Коломан Кертеш Багала е основател и централна фигура в издателството KK Bagala, в което от появата му през 1991 г. до днес се издават само словашки книги. Дейността на издателството е от незаменимо значение за съвременната словашка литература – в него през последните вече близо три десетилетия дебютират и се утвърждават много от знаковите й автори. Коломан Багала активно участва и в организирането на литературния живот в родината си, инициира различни литературни събития и конкурси, сред които най-популярен, авторитетен и дълголетен е конкурсът „Разказ“ (Poviedka).
Господин Багала, от началото на 90-те години на миналия век, когато основавате издателството си KK Bagala, сте ангажиран с издаването на съвременна словашка литература. Разкажете малко по-подробно за работата си, за историята на Вашето издателство?
Нежната революция през 1989 г. напълно промени моя живот. Гордея се, че свалихме комунистическия режим и че днешното ни управление е демократично. По време на социализма бях работник, който вечер четеше книги. Такъв и щях да си остана до края на живота си. Бях на 25 години и се включих активно в революционния процес. През 1990 г. ме приеха за студент във Философско-филологическия факултет на Университета „Ян Амос Коменски” в Братислава. Там заедно с двама мои състуденти създадохме литературно списание, в което публикувахме неизвестни дотогава, главно млади автори. През 1991 г. основах издателство, в което публикувах книги на автори от списанието. Още от създаването му замисълът беше да издавам изключително словашки автори. Обичам да чета ръкописи и да контактувам лично с авторите. Издателството носи моето име, така че издателският му план отразява моя литературен вкус. Заедно с мен ще си отиде и то. Основах го за собствено удоволствие, а не с презумпцията да прерасне в империя. До този момент съм издал повече от 500 книги и не съжалявам за нито едно заглавие.
Свидетел съм как преди тридесет години много реномирани издателства започнаха да бълват евтини чуждестранни бестселъри. Те високомерно отхвърляха най-добрите словашки автори. За съжаление, не можеше да се направи нищо. В началото издавах по 1-2 книги годишно. В повечето случаи авторите бяха мои връстници – бяхме приятели още от времето на списанието, а после продължихме да работим и над книгите им. Например Марек Вадас познавам още от 1990 г. като студент, през 1994 г. той дебютира с първата си книга, след това издадохме още седем негови книги и работим заедно и до днес. Вадас е един от най-ярките автори от своето поколение. Преди месец излезе в превод на български най-успешната му книга – „Лечителят”.
През първите четири години от съществуването на издателството успях да издам шест книги, четири от които авторски дебюти. Четири от шестте спечелиха награди. Това не остана незабелязано от словашките автори; започнах да получавам много ръкописи, така че през 1996 г. създадох литературния конкурс „Разказ” и издадох най-добрите текстове. Продукцията на издателството се увеличаваше. Започнах да търся и утвърдени автори и да преиздавам книгите, които харесвах в младостта си. Това й е най-хубавото на издателската професия – сега издавам събраните съчинения на автори като Душан Митана, Станислав Ракус, Вацлав Панковчин, Иван Кадлечик и много други обичани от мен писатели, за да радват и днешния читател със своите творби.
Имаше години, в които издавах и 30 книги годишно. Сега нещата се поуспокоиха и издавам по 1-2 заглавия месечно.
Сн. Личен архив
Словашкият книжен пазар, както и българският, е малък. Какви предизвикателства носи това за издателство с профил като Вашето, и как се справяте с тях? Можете ли да кажете повече за издателските и читателските нагласи у вас, за влиянието им върху тенденциите в литературата?
