Мария Василева
Тази година 33-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония” се откри с изложбите в Художествената галерия в Созопол. По-късно бе обявено, че скулпторът Павел Койчев получава наградата „Аполон Токсофорос” и е първият художник, удостоен с нея.
Както винаги, той не ни разочарова, а дори надхвърли очакванията ни. В самостоятелното си представяне в галерията показа серията от четири скулптури с название „Морски загар” – почти гротескни фигури, с хиперболизирани форми, застинали неестествени пози и преувеличено оцветяване. Койчев остава верен на чувството си за хумор, което се движи в границите между незлобливост и тежък сарказъм. Чудесно е, че вицът в работите му никога не е толкова плакатен, че да се разчете от пръв поглед и да се забрави след три минути. В тях винаги има повече пластове, нищо не е еднопланово, смешното е чистосърдечно, но примесено с трагикомични нотки. От години Павел Койчев използва нетрайни материали, главно стиропор. Вероятно това е тръгнало от липсата на финансиране, но отдавна се е превърнало във възможност, която му позволява нови и интересни находки. В случая бутафорността на материала чудесно съвпада с цялостната идея и желание на автора да предаде и коментира едно особено и доста неестествено за човека състояние, каквото е печенето на слънце.
Заслужено голям интерес предизвика проектът му „Четири скулптури, забити в морето”, реализиран с безвъзмездната помощ на Владимир Явашев. Искрящи с цветовете си денем, хвърлящи колоритни сенки върху водата нощем, тези полузабавни, полутотемни образувания променят цялото усещане за пейзажа – както географския, така и този на изкуството. Пластиките са жизнерадостни, но нетрайният материал, както и названието, ни дават и друга перспектива. Забити, потънали, обречени на разрушаване от момента на тяхното поставяне, тези дървени обекти казват и много за българското изкуство и култура. 78-годишният автор обаче не робува на унинието и тоталното безхаберие. Той намира изход от всяка ситуация, реализира идеите си, като обаче и не остава длъжен на средата, която го заобикаля.
В галерия „Кредо Бонум” е подредена изложбата „Ваканции” на Даниела Олег Ляхова (1967 – 2014). Твърде рано напусналата ни художничка в продължение на години беше едно от най-вдъхновяващите имена в българската сценография. Сега ателието й е отворено за публиката, за да бъдат показани малко или напълно непознати произведения, създавани най-вече през летата, „свободни” от театър. Това си рисунки и живопис, в които авторката търси съвършения визуален знак, който може да синтезира образността на заобикалящия ни свят и експериментира с различни материали, които да й позволят да постигне равенство между езика на изкуството и емоционалното мислене.
В изложбата са включени избрани творби, създадени в периода 1990 – 2006. Те дават възможност да се проследят интересите на художничката, посоките на работа и задълбоченото изследване на отделни свойства на изображението. Наблюдението на природата и конкретните мотиви в част от работите постепенно се прелива в абстрактни повърхности. Елементи от пейзажа се превръщат в мощни знаци, които съсредоточават в себе си духа на времето. Живописта губи своята конкретност, но се насища със смисли и емоции.
Даниела О. Ляхова е сред малкото български автори, които работят в областта на чистата абстракция. Експериментирането с различни техники е важна част от търсенията й. В живописта тя изследва взаимоотношението между форма и светлина. Използва сложна техника с восък, заради свойствата му да пречупва светлината. Напластяванията задълбочават ефекта от процеса на проникване на светлината в различните слоеве на материята.
Осмата поредна годишна награда на Фондация „Едмонд Демирджиян” тази година се присъжда на Трендафила Трендафилова (р. 1989) и по традиция се отбелязва с изложба в галерия „Ракурси”. Завършила магистърската си степен по живопис през миналата година в ателието на проф. Валентин Колев, младата художничка спечели журито на конкурса с енергията, желанието за работа и динамичното си развитие. Изключително цветните композиции пресъздават преживени житейски ситуации, които обаче са отделени от буквалността и конкретиката и са превърнати в пъзели от форми, образи и движения. Силната чувствителност е сведена до образност, която напомня детската рисунка – като вероятна възможност за излизане от различни ситуации.
