Дерек Уолкът
На Йосиф Бродски
Листата, капещи в последен такт,
оставиха в слуха овално ехо;
с куп нотни стойки зимната гора
напомня празна зала, разчертана
по пръснатите чернови от сняг.
В стъклото инкрустира онзи дъб
венец над твоята глава, блестящ
като уиски; леденият дъх
на твоя звучен Манделщам се вие
като цигарен дим около теб.
„Шушнещи рубли над Нева лимонена“.
В изгнаническо гърло, под езика,
съгласните хрущят като листа,
стихът на Манделщам лъчист кръжи
в един кафяв хол в гола Оклахома.
В леда лежи архипелаг Гулаг –
солената пътека на сълзите
криви през тия равнини, корави
като лицето на пастир, напукано
от слънцето, с набол небръснат сняг.
Сбрал шепот от писателски конгрес,
като казашки взвод снегът върти се
над труп на грохнал индианец – буря
от договори и книжа, и губим
така човека в целия процес.
Напролет клоните зареждат нови
листа – като лавици в библиотека;
те вехнат и се рециклират в сняг,
но нечий ум, при скръб от нула градуса,
като дъба за всеки лист се бори.
От влака вгледан в болните икони
на този лес, в дрънчащи ледни халета,
в кули от сълзи, в скърцащ гаров дим,
ги начерта с един дъх, в чийто скреж
съгласните замръзнаха на брони.
Откри лиризъм в гари безутешни,
под облаци, грамадни като Азия,
способни в миг да схрускат Оклахома
със спирките ѝ сенчести – из степ
тъй пуста, че посоките са смешни.
Кой тъмен син следи от перилата
накрай Европа как реката в залеза
кове монети с нелиричен лик –
Темза, Нева, която шушне като рубли,
и Хъдсън, черна рязка с фон от злато?
А от Нева до Хъдсън днес шурти
през тътнещи летища или гари
потокът на изгнаниците, станали
безкласови досущ като настинка,
с гражданство в нов език – а с тях и ти.
Преди земята да се размрази,
ти пишеш тук, далече от комбайни,
сплитащи житото в момински плитки,
далече от слънчасали канали –
съквартирант с английския език.
И моят Юг е вид покварен плен
с архипелазите си; и макар че няма
от стихотворството по-строг затвор,
поезията, ако е с гръбнак,
какво е? – фраза в шепа, ден за ден.
И ден за ден, и век след век все тя е
насъщен хляб, щом сриват се системите
и щом в лес, сплел бодлива тел от клони
затворникът предъвква тъкмо фразата,
която и след листопада трае,
и кондензира в мраморната пот
по ангелски чела, и не пресъхва –
не и преди полярното сияние
да легне от Архангелск до Лос Анджелис,
и паметта да секне своя ход.
От страх и глад в божествен бяс подгонен,
сред маларичен пристъп на метафори
тресял се Манделщам и всяка гласна
била по-тежка от граничен камък,
до „шушнещите рубли над Нева лимонена“;
но този бяс, на огън станал, как
сега ни топли, Йосиф, и ръмжим
като примати в пещерния хол,
докато вън сурови мастодонти
тътрят системите си в преспи сняг.
Превод от английски: АНГЕЛ ИГОВ
