бр. 11/2017
Ана Димова
На фона на пъстрия и не винаги обозрим пейзаж от преводна немскоезична литература отрадно впечатление правят преводите на Владко Мурдаров. Може само да се съжалява, че той се изявява на полето на художествения превод едва през последните две десетилетия. В интервю за Зелма Алмалех той заявява следното: „Започнах да превеждам през 1995 г., точно преди 20 години. Никога не съм си представял, че ще се занимавам с превод, защото ми се струваше, че в тази дейност няма творчество. А аз винаги съм бил настроен да мисля творчески. Оказа се, обаче, че много съм се лъгал, и сега това ми е основното занимание“. Резултатите от тази дейност са наистина завидни. В превод на Владко Мурдаров са издадени и поставяни на сцена многобройни творби на австрийската и немската класическа и съвременна драма, като се започне с Ведекинд, Музил, Рилке, Шницлер, Брехт и се стигне до Хандке, Бернхард, Турини, Табори и Йелинек. Романи, новели и разкази на немскоезичната литература също са станали достояние на българския читател в превод на Владко Мурдаров, пресътворил е творби на автори като Бернхард, Хандке, Енценсбергер, Шницлер, Троянов. Прави впечатление амбицията на Владко Мурдаров като преводач да открива такива творби на иначе известни автори, които досега не са били превеждани. Например: Ранният Брехт. Четири пиеси (Рива, 2008), Едноактни и пиеси уроци (Рива, 2009), Страх и мизерия в третия райх (Black Flamingo, 2011), Непознатият Брехт. Пиеси и фрагменти (Black Flamingo, 2017).
През 2015 г. Владко Мурдаров поставя още едно начало на тези свои откривателски усилия: в издателство Black Flamingo той започва да представя като непознат на българския читател и австрийския писател Йозеф Рот: Немият пророк. Събрани разкази (2015), Легенда за пияницата светец. Новели (2015), Мрежата на паяка (2015), Хотел Савой (2016), Фалшивите тежини (2016), Приказка от 1002-ата нощ (2016).
Но наистина ли Йозеф Рот е непознат в България? Още преди десетилетия кратки негови текстове са включвани в сборници с австрийска проза (вж. приложената библиография); през 1981 г. бе издаден емблематичният му роман Радецки марш в превод на Елена Матушева-Попова; през 1986 г. последва своеобразното продължение на този роман – романът Гробницата на капуцините заедно с избрани новели и разкази в превод на Ана Димова; през 2008 г. излезе романът Йов в превод на Гергана Фъркова; през 2011 г. го последва романът Фалшивата тежест в превод на Майя Стефанова. В изданието от 1986 г. на „Народна култура“ под заглавие Гробницата на капуцините. Избрани творби освен романа са включени новелите и разказите: Отличникът, Кариера, Болно човечество, Април. История на една любов, Мътното огледало, Началиник-гара Фалмерайер, Триумф на красотата, Бюстът на императора, Левиатан, Легенда за светия пияница. А през 2012 г. в брой 4 на списание Съвременник в рубриката Слово и визия, във връзка с филма на Ермано Олми Легенда за светия пияница, бе препечатан от този сборник преводът на едноименната новела от 1986 г.
Дълго време смятах, че Владко Мурдаров просто не знае, че повечето от представяните за негови открития разкази и новели на Йозеф Рот са вече преведени. И дълго време не исках да прочета неговите преводи в двата сборника: Немият пророк, събрани разкази, и Легенда за пияницата светец, новели. Странях от тази идея, водена от преводаческото виждане, че новите преводи вероятно отразяват нови езикови употреби и се радвах, че Йозеф Рот продължава да привлича интереса. Повод да се запозная все пак с преводите в тези два сборника ми даде споменатото вече интервю със Зелма Алмалех за въпреки.com, където Владко Мурдаров казва: „Инак аз имам любими автори, които постепенно съм открил. Ето, в тази календарна година открих за себе си един автор, който в България остава почти непознат. Той има един роман, който е преведен „Радецки марш”, след това е издаден друг негов роман „Йов” и друг негов кратък роман „Гробницата на капуцините” – Йозеф Рот”. Защо Владко Мурдаров премълчава новелите и разказите, включени в сборника Гробницата на капуцините? Ако не е вземал в ръка този сборник, може и да не знае, че в него се съдържат почти всички новели и разкази, които се появяват в съставените от него сборници. Но възможно ли е да представяш на българските читатели автор, когото наричаш почти непознат, без да провериш какво е преведено вече? Така че реших да прочета все пак превода на Владко Мурдаров под заглавие Легенда за пияницата светец в рубриката Книги на портал „Култура”.
