има малка, ентусиазирана аудитория, но – сражавайки се в чужбина – трябва да действа откъснат от публиката, спрямо която доскоро се е самоопределял. От друга страна, поетът партизанин в много случаи споделя съдбата на поета конспиратор: публиката му се намира в същото пространство като него, до него, в близост, но в сравнение с цивилните още по-силно е лишен от възможност за пълна комуникация с читателя.
Ситуация на затворника. Както във военнопленническите лагери, така и в лагерите за масово изтребление се появяват стихотворения и песни. Съществува прието от затворническото общество понятие „лагерен поет“: функция, обградена с уважение. Творците зад телената мрежа реагират по различен начин на затворничеството – едни рязко увеличават писателските старания (Тадеуш Боровски в Освиенцим), други се стараят да продължат предишните навици на литературния живот (Стефан Флюковски в лагера във Волденберг действа в творческата група „Заулек Литерацки“); други като Константи Илдефонс Галчински – затворник във военнопленническия лагер в Алтенграбов – загубват творческата си енергия и рядко, с усилия се решават да напишат стихотворение. В ситуацията на затворника се струпват всички препятствия и неволи, с които се борят творците в страната и чужбина.
Превод от полски: АУГУСТО ЕЧЕВЕРИ
Преводът е направен по Edward Balcerzan, Poezja polska w latach 1939–1968. Warszawa: Wydawnictwa Szkolne i Pedagogiczne, 1998.