Занимавам се с оригинална словашка, а не с преводна литература. Много по-вълнуващо е да откриваш нови творби, вместо да пресмяташ колко ще спечелиш от една книга, издадена в стотици държави, в стотици милиони екземпляри, та преизчислено върху словашкия читателски пазар от петмилионното ни население в колко преводни екземпляра да я издам, че да спечеля еди-колко си. Ако финансовият успех е целта на издателя, то той ще си намери съответната „литература”, която ще му донесе мечтания „брейкпойнт”. За него литературата е просто средство, тя е второстепенна. Такъв човек би имал същия успех и като продавач на чорапи или на сладкиши. В Словакия 90% от издателите са такива. Те се появяват и изчезват, търсят „нишите на пазара”, „изследват” го и после го „насищат”. Държат се, сякаш са на халите – предлагат, пазарят се и се надвикват, че тяхната стока е най-добрата и те са най-великите.
Този свят на бизнеса ме отвращава. Явно няма да мога да отговоря обективно на въпроса ви за съвременната картина на словашката литература и за нейните тенденции – доброволно съм се насочил към една тясна сфера от цялостната книжна продукция, не се интересувам нито от течения, нито от анализи – за мен са важни конкретната творба, която чета, и нейните литературни качества. Целта ми е да издавам книгите на най-талантливите – първо се питам наистина ли искам да издам в книжна форма тази творба и едва по-късно търся финанси за реализирането й. В най-лошия случай някои започнати вече проекти се налага да изчакат година-две, но ги издавам, защото го искам. Решенията са си мои, без оглед на това дали конкретната книга ще ми донесе печалба. Никога не съм издал нищо, което не съм харесал, независимо от изгледите за финансов успех.
Преди време, в първите години на издателството, в Словакия имаше много мечтатели като мен. Впускахме се в най-различни проекти, защото вярвахме в тях. За нас това не беше професия, беше нашият живот – така искахме да живеем. Обичах да бъда с авторите, да слушам техните размисли, да разговарям с тях… така започнах да организирам беседи и да обикаляме с моята кола из цяла Словакия, за да имаме достатъчно време да си говорим. По-късно легализирахме тези свои частни инициативи и създадохме гражданското сдружение „Литературен клуб”, което сега организира годишно стотици беседи с писатели. Това е нашият отговор на все по-комерсиалния книжен пазар.
Мнозина от независимата издателска сцена на 90-те години банкрутираха. Не твърдя, че фалитите са ме подминавали, но на няколко пъти успявах отново да си стъпя на краката и да продължа напред. Днес в Словакия има над 1000 издателства. Сто от тях са много активни, но истински отдадени на делото са около 10-15. Наши книги има и в големите книжарници, но с „Литературен клуб” се стремим да организираме различни фестивали и други литературни събития извън тях – в библиотеки, клубове, училища и др. Проявите са най-различни – от камерни срещи, до 300-местния „Литературен павилион“ с 30-часова програма на най-големия музикален фестивал в Словакия „Похода”.
Както е видно и от разказа Ви, издаването на съвременна литература, особено на все още неизвестни автори, често носи риск. Как издавате книгите си – търсите ли субсидии за тях, или ги осъществявате самостоятелно?
В началото, когато все още издавах малко книги, сам финансирах издаването им. По-късно, след като работата се разрасна и се наложи да наема сътрудници, започнах да търся пари от спонсори и културни фондации. Тъй като книгите имаха успех и получаваха много награди, пишеше се за тях в медиите, издателството ни стана надеждно. Спонсорството обаче много зависи от хората, които трябва да вземат решенията, от техните лични качества, от собствената им зрялост и култура. Нерядко получавах откази, тъй като мениджърите на ръководни позиции често бяха тясно скроени хора с ограничена култура и за тях бе по-изгодно да вложат пари в отпечатването на логото си върху фланелка на спортист, отколкото върху книга.
Единствената възможност бе да се напредва бавно – стъпка по стъпка. Но ако като издател всеки път бях изчаквал първо да получа дотация, то и половината от книгите нямаше да се появят. Такъв съм си по характер – когато харесам един ръкопис, предпочитам да рискувам, но да направя всичко възможно той да излезе на бял свят. Имаше и заглавия, чиито първи издания бяха с меки корици и в тираж от 300-500 броя, след година спечелиха награди и след това ги преиздадох още 4-5 пъти. Някои книги наистина стават бестселъри. Печалбата от тях инвестирам в дебютни текстове, в които вярвам. Обичам дълготрайното сътрудничество с авторите си.