В този „нов” превод на Легенда за пияницата светец освен промяната в заглавието, което не на последно място заради филма на Ермано Олми бе вече придобило гражданственост на български език като Легенда за светия пияница, други дребни промени има само в началото на новелата, но като цяло текстът е онзи превод от 1986 г. Така че се наложи да си купя книгите на издателство Black Flamingo. Ето за сравнение няколко пасажа, в превода на Мурдаров разликите по отношение на моя превод са в болд:
| Превод: Ана Димова, 1986 г., с. 221
През една пролетна вечер на 1934 година възрастен господин слизаше по каменните стъпала от един мост над Сена към брега й. Там обикновено, както е известно на цял свят, но въпреки това в нашия случай си струва да бъде припомнено, спяха, или по-точно нощуваха бездомниците на Париж. Един от бездомниците случайно се зададе срещу възрастния господин, който впрочем беше добре облечен и създаваше впечатление за турист, настроен да съзерцава забележителностите на непознати градове. Този бездомник беше точно толкова дрипав и жалък, както и всички останали, с които споделяше битието си, но на добре облечения възрастен господин той, изглежда, се стори достоен за особено внимание; не е известно по какви причини. Свечеряваше се, както вече стана дума, и долу, под бреговете на Сена се беше смрачило повече, отколкото горе на кея и по мостовете. Бездомният и очебийно дрипав мъж леко залиташе. Той сякаш не забелязваше възрастния, добре облечен господин. Господинът обаче, който изобщо не залиташе, а крачеше уверено и право напред, очевидно беше забелязал отдалеч залитащия. Той направо препречи пътя на дрипльото. Двамата застанаха очи в очи. |
Превод: Владко Мурдаров, 2015 г., с. 154
През една пролетна вечер на 1934 година някакъв улегнал господин слизаше по каменните стъпала, които водят от един мост над Сена към брега й. Там обикновено, както е известно на цял свят, но въпреки това в нашия случай си струва да бъде припомнено, спяха, или по-точно нощуваха бездомниците на Париж. Един от бездомниците случайно се зададе срещу улегналия господин, който впрочем беше добре облечен и създаваше впечатление за турист с намерение да съзерцава забележителностите на непознати градове. Този бездомник беше точно толкова дрипав и жалък, както и всички останали, с които споделяше битието си, но на добре облечения улегнал господин той, изглежда, се стори достоен за особено внимание; не е известно по какви причини. Както вече казахме, свечеряваше се и долу, под бреговете на Сена се беше смрачило повече, отколкото горе на кея и по мостовете. Бездомният и очебийно дрипав мъж леко залиташе. Той сякаш не забелязваше улегналия, добре облечен господин. Господинът обаче, който изобщо не залиташе, а крачеше уверено и право напред, очевидно беше забелязал отдалеч залитащия. Той направо препречи пътя на дрипльото. Двамата застанаха очи в очи. |
Всеки занимаващ се с превод, практически или теоретично, пък навярно и всеки непредубеден читател, ще забележи, че всъщност върху превода от 1986 г. са направени несъществени редакторски корекции. Някои от тях не са лоши, улегнал господин може би е по-добро решение от възрастен господин като съответствие на ein Herr gesetzten Alters… Не знам дали е по-добър вариант като превод на tut seinen letzten Seufzer (въпреки че речниковото съответствие на Seufzer наистина е въздишка, но в този контекст е неуместно) преди да предаде Богу дух човекда въздъхне за последен път или да поеме дъх за последен път (ако днес превеждах новелата, сигурно щях да преведа просто целия израз с и той издъхва); във всеки случай това е единствената поправка в последния пасаж от новелата:
| Превод: Ана Димова, 1986 г., с. 249
