Джи Е Лим завършва традиционен корейски танц и специализира съвременен танц в Берлин, Германия. Нейното уникално съчетание между нови движенчески техники и корейски танц-ритуал е безспорно проява на иновация и крачка напред в корейското съвременно изкуство. Част от програмата на 6-то издание на фестивала за съвременен танц „Антистатик”, провеждащ се всяка година в средата на април, беше нейният пърформанс „Суров материал” (“Raw material”). Джи Е Лим проведе и двудневен уъркшоп, който включваше елементи на традиционен корейски танц, задачи за движенческа импровизация и разнообразни методи за отключване на креативността.
В „Суров материал” Джи Е Лим предлага интерпретация на корейския прощъпулник през погледа на един съвременен, свободен човек. В своя пърформанс Джи Е Лим развива темата за рамката и движението, както в нея, така и извън нея. Безспорно, „Суров материал” е пърформанс – провокация към всяко мислещо съзнание, чрез движение и танц тя населява пространството със символи. Символи, присъстващи в традицията, независимо от културната й принадлежност – един своеобразен материал, от който се оформя човешката индивидуалност.
Това интервю разглежда както „Суров материал”, така и уъркшопа на Джи Е Лим и има за цел да вникне в процеса на създаване на пърформанс. Намирам това за интересно защото често пъти при съвременното, изкуство, боравещо с асоциации и абстракции, зрителят вижда нещо, което артиста не е имал намерението да включи в своето произведение. Думите на Джи Е Лим определено скъсяват пътя между сцена и публика. А при срещата с екзотичната за България корейска култура, това има както приятен, така и полезен нюанс.
Публиката несъмнено остава с усещането, че създаваш цял свят в своя пърформанс. Ти постепенно разкриваш този свят на зрителите. Разкажи ни повече за този свят, за обектите, с които го населяваш…
Джи Е Лим.: Всъщност това е свързано с традицията, с корейския традиционен танц. Той има за цел постоянно да повтаря една дадена форма, като по този начин заличава индивидуалността и поражда липса на автономност.
И ти се бориш срещу това?
– Да. Винаги трябва да съм в една определена форма, а така няма пространство за мен и така си зададох въпроса: „Коя съм аз? Какво правя с този тип движение?”. Все пак исках да правя мои неща, да избягам от традиционния танц, но не можех, защото той вече беше вграден в тялото ми. Затова реших да го използвам – ако не мога да се отърва от нещо, но го използвам. Всичко се свежда до тялото. То постоянно се движи, постоянно се приспособява, винаги произвежда движение. Но начинът на движение в корейския традиционен танц е срещу естественото движение. Той поставя тялото във фиксирани позиции, в рамки. И аз исках да играя с тези рамки, да изследвам как тялото се трансформира и се променя при изразяването на нещо по-различно. Изследвам как тялото се движи между определените позиции.
В своя пърформанс ти оставяш следи от своето присъствие – например когато очертаваш тялото си с тебешир в определени пози. Бихме ли могли да свържем този сценичен ход с въпроса за човешката памет?
– Човешка памет? Всъщност аз се фиксирах върху този проблем: минало, настояще и бъдеще. Защото аз изследвах следите от тялото. Традиционният танц е всъщност памет, спомен, той е като научно изследване. И аз исках да променя това, което моите учители по корейски танц са вградили в мен, да го развия и да го направя мое. Но това, което исках да кажа, е, че няма фиксирано положение, не съществува статична позиция и това се диктува от паметта.
А би ли споделила с нас какви са разликите и приликите между корейския традиционен танц и съвременния танц?
– Всъщност в момента се интересувам повече от приликите, мисля, че съществува доста силна прилика. И двата стила се интересуват от израстването на човека от земята към небето. И в двете има отношение към земята – начините на употреба на тялото са всъщност доста подобни в този процес.
Усеща се един особен комичен ефект в специфичните статични пози – те привнасят един елегантен хумор към цялото произведение. Това е нещо, което търсиш или по-скоро се получава естествено?
– Мисля, че е по-скоро естествено. Не съм възнамерявала да включвам хумор в пърформанса си. Например, в традиционния танц хуморът е нещо, което се крие, не бих могла да го използвам… Може би комичното се намира в жеста, когато променям традицията. Ако съвсем леко деформирам движението, става комично. Аз работех в посоката на жеста в традиционния танц и се получи съвременна танцова техника.
А сега нека поговорим за уъркшопа, който проведе по време на фестивала. Ти използва доста игри, което беше доста интересно и провокира в мен въпроса “Каква е ролята на играта в процеса на репетиции? Защо игрите са важни?”
– За мен е важно защото искам нови, нови начини, нови изрази за една идея. За уъркшопа аз съм нещо като помощник за достигане на тези нови начини. На мен ми харесва да развивам една идея.
А имаш ли някакви трикове, с които събуждаш своята креативност, своето вдъхновение?
– Обикновено използвам традиционния танц като отправна точка за вдъхновение. Също така намирам неща, които да имитирам. Всъщност това е моят метод по време на репетиция – взимам едно качество и работя върху него. Вдъхновявам се от това. Например, поглеждам обувките си – мога да взема техния цвят, бяло, и се фокусирам върху това.
Използването на различни техники за изпразване на съзнанието и контролирането на енергията е нещо, за което говориш по време на уъркшопа. Защо това е толкова важно?
– Всъщност това идва от корейската традиция, този тип тренинг. За овладяването на традиционния корейски танц са необходими около 30 години, цял живот, за да се научи. Защото ние се учим чрез емпиричното изживяване – това не е аналитичен или научен подход. Трябва да го изживееш. Ние научаваме едно движение и просто го повтаряме – няма въпроси, няма обяснения, просто го правим без знание, осъзнаване. Но аз отидох в Берлиня за да уча и почувствах, че там е много по-различно: по-аналитично, осъзнах, че имаме различен подход. Това понякога наистина помага, но имах чувството, че се измества практиката.
Може би перфектният баланс би бил някъде между практика и теория.
– Да, аз все още се лутам между двете, но в репетициите техниката за изпразване на съзнанието наистина помага да слушам импулсите на тялото си – без намеси от отвън. По този начин събираш идеи.
Интервюто подготви
ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
