Постановка по книгата на Цвета Брестничка „Небивалици с буквите от А до Я“
Ралица Люцканова
Постановката „Небивалици с буквите” на режисьора Елица Петкова е рядко бижу в театъра за деца. Не защото повтаря или се вписва в добре разгърната и позната парадигма с поучителен нюанс, или защото предлага новаторство в интерпретацията на познат и значим сюжет като този за връзката между детето и буквата, а защото успява да постигне онова органично единство от детски светоглед, одухотворяване на предмети (буквите), образно въздействие и ясно послание с щедра шепа естетическа наслада, което не веднъж се оказва правилната формула при сътворяването на детско произведение.
Когато определям „Небивалици с буквите” като детско произведение, целя да впримча онова по-широкообхватно гледище, изразено от Младен Енчев[1] при семантизирането на определението „детска литература”, а именно припознатата като „своя” форма на творчество, освободена от принудата да вменява. Защото „Небивалици с буквите” не се опитва непременно да убеди своята публика във важността на това да познава буквите и да пише правилно, макар и да има своята близко звучаща поанта. Напротив, през въвличането на зрителя в играта (на буквите, но и на сцената), чрез опита – горчив, приказен или щастлив, на всяка небивалица с буква, детето се приобщава към света на тези букви, които пък на свой ред създават безкрай от буквени светове, които са само на един ред разстояние от малкия читател.
Постановката успява за краткото си времетраене да постави множество актуални въпроси – за четивната и културната грамотност, за важността на езика и неговото богатство. Всичко това с въздействената сила на образите, изразителната актьорска игра, с принципа на „разказ в разказа”, добре подбраните „мини“ сюжети. Да, можем да полемизираме, че въпросът за важността на езика и грамотността върви рамо до рамо с детската литература, а и не само, от Вазов насам, но днес той прозвучава със своята актуалност не през клишето за национално самосъзнание и гордост от определена етническа принадлежност[2], а като ос по проблематичното противопоставяне глобална – локална култура.
Накрая, но не по важност, искам да изтъкна една важна особеност на това представление – макар и назоваващо своя възприемател – детето, – произведението надхвърля възрастовите ограничения на своя иманентен зрител и се простира отвъд. Посланията и внушенията на „Небивалици с буквите” са универсални – каквото всъщност е и всяко истински качествено детско произведение. То не търси непременно детето в нас, няма го изкуственото инфантилизирано звучене, а се обръща към личността, към Аз, към нас – с цялото ни многообразие и опит.
Когато светлината в залата изгасне, всеки зрител преминава отвъд границата, която разделя реално и фикционално, за да се потопи в света на изкуството. „Небивалици с буквите” е куклен театър, който повежда в незабравимо приключение, което трябва да бъде изживяно като първо или поредно влюбване в театъра.
Струва си да се изтъкне и фактът, че постановката е една от малкото, базирани на произведения за деца от съвременни детски писатели, които в момента се играят на национални сцени. Макар традицията в българската драматургия за деца да е солидна и да предлага изпитани с времето модели и вдъхновения, то една нова перспектива винаги отваря плоскостта на детските възприятия отвъд линейното, в кривата на въображението.
Тъй като постановката се базира на книгата „Небивалици с буквите” на Цвета Брестничка, която също омагьосва със своя остроумен и игрови подход, би било прекрасно, ако синкретичните впечатления, получени в театъра, се прелеят в кориците на книгите, или пък обратното – предхождат го. В този случай повече от всякога е важно да се ангажират и възрастните – педагози или родители, които да направят достъпно това преживяване за децата.
Както Борхес изразява своето желание да види „Одисей” на Джойс като детска литература, така аз си пожелавам родната ни литература и драматургия да надскача локалното по подобие на „Небивалици с буквите”. На самата постановка ще пожелая една истински отворена и жадна публика. Защото думите орисват, те са в началото на всяко съзидателно начало. Да бъде!
[1] Енчев, М. Споменът на лотофагите (Комуникативни стратегии на лирическия текст в българската поезия за деца), Аксиос, Шумен, 2000.
[2] В „Общи бележки за българскага фолклорна култура” Томислав Дяков извежда на преден план приемствеността в културата: „Всички компоненти на културата – знания, норми, ценности, обичаи съдържат в себе си, макар и по различни начини и в нееднаква степен, функцията на приемствеността”, С., 2002, с. 9.