Всичко това Войтех видя в огледалото, подскочи от стола си и поръча два пъти перно, и вече се канеше да завлече Андреас на бара да пият. И Андреас се приближава към бара и се свлича на земята като чувал, а хората в бистрото се изплашват, Войтех също. А най-много се изплашва момиченцето, което се казва Терез. И тъй като наблизо няма нито лекар, нито аптека, занасят Андреас в църквата и то в сакристията, защото свещениците все пак разбират нещо от умиране и смърт, в което бяха убедени дори недоверчивите келнери. И момичето, което се казва Терез, също отива с тях. И така, занасят нашия клет Андреас в сакристията, но за жалост той вече не може нищо да продума, само прави движение, сякаш иска да бръкне в левия вътрешен джоб на сакото си, където са парите, които той дължи на малката си кредиторка, и както лежи, казва: – Госпожица Терез! – поема дъх за последен път и умира. Да даде господ на всички нас, пияниците, толкова лека и толкова красива смърт! |
Превод: Владко Мурдаров, 2015 г., с. 183
Всичко това Войтех видя в огледалото, подскочи от стола си и поръча два пъти перно, и вече се канеше да завлече Андреас на бара да пият. Но Андреас се приближава към бара и се свлича на земята като чувал, а хората в бистрото се изплашват, Войтех също. А най-много се изплашва момиченцето, което се казва Терез. И тъй като наблизо няма нито лекар, нито аптека, занасят Андреас в църквата и то в сакристията, защото свещениците все пак разбират нещо от умиране и смърт, в което бяха убедени дори недоверчивите келнери. И момичето, което се казва Терез, също отива с тях. И така, занасят нашия клет Андреас в сакристията, но за жалост той вече не може нищо да продума, само прави движение, сякаш иска да бръкне в левия вътрешен джоб на сакото си, където са парите, които той дължи на малката си кредиторка, и както лежи, казва: – Госпожица Терез! – въздъхва за последен път и умира. Да даде господ на всички нас, пияниците, толкова лека и толкова красива смърт! |
В останалите новели от сборника Легенда за пияницата светец в превода на Владко Мурдаров напълно съвпадат с изданието от 1986 г. не само заглавията, но и целите текстове, ето един пример от новелата Триумф на красотата, който е показателен за целия сборник:
| Превод: Ана Димова, 1986 г., с. 136
Смятам моя стар приятел доктор Сковронек за много добър познавач на човека. Повече от двайсет и пет години той е лекар в един прочут женски курорт, където чудодейните извори имат славата, че лекуват заболявания на матката, безплодие и истерия. Поне така твърди моят приятел доктор Сковронек. Във всеки случай със същата увереност говори и за чудотворното, макар и по-лесно обяснимо въздействие, което всеки сезон оказвали върху нуждаещите се от утеха пациентки в курорта немалък брой млади мъже, силни и жадни за любов. Подобно на някои прелетни птици при „откриването на сезона” младите мъже се появявали в курорта тъкмо навреме, за да се конкурират с лечебното действие на прочутите извори. Моят приятел доктор Сковронек е имал възможност в продължение на четвърт век да изучава физическите и психическите заболявания на жените. Ако предположим, че е трябвало да лекува само по трийсет дами на сезон, то след двайсет и пет години той би следвало да е опознал не по-малко от седемстотин и петдесет жени. Така че съм прав да смятам моя приятел за добър познавач на света. |
Превод: Владко Мурдаров, 2015 г., с. 102
Смятам моя стар приятел доктор Сковронек за много добър познавач на човека. Повече от двайсет и пет години той е лекар в един прочут женски курорт, където чудодейните извори имат славата, че лекуват заболявания на матката, безплодие и истерия. Поне така твърди моят приятел доктор Сковронек. Във всеки случай със същата увереност говори и за чудотворното, макар и по-лесно обяснимо въздействие, което всеки сезон оказвали върху нуждаещите се от утеха пациентки в курорта немалък брой млади мъже, силни и жадни за любов. Подобно на някои прелетни птици при „откриването на сезона” младите мъже се появявали в курорта тъкмо навреме, за да се конкурират с лечебното действие на прочутите извори. Моят приятел доктор Сковронек е имал възможност в продължение на четвърт век да изучава физическите и психическите заболявания на жените. Ако предположим, че е трябвало да лекува само по трийсет дами на сезон, то след двайсет и пет години той би следвало да е опознал не по-малко от седемстотин и петдесет жени. Така че съм прав да смятам моя приятел за добър познавач на света. |
Този пасаж от превода на Владко Мурдаров абсолютно дословно копира превода от 1986 г.
