1. Кои са според вас най-добрите български филми на 2014?
2. Кои са според вас световните събития на филмовата 2014?
3. Кои са според вас негативните събития или основни проблеми в българското кино през 2014?
Александър Янакиев, киновед, кинокритик
1. С известна аритмия игралното кино се развива добре – м.г. нямаше национален фестивал във Варна, а тази бяха представени двайсетина пълнометражни заглавия. В анкетата на младите киноведи лидира „Потъването на Созопол“ (Костадин Бонев). Събитието беше „Урок“ (Кристина Грозева и Петър Вълчанов). И още: „Съдилището“ (Стефан Командарев) и „Отчуждение“ (Милко Лазаров). От жанровото кино: „Живи легенди“ (Ники Илиев) и „Код червено“ (Валери Милев).
Анимацията – предчувствие за скок и развитие еманципирано от миналото. Дали изненадата ще дойде от пълнометражните и серийните проекти, все още не е ясно. Засега – кратки форми: „Малко сутрешно престъпление“ (Аспарух Петров), „Любовна ръченица“ (Даниел Чалъков) и „Денят на кървавите венци“ (Димитър Димитров).
Документалното кино си е на ниво и заглавията са много.
2. Аз ли се разминах със световното кино, то ли с мен или наистина няма световни събития. Déjа vu.
3. Отново déjа vu. Пари, пари, пари – най-шумната част от кинематографичния живот се върти около това, кой да примъкне държавната субсидия. Понятия като естетика, послание, морал, върховенство на закона са забравени или се използват само като наметало.
Надя Маринчевска, киновед, кинокритик
1. Тази година в българското игрално кино се появи поредица от много добри филми. Най-значимото събитие според мен стана създаденият без държавна субсидия филм „Урок“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който, освен специалната награда на националния ни фестивал, в рекорден срок спечели още няколко международни отличия в Сан Себастиян, Варшава, Токио, Солун, Куенка (Еквадор). Много радостен е фактът, че този филм е ориентиран към публиката, но същевременно не прави компромис с художественото качество и носи белезите на яркия режисьорски стил на авторите си. А изпълнението на Маргарита Гошева във филма е постижение, което показва как по изключително сдържан начин могат да се покажат бушуващи под повърхността емоции. „Съдилището“ на Стефан Командарев спечели „Златна роза“ и също носи добър зрителски потенциал, защитен с прекрасна режисура, актьорска игра и операторско майсторство. Българското кино показа, че отново може да разказва истории, които да интригуват,и едновременно с това да имат своето социално, нравствено и артистично послание. В тази тенденция се вписват още и „Омбре“ на Захари Паунов, „Отрова за мишки“ на Константин Буров и т.н., които, макар и по-скромно, показват промянав посоката и ориентацията на режисьорите ни към публиката. В областта на по-интровертното арт-кино се появиха „Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев и „Буферна зона“ на Георги Дюлгеров – чувствителни филми със закодирана нелинейна структура, носещи артистична енергия и мощно визуално послание. „Отчуждение“ на Милко Лазаров и „Виктория“ на Майя Виткова продължиха с прибавянето на нови награди към международния пробив, който осъществиха. Късометражното кино също имаше своето безспорно достижение – „Чест“ на Павел Веснаков. Документалното кино като че ли се ориентира към алтернативния начин на живот на персонажи, живеещи извън общество, държава и общоприети норми с „Последните черноморски пирати“ на Светослав Стоянов или „Книга на мълчанието“ на Анри Кулев. И двата филма прекрачват отвъд чисто документалния подход, с което доказват, че хибридните филмови форми стават все по-актуални в съвременния филмов процес. Анимацията тази година зарадва зрителите с няколко детски филма, които задълго бяха почти изчезнали от палитрата на рисуваното и кукленото кино.
2. „Ида“ на Павел Павликовски спечели Европейските награди за най-добър филм, за най-добър режисьор, за най-добър сценарий, най-добър оператор и наградата на публиката.Отдавна членовете на Европейската филмова академия не са били толкова единодушни в решението си.
3. И през тази година продължават скандалите около финансирането на българското кино. За съжаление, вместо да изгладим спорове и нередности и да намерим работещо решение, нещата се задълбочиха още повече с воденето на съдебни дела. Това на практика замрази финансирането и филми, които на хартия са спечелили субсидия, остават да висят в нищото. Подозирам, че това спиране на процеса ще има негативни последици, въпреки извънредната сесия за нискобюджетни филми, която беше проведена в НФЦ.
