Разговор с Веселина Симеонова
Четат ли Вашите ученици автори, които не са в учебните програми?
Определено съвременните автори представляват интерес за моите ученици. Четат автори като Захари Карабашлиев, Георги Господинов, редом с това и Димитър Калбуров, Константин Трендафилов, Рене Карабаш, Августин Господинов… Наблюдавам, че в последно време интересът към книгата се върна. Имам надежда, че тази тенденция ще продължи във времето.
Смятате ли, че някои от най-нашумелите писатели и жанрове сред тях като Дж. Роулинг или фентъзито трябва да бъдат застъпени в учебниците?
Мисля, че нашумели писатели и жанрове трябва да навлизат в учебниците. Литературата е отражение на света, който ни заобикаля, а той непрекъснато се променя. Затова редом с класиците трябва да присъстват и съвременни автори. А много често в съвременните произведения са вплетени мотиви, образи, идеи, които класическите текстове разгръщат. Няма да забравя как в часовете, свързани със старогръцката митология, а след това и с Омировите „Илиада“ и „Одисея“, ми направи впечатление познаването в детайли на митологични разкази. Оказа се, че учениците от този клас бяха любители на романите на Рик Риардън за Пърси Джаксън (откъси от този автор вече са включени в учебната програма на 5. клас).
Какво е отношението на младите към класиката – българска и чужда? Разбират ли я, оценяват ли я?
С класиката учениците обикновено се запознават в училище. Някои тръгват предубедени – щом е задължително, не е интересно. Опитвам се да ги мотивирам, като казвам, че това са творби, които формират нашата култура. Познаването на българските и на чуждите образци е важно. Това е повод да се съизмерим. Някои произведения харесват, а други – разбират трудно. Случвало се е текстове, за които са се чудили защо изучаваме, след време да се връщат към тях. Може би има автори и творби, за които трябва време, за да разберем и оценим.
Кой класик според Вас се харесва най-много? Възможно ли е някой писател да се превърне в кумир за младите хора?
Сред класиците, които може би най-много докосват сърцата, е Йордан Йовков. Неговите текстове се възприемат като притчи. Прочитът винаги е възприеман като урок по добротворчество. Харесват и Далчев заради модерността в избора на образи, идеи… Остават в умовете тези класици, които с текстовете си надхвърлят своето време. Учениците са провокирани от разнообразни теми – историческа, фентъзи… Момичетата и момчетата правят различни избори, често пъти се запознавам с определен автор чрез тях (така ме провокираха да прочета романите на Халед Хосейни например). Никога не е изключено съвременен автор да се превърне в кумир, това обикновено се случва и винаги е някой, който ги провокира с избора на герои, сюжет, винаги нещо различно от познатото.
Имат ли потребност днешните поколения да обясняват своето съвремие през литературата, или са други начините за справяне с живота?
Безспорен е фактът, че литературата е урок за живота. Никога не съм живяла с мисълта, че младите хора си обясняват случващото се около тях единствено чрез литературата. Това са изключително креативни млади хора, които знаят какво искат. Често чувам изрази от типа: „И тогава е било така“, „Нищо не се е променило!“, но в същото време и последващ съвет, че може да се постъпи и по друг начин.
Ако зависи от Вас, какво бихте променили в учебните програми?
Всяка една промяна в учебните програми се прави с оглед на доброто на учениците. Процесът на работа вече е този, който показва дали добрите намерения са успешни. Ако трябва да променя нещо, то бих оставила определен брой часове, в които учителят сам да реши кой от съвременните автори би разгледал със своите ученици. Защото, опознавайки съвременната литература, всъщност подготвяме своето бъдеще.
Вие сте от хората, за които учителската професия е призвание. Как успявате да съхраните мотивацията си?
Единствената професия, в която съм виждала себе си, е тази на учителя. За мен тя е вдъхновение. Старая се да предавам тази емоция и на моите ученици. Времето, в което живеем, думите, че животът е труден, за мен винаги са били мотивация за работа. Общуването с учениците, очакването да бъда техният помощник в годините на формиране на техния характер, винаги са ме задължавали. Обичам своята професия и това е най-голямата мотивация.
Разговора води Амелия Личева