Има ли словашката държава политика за подкрепа на родната литература?
До неотдавна положението беше ужасно. Идеалите на първото демократично правителство бяха да се отделят ежегодно по 2% от брутния вътрешен продукт за фонд, който безпристрастно и без политически натиск да преразпределя финансите в културата. Тези планове не се осъществиха. Дойдоха извънредни избори и повече от 20 години средствата за култура се разпределяха по социалистическия модел – чиновниците от Министерството на културата решаваха всичко. Най-често решенията бяха политически или корупционни, без истински честни конкурси.
Слава Богу преди две години бе създаден Фонд за подкрепа на изкуствата, който безпристрастно разпределя грантовете, съобразява се с мнението на специалистите и не се влияе от това кой управлява в момента.
В подкрепа на преводите на словашка литература работи много добре Агенция СЛОЛИА. С нея няма как да си сътрудничим пряко, тъй като тя сключва договорите си директно с чуждестранните издателства, но за много от успехите на словашката литература по света трябва да благодарим именно на нея и на Литературния информационен център. През последните години съвременната словашка литература отбелязва бум на преводите в чужбина. Именно благодарение на тези две институции тази година Словакия е почетен гост на Панаира на книгата в Париж, неотдавна по същия начин гостувахме в Будапеща – тази година излязоха над 40 стойностни словашки заглавия на унгарски.
Самият Вие също сте ангажиран с разпространението на съвременната словашка литература в чужбина. Означава ли това, че смятате преводите за важна част от процесите в литературата?
Преди много години осъзнах колко малко се грижи държавата за катедрите по словакистика в чуждите университети. Не ги обезпечава с книги на съвременни словашки автори, студентите не ги познават, а учебниците са остарели. Така реших да организирам и беседи със словашки автори в чужбина, на които да ги представям. Започнах с цикъл от срещи LiteraTOUR в близките до Братислава столици, като постепенно разширявах кръга с малко по-отдалечените. В началото финансирах тези прояви със средства на издателството, но сега този наш проект е подпомаган от споменатия вече Фонд за подкрепа на изкуствата и периодично посещаваме освен Прага, Виена, Будапеща, Краков, Любляна, Загреб, Белград и Нови Сад, вече и София, Велико Търново, Минск и Лвов. Виждам смисъл в това. Студентите се запознават с творбите, а после можем да се надяваме, че ще си харесат някоя от тях и ще я преведат на родния си език.
Преводите са нещо ценно – обогатяват чуждата култура, но проверяват и художествените качества на дадена творба в друга езикова и пространствена среда. Както споменах, в много страни в последно време се появиха доста издатели, които публикуват съвременна словашка литература. Слава Богу в Словакия също излизат книги от „малки“ литератури, наистина в неголям тираж, но пък са достъпни. Не ни остава нищо друго, освен да проявим постоянство в сътрудничеството помежду си.
След толкова години работа в областта на литературата и книгоиздаването, кое определяте като най-големия си успех?
Литературния конкурс „Разказ”. През 1996 г., когато моето издателство започна да се популяризира, получих десетки ръкописи с предложения да ги издам. Естествено, не можех да се отзова на всички, и някак спонтанно ми хрумна идеята да обявя конкурс и да се посветя на оценените ръкописи. Намерих спонсор, платих на журито и обявих паричните награди. Очаквах да се включат около 40-50 творби, а в крайна сметка кандидатстваха 907 конкурсни книги. Идеята ми се оказа много удачна форма за откриване на таланти. До този момент сме реализирали 22 издания на конкурса, участниците са над 12 000, а почти 300 от тях са наградени или дебютанти. Много финалисти днес са сред най-добрите в словашката литература. Доказателство за това е и фактът, че от десетината словашки прозаици, публикувани в този брой на „Литературен вестник”, осем са награждавани в конкурса „Разказ” през изминалите години.
