Настоящият брой на „Литературен вестник” е посветен на ирладнския национален поет и носител на Нобелова награда Уилям Бътлър Йейтс, 150-годишнината от чието рождение ще отбележим официално на 13 юни 2015. „Денят на Йейтс” е съзнателно избран и се заиграва с деня на Блум – „Блумсдей”, отбелязван ежегодно по цял свят само три дни по-късно: на 16 юни. Денят на Йейтс е нова инициатива, която се очаква също да превземе множество световни градове, измежду които Лондон, Мелбърн, Рим и Мадрид.
Броят включва палитра от текстове, отнасящи се до изследванията на Йейтс. Най-напред бихме искали да изразим специална благодарност към Майкъл Ууд от Принстънския университет, който ни позволи да преведем на български език откъс от петата глава „Насилие по пътищата” от книгата му „Йейтс и насилието”, посветена на поемата „Хиляда деветстотин и деветнадесета”. От българска страна включихме една беседа на Петър Увалиев, посветена на ирладнския бард, която доказва по безспорен начин, че Йейтс е една от живите връзки на българската и европейската култура. Специално за броя бяха написани две есета – на Катрин Ебъри (Университет Шефилд) и Алисън Армстронг (Училище по визуални изкуства, Ню Йорк). Текстът на Ебъри се занимава със сложното отношение на Йейтс към науката, детайлизирайки върху връзката на митическото и окултното с колекционирането на пеперуди, което поетът обожава от детството си. Текстът на Армстронг представлява сбит преглед на философията на Йейтс със силен акцент върху окултния текст на „Видение” (1922). Броят предлага на читателите също ексклузивно интервю с Джак Харт, авторът на „Размишелния в катраненото буре”. Харт, който подобно на Йейтс е родом от Слайго, предлага убедителна перспектива върху отношението на Йейтс към митологията, ирландската възрожденска драма, модерните естетически влияния и релевантността на творчеството на поета в съвременната ирландска политика.
Поставихме акцент и върху нови преводи на текстове на Йейтс на български език. Ангел Игов преведе за първи път шедьовъра „Великден, 1916”, посветен на мъчителните дилеми, за позитивите и наследените злини на ирландската борба за свобода. Преводът на тази творба на български език е особено важен, доколкото през следващата 2016 ще се навърши век от Великденската революция в сградата на Дъблинската централна поща. Филип Стоилов преведе „Общо въведение към съчиненията ми” (1939): ключов критически текст, писан в късните години. Това е едно от най-често обговаряните прозаични съчинения на Йейтс. Както подсказва и заглавието, съдържанието му представя и обсъжда неговите естетически възгледи в сбит, напълно ясен и чист стил. То може да служи едновременно като „въведение” както за читателите, които се запознават с Йейтс, така и за опитните изследователи на неговото творчество.
Джонатан Маккрийди
Преведe от английски Божана Филипова
