Разговор с Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата
Г-жо Андреева, заради заплахата от новия коронавирус културата внезапно изпадна в неочаквана критична ситуация. Какви очаквате да са последиците за нея? Кои са най-уязвимите сфери и сегменти от културния спектър?
Културата е един от най-засегнатите сектори в националната политика. Още на 8 март, след потвърждаването на първите случаи на заболяването с COVID-19, културните институции бяха затворени. Тази рестриктивна, но необходима мярка засегна държавни, общински, частни, неправителствени организации, както и свободните артисти. При държавните и общинските културни организации действат различни модели на финансиране и по време на извънредно положение или форсмажор бюджетът и моделът на финансиране може да се променя, така че да се осигури заплащането на труда в културните институции. По-голям проблем, нерешен близо три десетилетия, е финансирането, устойчивото развитие, оцеляване и поне минимално заплащане на труда при независимия културен сектор – частни, неправителствени, самоосигуряващи се артисти и тези, които работят на временен договор или на проектен принцип. Настоящата ситуация е и своеобразен стрес тест за културната ни политика – предвидени ли са достатъчно защитни механизми за всички участници в културните процеси, стратегията за управление на рискове може ли да издържи подобна ситуация, има ли достатъчно буфери за преодоляване на кризисни ситуации. Настоящата картина показва много ясно, че липсват инструменти от културната политика, които биха осигурили устойчиво развитие на сектора. В Закона за закрила и развитие на културата чл. 2 постановява: „Основни принципи на националната културна политика са: т. 3. равнопоставеност на творците и културните организации“. След като един от основните принципи е равнопоставеност, следва, че държавата не само в кризисен момент би трябвало да се погрижи за частните, неправителствени организации и свободните артисти, но това е трябвало да се случи още с приемането през 1999 г. на ЗЗРК.
Какви действия биха могли да се предприемат, за да се овладее кризата? Какви мерки предприемат различните страни в Европа, а и по света? Загрижеността за културата в тази ситуация въпрос на финансови възможности на различните държави ли е, или на осъзнаването й като стратегически приоритет?
Няколко са основните мерки, които могат да се предприемат. На първо място, в момента сме в процес на актуализация на държавния бюджет на Република България. Очаква се да бъде предоставена възможност на правителството за увеличаване на държавния дълг – мярка, която ще позволи покриването на разликата, която се получава от по-малкото събрани приходи в бюджета. Това е един от подходите, който може да се приложи, именно чрез увеличаване на публичните финанси за Министерството на културата за създаване на спасителни мерки и специализирани програми, насочени към всички артисти и организации от изкуствата, културните и творчески индустрии. За разлика от всички държави – членки на Европейския съюз и страните – членки на Съвета на Европа, България, за съжаление, остана единствената държава без работещи алтернативни източници на финансиране.
Това означава, че в сегашната ситуация разчитаме на публични финанси и евентуално преструктуриране на оперативните програми на Европейския съюз.
През тази седмица творческите съюзи се обединиха в общо писмо до министър-председателя, министъра на културата и министъра на финансите и поискаха допълнителни средства от актуализацията на бюджета за Министерството на културата.
Над 70 държави в глобален мащаб (от Аржентина до Южна Корея и от Австралия до Канада) осигуриха кризисни мерки, специални програми, безвъзмездно финансиране или кредитни програми. Фокус на тези програми, и то с безвъзмездни средства, са самоосигуряващите се артисти. Дали с покриване на минимално месечно заплащане (в това число със заплащане на социални и здравни осигуровки) или чрез пряко проектно финансиране, но това са първите мерки, които предприемаха различните държави за областта на културата.
Безспорен факт е, че голяма част от държавите, особено страните – членки на Европейския съюз, са научили болезнените уроци от предходната криза от
2009-2010 г., когато финансирането на културата бе съкращавано драстично.
Съпоставима ли е според вас сегашната ситуация в културата с предходни кризи?
