Амелия Личева
Отдавна големите интелектуалци по света разбраха, че отвъд философските си пристрастия, ежедневните си професионални занимания и разгадаването на наследството, от изключителна важност е и да формулират тези за настоящето. Десетилетия наред Цветан Тодоров, Умберто Еко, Жак Дерида и много други доказваха това свое прозрение, пишейки за Европа, образованието, тероризма, изобщо за днешния ден. Непосредствено след 89-а година и българските интелектуалци имаха съзнанието, че трябва да отстояват каузи и с думи, но постепенно те загубиха вяра в това и се маргинализираха. На този фон новопоявилата се благодарение на издателство „Обсидиан“ книга на Иван Кръстев, който отдавна впрочем не е само български, а е точно световен интелектуалец, е важно събитие. Защото това е книга, която с математическа прозорливост и с присъщите за Кръстев финес и умно говорене гради тези за настоящето и бъдещето на Европа.
Казвам, че книгата е събитие, при това не само за България (световната й рецепция го доказва), защото тя е сред малкото, чиито автори се решават да заговорят директно за това, което протича в съвремието ни. Ако мислим за паралели, като че ли можем да намерим такъв с последната книга на друго световно име – Зигмунт Бауман – и неговата „Бежанци пред дверите на Европа“. Макар и по-философска, с повече желание за обобщения по темите за толерантността, приемането на различието, говоренето за идентичността, книгата на Бауман очертава един от най-злободневните проблеми за Европа – моралната паника, която я тресе, и произтичащите от това ксенофобия, дехуманизиране на пришълците, изключването им от мисленето в морални категории и разрастващият се популизъм. Като отговорът, който Бауман дава, е изцяло в духа на философската традиция – на всичко това според него може да се противостои с търсенето на контакт, сливането на хоризонтите, със солидарността, а не с ограждането и затварянето.
„След Европа“ на Иван Кръстев подхваща всички тези теми и проблеми, но въпреки философската си подготвеност авторът избира друг ключ. Той не търси опори при Левинас или Рикьор, при Тодоров или при самия Бауман. Неговите опори са метаморфозите с политическите движения и партии в днешна Европа, социологическите изследвания, вътрешните разделения между Източна и Западна Европа, както и историята, която има много какво да ни каже и за днешния ден, особено тази на Източния блок. В този смисъл „След Европа“ е една рядко актуална книга, която много внимателно описва траекториите на днешна и бъдеща Европа, на днешния и евентуалния бъдещ Европейски съюз. В тази своя актуалност тя е едновременно аналитична, тъжна и пророческа. Аналитична, защото за нея не остава почти нищо скрито от раздиращите противоречия и разделителни линии, които белязват европейските държави. Нищо не остава неизговорено, нито развихрящият се национализъм и популизъм, нито ксенофобията, нито практиката на недобре намерените референдуми. Тъжна, защото за разлика от изследванията на Европа на Норман Дейвис или Тони Джъд, изследването на Иван Кръстев има ясното съзнание, че то може да се окаже сред последните, че бъдещето на ЕС може много лесно да се взриви от нещо съвсем дребно или случайно, защото са изхабени и вярата, и ценностите, които винаги са определяли мисленето в европейски категории. Но и пророческа, защото отвъд скепсиса и тъгата, отвъд разбирането колко тънки са съединителните нишки, тя все пак отваря перспективи и сочи философията на едно евентуално бъдещо живеене. В един момент на европейска дезинтеграция и в същото време на екзистенциална свързаност, плод на страха и желанието за обща сигурност, би могло според Кръстев да се мисли за някакво помирение и за компромиси, които да възстановят загубеното доверие, баланса, вярата, че различието е нещо добро, и не на последно място европейските ценности, заради които Европа винаги е била мечтано пространство.
В „След Европа“ има много характеристики на Стара Европа, които показват колко се е преобърнал европейският свят и колко близо е до антиутопичното, но има и много опити да се представи Източа Европа и в нейните рамки и България. За западния човек този образ ще бъде изключително важен, защото той може да му обясни защо източните хора не искат да проявят състрадание и защо е тази тяхна крайна нетърпимост към бежанците. Отговорите се крият в наследството от комунизма, във веднъж вече рухналия им свят и преживения разпад, в стереотипите, с които те самите са се сблъскали в досега си със Стара Европа, изобщо, те са в паметта. Затова и може да се каже, че с опита, който има като източноевропеец и българин, с вкуса си към литературата (в книгата има много литературни примери, които по особен начин удвояват призмите), както и с философското и политическото знание, Иван Кръстев е написал книга, която се вписва в регистъра на най-важните текстове, с които интелектуалците посрещат днешните предизвикателства. А фактът, че авторът е българин, може само да ни изпълва с удовлетворение.
Иван Кръстев, „След Европа“, изд. „Обсидиан“, С., 2017.
