Разговор с Капка Кънева
Вече имате голям опит в изработването на корици за книги. Кое интелектуално предизвикателство е по-голямо – корица на детска книга или на книга за възрастни?
За мен тези две задачи са предизвикателни в еднаква степен, но по различен начин. Битува схващането, че работата за деца предполага по-малко интелектуално усилие и повече забавление, но това едва ли би могло да е недвусмислено вярно. Освен това, в детските книги почти не ми се е случвало да проектирам само корицата – тази задача обикновено върви ръка за ръка с колекция илюстрации за книжното тяло – едно несъмнено вълнуващо предизвикателство.
Какъв е успешният начин да погледнем през очите на децата, за да отговорим на техните очаквания от „продукта книга”?
Творческата работа за най-малките e голяма отговорност, за който и да било професионалист. От една страна, първите срещи с книгата възпитават и развиват естетическите очаквания и могат да предпоставят предпочитанията на бъдещите читатели – факт, който задължава. От друга – този тип дейност изисква от нас съотнасяне към свят, който се е променил силно, откакто сме го напуснали. Често казвам, че за да говори разбираемо на съвременните деца, за един художник не е достатъчно просто да се върне в своето детство. Децата днес до такава степен се различават от децата, които ние сме били, че за да успеем да ги развълнуваме и докоснем, ми се струва необходимо в известен смисъл да заживеем в собственото си бъдеще.
Има ли детски книги, които сте илюстрирали и в които, ако използвам клишето, се усещате като съавтор?
Имам чувството, че без това условие не бих могла да твърдя, че изобщо съм постигнала нещо в една детска книга. Все пак има издания, които предполагат съавторството от страна на художника в по-голяма степен от други. Такъв проект за мен беше книгата на Марк Твен „Съвет към малките момичета”, която илюстрирах за издателство „Лист”.
Кои са българските детски автори, които харесвате? Има ли писател, с когото специално Ви се работи?
Преди години имах удоволствието да илюстрирам поредица произведения на Мая Дългъчева, чиято работа за деца, а и самата нея, харесвам искрено. Ценя високо въображението и чувството за хумор на Зорница Христова. С нея съм работила съвместно само веднъж, в образователен проект за по-големите, но с радост бих работила и за по-малките. Сред авторите, с които досега не съм имала възможност да си сътруднича, но които ми допадат, са Юлия Спиридонова, Виктор Самуилов, Петя Кокудева. Винаги съм си мечтала да работя по текстове на големия Валери Петров, както и на класика Асен Разцветников, вълнува ме и народното ни творчество. А от съвременните автори, за които не знам да са писали за деца, би ми било любопитно да прочета и илюстрирам Владислав Христов.
Авторка сте на изследването „Играта като книга“, в което разсъждавате за детската книга в контекста на тенденциите в развитието на съвременната книга изобщо. Можете ли да очертаете перспективите и да кажете как виждате мястото на българската детска книга в това отношение?
Дисертацията ми обръща поглед към, условно казано, нетрадиционните, пространствени книги за деца. В тези издания художникът е предизвикан да наруши или интерпретира алтернативно самия силует на книжното тяло, като добави подвижни елементи, крилца, изрезки или скрие между страниците цели пластични структури. Редица български творци биха могли да постигнат много в тази сфера, истината е обаче, че тя, като предполагаща по-сериозен финансов риск, не е предпочитана от издателите ни.
Конкуренцията във вашата сфера придобива все по-международни мащаби. Смятате ли, че залагането на някаква национална специфичност, модерна напоследък в редица други области, е печеливша стратегия?
Вярвам, че един художник работи най-добре по теми, които го интригуват силно, докосват дълбоко и истински го провокират. Ако такава тема е родното, националните символи, история, култура или бит, в това няма нищо лошо. Но да се отдадеш творчески на дадена тема като самоцел, защото го смяташ за актуално или печелившо, ми се струва безпредметно.
Вие сте не само действащ художник, но и преподавател в Националната художествена академия. Имате ли обещаващи студенти? С какво се отличава тяхното поколение?
Имам прекрасни студенти, чиято работа ме вълнува и вдъхновява. Заради тях имам желание да мога, знам и постигам повече и самата аз.
А кои са Вашите учители в рисуването?
Учила съм се от много световни и български книжни художници, някои от които ми бяха и преподаватели в Националната художествена академия. Винаги съм се възхищавала от работата на Яна Левиева. Нямах щастието да й бъда студентка, но нейните илюстрации и постижения в сферата на книжния дизайн са за мен пример за най-високо професионално и творческо ниво.
Какви книги чакат да бъдат илюстрирани от Вас?
В близките месеци ми предстоят няколко вълнуващи проекта. Сред тях са и три книги за деца, по които буквално нямам търпение да започна работа.
А да очакваме ли скоро Ваша нова самостоятелна изложба?
Защо не? Такава опасност съществува постоянно.:)
Разговора води: Амелия Личева