А доколкото все пак се натъкнах на корекции от страна на г-н Мурдаров, те отразяват скрупульозното му отношение към промените в правописа и най-вече в пунктуацията на българския език тридесет години след превода от 1986 г. Показателен пример е следният откъс от новелата Бюстът на императора:
| Превод: Ана Димова, 1986 г., с. 173
През лятото се проведоха императорските маневри. Негово императорско и кралско апостолическо величество се установи на квартира в замъка на граф Морстин. Всяка сутрин гледаха как императорът излиза на кон, за да наблюдава ученията, а селяните и търговците-евреи от околността се събираха да го зърнат, да видят стареца, който ги управлява. И щом се появеше със свитата си, те започваха да викат/: „Да живее! Ура! – всеки на своя език. |
Превод: Владко Мурдаров, 2015 г., с. 138
През лятото се проведоха императорските маневри. Негово императорско и кралско апостолическо величество се установи на квартира в замъка на граф Морстин. Всяка сутрин гледаха как императорът излиза на кон, за да наблюдава ученията, а селяните и търговците евреи от околността се събираха да го зърнат, да видят стареца, който ги управлява. И щом се появеше със свитата си, те започваха да викат/: „Да живее! Ура! всеки на своя език. |
Ако някой възрази, че съвпаденията в преводаческите решения понякога могат да са естествени, защото изобщо не е възможно да се намери друг преводен вариант, ще приведа един пример, където Владко Мурдаров не се е възползвал от съществуващия превод на Венцеслав Константинов:
| Йозеф Рот, Барбара. В: Австрийски разказвачи. Народна култура 1981 г., с. 8, превод Венцеслав Константинов
Тя се казваше Барбара. Името й не звучи ли като „работа“? Тя имаше едно от онези женски лица, които сякаш никога не са били млади. А и възрастта им трудно може да се отгатне. Сега то лежеше сбръчкано сред белите възглавници и се открояваше с особения си жълтеникаво-сив пясъчен оттенък. Сивите очи безспир шареха насам-натам като птици, залутани в безпорядъка от възглавнички; сегиз-тогиз обаче тези очи се взираха втренчено – заковаваха се в някоя тъмна точка горе на белия таван, в някоя пукнатина или в спряла муха. Тогава Барбара премисляше живота си. |
Йозеф Рот, Барбара. В: Немият пророк. Black Flamingo 2015 г., с. 22, превод Владко Мурдаров
Тя се казваше Барбара. Не звучеше ли името й като работа? Имаше от онези женски лица, които изглеждат така, сякаш никога не са били млади. Човек не може да предположи и каква е възрастта им. Лицето й лежеше сбръчкано на белите възглавници и изпъкваше върху тях с един вид жълтеникавокафявия цвят на пясъчника. Сивите й очи се носеха напред-назад като птици, които са се объркали от дебелината на възглавницата. Понякога обаче тези очи спираха, оставаха заковани в една тъмна точка горе на белия таван на стаята, в някоя дупка или муха. Тогава Барбара премисляше живота си. |
Съвпадащите изречения – първото и последното – наистина няма как да бъдат преведени по друг начин. Но всичко останало – поставено в болд – в този пасаж е различно. Не смея да гадая дали Владко Мурдаров би се възползвал от превода на Венцеслав Константинов, ако знаеше, че такъв съществува.