В България за последните 30 години преминахме през няколко кризи – икономически и финансови. Те бяха свързани с драстично обедняване на населението, рецесии, хиперинфлация, системен риск за икономиката. Настоящата ситуация се отличава, доколкото бихме могли да я определим като екзистенциална криза, засягаща в пряк смисъл живота и здравето на гражданите, както у нас, така и по света. Глобална пандемия, с непредвидими последици – екзистенциални, социални, икономически и обществено- политически. Иска ми се да вярвам, че в България уроците от предишните кризи по отношение на културата – оптимизирането на публични финанси, рестриктивното финансиране, съкращаването на проектното финансиране, на първо място, са научени и грешките няма да се повтарят. От последната икономическа криза се възстановявахме 5-6 години. Сега сме заплашени при допускането на същите грешки, отказ или палиативни мерки да се лишим от някои форми в изкуствата, да се появи т.нар. „непълен пазар“. Културата е атестат за всяка държава по време на криза. Чест и национално отговорно поведение е да не позволим културата да изпадне в състояние на хронично недофинансиране.
Споменахте, че особено високи са рисковете за независимата културна сцена. Свързаните с нея творци излязоха с призив за подкрепата й и с конкретни предложения. Как бихте ги коментирали, виждате ли перспективи за прилагането им и какъв ще бъде ефектът им?
Абсолютно закономерно е искането на свободните творци и организации в културата. А именно – да бъдат подкрепени в настоящата ситуация чрез създаване на Социален и структурен фонд. За целите на предложенията им бе направено анкетно проучване с повече от 1000 респонденти. Както по-горе отбелязах, в ЗЗРК е вписан основен приоритет за равнопоставеност на културните организации и творци в Република България. Липсата на адекватна подкрепа в настоящата ситуация би ликвидирала съществуването на голяма част от тях. Изграждани международни партньорства, иновативни артистични събития, формиране и надграждане на аудитория – всички тези аспекти на дейността им не би било целесъобразно да се губят с лека ръка. В проведените две срещи с министъра на културата са поставени двете искания за финансиране с допълнителни средства от държавния бюджет и преструктуриране на европейски програми, диалогът продължава, но се губи ценно време за социална подкрепа. Необходими са бързи и решителни мерки, без протакане във времето. Инициативността на министъра на културата и решимостта му са определящи за културата.
Ефектът от тези мерки – създаването на социален фонд – означава заплащане на всеки артист, поне с минималното възнаграждение, както и социални осигуровки – за времето на извънредното положение, както и след това. Структурен фонд би дал възможност за устойчиво развитие на организациите и по-леко преминаване през кризисната ситуация, но и с един неизвестен фактор – колко време ще продължи.
В актуализацията на държавния бюджет на Република България е предвиден притеснителен текст, а именно „§7 При изпълнение на бюджетите си за 2020 г. първостепенните разпоредители с бюджет създават необходимата организация за финансиране на вече поети ангажименти и въз основа на оценка на приоритетите в системата си прилагат мерки за максимално ограничаване на поемането на нови ангажименти за разходи, включително и за официална помощ за развитие“. А именно – възможността да бъдат създавани програми за развитие и за създаване на нови договорни отношения, свързани с нови разходи. И двете инициативи – социален и структурен фонд, попадат в рамките на този текст от актуализацията на бюджета. Необходимо е изключване на Министерството на културата от рестрикцията на този текст по линия на оптимизиране на разходите.
Столична община изпревари Министерството на културата в предприемането на комплекс от мерки по отношение на независимите културни организации и свободните артисти. Запазвайки част от програмите за проектно финансиране, но и предвиждайки създаване на нови, с фокус разпространение в онлайн среда и събития на открито. Осигурена е и подкрепа за независими организации извън общинските културни организации.
В момента творците търсят алтернативни пътища към публиката. Смятате ли, че настоящата ситуация ще доведе до трайни промени в съществуването и функционирането на културата, или, когато ситуацията се нормализира, ще се върнем към познатите форми?
След 8 март културните организации приложиха още един дистрибуционен канал. Успяха да привлекат многохилядна аудитория, в пъти надвишаваща залата, в която обикновено имат представления, концерти и т.н. В бъдеще това може да продължи като дистанционен модел на съприкосновение с аудиторията. При живите изкуства обаче традиционната форма не би могла да се замени, казвам го с убеждение. Настоящата ситуация допринесе за привличане и на нова аудитория, дано след приключване на извънредното положение тази нова аудитория се превърне в рационално пристрастена към културните дейности не само в онлайн среда. Предполагам, че кризисното време ще създаде нови бизнес модели, ще промени не само културната политика.