Мая Димитрова, киновед, кинокритик
1. Забелязаните и отличени на национални и международни филмови форуми български филми през последната година са показателни за позитивна тенденция в трудното време за кинопроизводството у нас. Тяхното появяване е резултат от консолидацията на българските кинематографисти и интелектуалци от научни институции около общовалидни каузи за развитие на националната ни културна среда. Филмовите постижения на годината илюстрират наличието на няколко успешни генерации български кинематографисти с престиж. Присъствието на равностойни филми, които създават конкурентност при раздаването на отличия е симптоматично – предложението ни за наградата на Американската филмова академия за чуждоезиков филм „Българска рапсодия” на реж. Иван Ничев, наградените на Националния фестивал за игрално кино Варна 2014 „Съдилището” (реж. Стефан Командарев, сц. Ст. Командарев, Марин Дамянов), отличен със „Златна роза” и „Потъването на Созопол” реж. Констадин Бонев, и получилия овации на национални и международни форуми „Урок” реж. сц. Кристина Грозева, П. Вълчанов.
2. От двете страни на Атлантика се появиха малко, но емоционално провокативни и с качества на явления филмови заглавия. При определянето на носителите на Европейските филмови награди тази година се случи адекватно разпределение на призовете за спецефични национални филми – от Полша „Ида”, реж. Павел Павликовски, и от Белгия „Два дни и една нощ” на братята Жан и Люк Дарден, подминат на фестивала в Кан по-рано през сезона, но с отличие от Европейската филмова академия за нестандартното изпълнение на Марийон Котияр в ролята на семпла домакиня, отстояваща правото си да работи за семейството си.
Драматизъм на авторския поглед в защита на накърненото човешко достойнство е обединяваща тема на успелите заглавия.
В други жанрови пространства печели голям интерес както пред публиката, така и в медийната рефлексия филмът „Грандхотел „Будапеща” на реж. Уес Андерсън. Засега отличен за екранна драматургия, той е сред явните конкуренти за наградите на Американската филмова академия. Поддържа реномето на постмодерния пастиш като валидна за днешната публика формула на успеха. Закрепва се деликатно на ръба на спекулацията със сантиментализма в абсурдизирането на жанровия микс, и макар че сюжетът ни затрупва със сладкиши, при консумация филмът оставя тръпчиво изискан привкус върху небцето на киномана.
3. Проблемите в националното финансиране на кинопроизводството остават драматично остри и рискът да се изгубят средства заради административен произвол може да създаде вакуум в следващите няколко години за българското кино. На този фон позитивен факт е, че на сесиите на НФЦ за финансиране на български филмови продукции все още се явяват десетки проекти, зад които стоят стотици способни професионалисти от киногилдията.
Ингеборг Братоева-Даракчиева, киновед, кинокритик
1. „Урок“ (реж. Петър Вълчанов, Кристина Грозева); „Съдилището“ (реж. Стефан Командарев) и „Потъването на Созопол“ (реж. Костадин Бонев). И трите филма са игрални.
2. „Зимен сън“ („Златна палма“, Кан 2014) на Нури Билге Джейлан; “Юношество“ (Ричард Линклейтър) с пет номинации за „Златен глобус“ и номинации за „Оскар“; „Хобит: Битката на петте армии“ (Питър Джаксън).
3. Недостатъчната държавна субсидия, обстоятелство, което поражда постоянно напрежение и скандали в гилдията. През есента напрежението кулимнира в съдебен процес, който спря финансирането на вече утвърдените проекти до решението на съда, т.е. за неопределено време. В крайна сметка всичко опира до липса на солиадрност и чувство за мисия на съсловието.
Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. Няколко дебюта на млади режисьори („Урок” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, „Отчуждение” на Милко Лазаров) дават надежда, че тяхната готовност да правят нискобюджетно кино ще пречупи втръсналата вече продуцентска жалба за повече пари. Защото добрият филм се случва в главата на режисьора, а не в бюджета на продуцента!
2. Много силна година за европейското кино, което не само запази позициите си на екрана, но предложи някои истински шедьоври, пет от които посочвам тук: „Зимен сън” (Турция, реж. Нури Билге Джейлан), „Левиатан” (Русия, реж. Андрей Звягинцев), „Г-н Търнър” (Великобритания, реж. Майк Лий), „Ида” (Полша, реж. Павел Павликовски), „Царевична нива” (Грузия, реж. Георгий Овашвили).
3. Без конкуренция – преписаните оценъчни карти от председателя на Националната художествена комисия за игрално кино Евгени Михайлов, заради което той подаде оставка. Но това е само „черешката на тортата” от проблеми, които препъват киното ни.
Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