В сборника „събрани разкази” под заглавие Немият пророк, където е включен и цитираният разказ Барбара, има доста заемки от изданието на „Народна култура” от 1986 г.: два от разказите са с видоизменени заглавия: Отличникът (с. 15) се е превърнал в Образцовият ученик (с. 7), а Началник-гара Фалмерайер (с. 111) в Гаровият началник Фалмерайер (с. 205). Измененията в текста на последния разказ са минимални, всъщност извън словосъчетанието, съвпадащо със заглавието, няма такива, ето началото на Началник-гара Фалмерайер, респ. Гаровият началник Фалмерайер:
| Превод: Ана Димова, 1986 г., с. 111
Забележителната съдба да австрийския началник-гара Адам Фалмерайер несъмнено заслужава да бъде записана и съхранена. Той по смайващ начин пропиля живота си, който впрочем едва ли щеше да бъде блестящ – може би нямаше да бъде и за дълго щастлив. По логиката на всичко онова, което хората знаят един за друг, би било невъзможно да се предскаже на Фалмерайер необикновена съдба. И все пак тя го сполетя, връхлетя го, а той самият й се отдаде дори с известно наслаждение. |
Превод: Владко Мурдаров, 2015 г., с. 205
Забележителната съдба да австрийския гаров началник Адам Фалмерайер несъмнено заслужава да бъде записана и съхранена. Той по смайващ начин пропиля живота си, който впрочем едва ли щеше да бъде блестящ – може би нямаше да бъде и за дълго щастлив. По логиката на всичко онова, което хората знаят един за друг, би било невъзможно да се предскаже на Фалмерайер необикновена съдба. И все пак тя го сполетя, връхлетя го, а той самият й се отдаде дори с известно наслаждение. |
В сборника новели, съставен от Владко Мурдаров, от изданието на „Народна култура“ от 1986 г. са „заимствани“ четири от шестте новели, а в събраните разкази – шест от петнадесетте разказа:
Легенда за пияницата светец: Бунтът, Богаташката къща отсреща, Триумф на красотата, Бюстът на императора, Легенда за пияницата светец, Левиатан
Немият пророк: Образцовият ученик, Барбара, Кариера, За мястото, за което искам да разкажа…, Болно човечество, Стават все по-редки на този свят…, Картелът, Април. История на една любов, Сляпото огледало, Ягоди, Немият пророк, Една глава от революцията, Тази сутрин пристигна писмо, Младост, Гаровият началник Фалмерайер.
„Заимстваните“ новели и разкази (в болд) са добре размесени с наистина преведените от Владко Мурдаров, както търговецът на корали Нисен Пиченик умело смесва истинските корали с фалшивите в новелата Левиатан:
| Превод: Ана Димова, 1986 г., с. 214
За пръв път дяволът изкушаваше търговеца на корали Нисен Пиченик по този начин. Дяволът се казваше Йеньо Лакатош от Будапеща и бе донесъл в руската земя фалшивите корали, коралите от целулоид, които горят с кафеникав пламък, когато ги запалиш, като истински сигнални огньове, обграждащи преизподнята. Като се върна вкъщи, Нисен Пиченик с безразличие целуна жена си по двете бузи, поздрави момичетата и започна с малко смутени, смутени от дявола очи да разглежда любимите си корали, живите камъчета, които далеч не бяха така съвършени като фалшивите камъчета от целулоид на конкурента Йеньо Лакатош. И дяволът подшушна на порядъчния търговец на корали Нисен Пиченик да смеси истинските корали с фалшиви. И така, един ден той отиде в пощата и продиктува на общинския писар писмо до Йеньо Лакатош, който след няколко дни му изпрати цели двайсет пуда фалшиви корали. Знае се, че целулоидът е лек материал и от двайсет пуда фалшиви корали се получиха доста нанизи и гердани. Нисен Пиченик, изкусен и заслепен от дявола, смеси фалшивите корали с истинските, като по този начин извърши предателство спрямо себе си и спрямо истинските корали. |
Превод: Владко Мурдаров, 2015 г., с. 209
За пръв път дяволът изкушаваше търговеца на корали Нисен Пиченик по този начин. Дяволът се казваше Йеньо Лакатош от Будапеща и беше донесъл на руска земя фалшивите корали, коралите от целулоид, които горят с кафеникав пламък, когато ги запалиш, като истински сигнални огньове, обграждащи преизподнята. Като се върна вкъщи, Нисен Пиченик с безразличие целуна жена си по двете бузи, поздрави момичетата и започна с малко смутени, смутени от дявола очи да разглежда любимите си корали, живите камъчета, които далеч не бяха така съвършени като фалшивите камъчета от целулоид на конкурента Йеньо Лакатош. И дяволът подшушна на порядъчния търговец на корали Нисен Пиченик да смеси истинските корали с фалшиви. И така, един ден той отиде в пощата и продиктува на общинския писар писмо до Йеньо Лакатош, който след няколко дни му изпрати цели двайсет пуда фалшиви корали. Знае се, че целулоидът е лек материал и от двайсет пуда фалшиви корали се получиха доста нанизи и гердани. Нисен Пиченик, изкусен и заслепен от дявола, смеси фалшивите корали с истинските, като по този начин извърши предателство спрямо себе си и спрямо истинските корали. |
Мисля, че няма нужда от коментар. Все още не мога да повярвам, че Владко Мурдаров наистина е посегнал на чужди преводи, направени преди тридесет години. Но фактът си е факт – черно на бяло в иначе много изисканите книги на издателство Black Flamingo.