Не бива да пренебрегваме и психологическия консерватизъм на аудиторията, с който ще се сблъскат културните институции и организации. Дори и да приключи по-бързо извънредното положение, завръщането на публиката, масовото събиране в затворени пространства и зали ще отнеме доста по-дълъг период. Хората ще бъдат резервирани и предпазливи, това също трябва да бъде отчетено. На второ място, естествено ограничение ще възникне и от намаляването на домакинските бюджети – културата може и да е необходимост за част от домакинствата, но всички ще излезем с по-ниски доходи, респективно с намален бюджет на домакинството, културните дейности ще се превърнат в луксозна стока или услуга за част от населението.
Много творци, организации и институции в момента се стремят да отговорят на нуждите на обществото от контакт с културата. Наблюдавате ли промени в отношението на обществото към културата в този момент на криза? Вероятно още е твърде рано за наблюдения и изводи, но повишава ли се търсенето на изкуство и култура, или минава на заден план?
В момента се наблюдава увеличение на участието на гражданите в културни дейности в онлайн среда. Търсят се подходи и модели, които да не оставят далеч аудиторията, да поддържат интереса й чрез гореспоменатите нетрадиционни дистрибуционни канали. В световен мащаб културните институции позволиха свободен досег до техните архиви и произведения. В последните седмици в България се наблюдава и засилване на онлайн поръчките за доставка на книги. Това е една от най-оптимистичните новини – българските граждани използват активно повечето свободно време за четене.
Нашите нагласи, вглеждането в света около нас, възприятията ни ще бъдат други, надявам се, натоварени с повече смисъл. Връщането ни към нормален ритъм на живот и преоткриване на общуването ни без социална дистанция ще включва културата като наш личен, неотменим приоритет. Несъзнавана необходимост за голяма част от хората преди кризисната ситуация. Българското общество, въпреки голямото изпитание в момента, трябва да застане на страната на творците и да ги подкрепи в този кризисен момент. Вярвам, че след това изпитание културните институции ще се превърнат от упование, каквото са в момента, в неразделна свързаност в новия ни, бъдещ живот, за който в момента все още предполагаме – няма как да е същият, ще има промени, вярвам, за добро.
Какво ще изгубим като общество, ако допуснем културната сфера да изпадне в дългосрочен колапс? Какво ще спечелим, ако тя бъде подпомогната и съхранена до излизането от кризата?
Има три сценария, когато оценяваме риска, с голяма неизвестност за какъв срок става въпрос, колко време ще продължи това изпитание за човечеството и за нашата страна.
Първият сценарий – оставяме сферата на българската култура, културните организации, свободните артисти без достатъчна подкрепа. Изчезва голяма част от независимия сектор в културата, както и по-горе казах, ще усетим липса на някои форми от изкуството. Връщаме се минимум десет години назад. Възстановяването ще е трудно и мъчително.
Втори сценарий – културните институции, независимите организации, свободните артисти получават палиативни мерки. Единствено и само разчитайки на преструктуриране на финансирането на Министерството на културата и Национален фонд „Култура“. Рискуваме голяма част от културните организации във всички изкуства, културни и творчески индустрии да бъдат хронично недофинансирани, рискуваме загуба на професионализъм, невъзможност за покриване на екзистенц-минимума.
Трети сценарий – осигурява се допълнително финансиране от държавния бюджет, от преструктуриране на европейски фондове и програми, създават се Структурен и Социален фонд за всички независими организации, самоосигуряващи се и свободни артисти. Осигурява се на държавните и общинските културни институции заплащане на труда на заетите на трудов и граждански договор – без съкращения в тази кризисна ситуация, минимално заплащане на труда на независимите, самоосигуряващи се артисти от всички изкуства, гарантира се получаването на структурно финансиране в средносрочен план. Реализирането на този сценарий ще покаже, че няма да се повтарят натрупани грешки от миналото, устойчивото развитие на културата би се случило с незначителни загуби, бихме запазили заетостта в културата, културните организации, събитията, които са създавани с много труд, ентусиазъм и енергия в последните три десетилетия. Надявам се да надделее мъдростта, а не деструктивното отношение и неглижирането на културните процеси.
4 април 2020 г.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