Публикувани преводи на Йозеф Рот в България
Доктор Демант. В: Австрийски разкази, София: Народна култура 1967,
с. 406-441, превод Антоанета Тодорова.
Барбара. В: Австрийски разказвачи, София: Народна култура 1981, с. 85- 98, превод Венцеслав Константинов.
Радецки марш. Роман. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, превод Елена Матушева-Попова.
Гробницата на капуцините. Избрани творби. София: Народна култура, 1986, превод Ана Димова. (Съдържание: Отличникът, Кариера, Болно човечество, Април. История на една любов, Мътното огледало, Началиник-гара Фалмерайер, Триумф на красотата, Бюстът на императора, Левиатан, Легенда за светия пияница, Гробницата на капуцините).
Репортажи и писма, публикувани в Lettre Internationale 6, София 1994, с. 60-63, в превод на Ана Димова: Русия тръгва към Америка (Frankfurter Zeitung, 23.11.1926); Обществено мненине, вестници, цензура (Frankfurter Zeitung 28.12.1926); До Франкфуртер Цайтунг 2.6.1926; До Бернард фон Брентано 26.9.1926; До Стефан Цвайг 30.11.1933.
Йов. Романът на един обикновен човек. В: Съвременник, 2008, № 1, превод Гергана Фъркова; преиздаден през 2011 г. от издателство „Фън Тези”.
Фалшивата тежест. Роман. В: Съвременник, 2011, № 2, с. 7-74. Превод Майя Стефанова.
Немият пророк. Black Flamingo 2015. Превод Владко Мурдаров.
Легенда за пияницата светец. Black Flamingo 2015. Превод Владко Мурдаров.
Мрежата на паяка. Black Flamingo 2015. Превод Владко Мурдаров.
Хотел Савой. Black Flamingo 2016. Превод Владко Мурдаров.
Фалшиви тежини. Black Flamingo 2016. Превод Владко Мурдаров.
Приказка от 1002-ата нощ. Black Flamingo 2016. Превод Владко Мурдаров.
Изследвания върху Йозеф Рот
Ана Димова: Импресионизъм и превод. Импресионистичният стил в австрийската литература и проблеми на превода. Върху материал от прозата на Петер Алтенберг, Артур Шницлер, Йозеф Рот и преводите им на български език. Велико Търново: ПИК 1995.
Светлана Арнаудова (София): Йозеф Рот и премахването на границите в литературата на двадесетте години – стар мит или литературен топос? В: Интеркултуралност и интертекстуалност. Елиас Канети и съвременници. София, 13.10. – 15.10.2005
Бисерка Рачева: Йозеф Рот и неговите модерни приказки от 1001 нощ. В: Бисерка Рачева: Литературни пространства. София, 2003.
Майа Разбойникова-Фратева: Войнска мъжественост и декадентска криза в романа на Йозеф Рот „Гробницата на капуцините”. В: Димитър Веселинов (съст.): Филологията – класическа и нова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2016, с. 325-336.
Николина Бурнева: Йозеф Рот. В: Репецпия на немскоезичната литература в България. София: БАН (под печат).
Ana Dimova: Joseph Roth in Bulgarien. In: Reise in die Nachbarschaft. Zur Wirkungsgeschichte der deutschsprachigen Literatur aus der Bukovina und Galizien nach 1918. Wien: LIT Verlag 2009, с. 133-138.
Похвална статия за една изумителна наглост. Дори един начинаещ, млад преводач, знае за какво става дума. А издателят? Ни лук яли, ни лук мирисали, със сигурност добре субсидирани, а сега се бият в гърдите колко са таланливи. Порка мизерия.
[…] I.Trojanov: Konstantin – (Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис […]
Дайте го под съд! За назидание!